Гавриил и Галактион отпаднаха на първи и втори тур и бе избран с обикновено мнозинство, като събра 90 гласа. Гавриил получи 47 гласа.

Митрополит Йосиф обяви, че за първи път от 600 години, не в робство и тиранство, българите избраха своя нов патриарх.

На церемонията по обявяването на новия духовен глава на православната ни църква в катедралния храм „Св. Александър Невски” се събраха политици, държавници и общественици, представители на православни църкви.

Сред гостите са Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Николай Младенов, Румен Петков, Румен Петков и бившият му зам. министър Камен Пенков, Лиляна Павлова, Аню Ангелов, Йорданка Фандъкова, както и самият президент Росен Плевнелиев, който преди това се срещна с протестиращите. Вярващи и богослови с недоумение коментираха, че най-активни в церемонията са лица, свързани с бившата Комунистическа партия и Държавна сигурност. Те приеха присъствието им като опит за опорочаване и политизиране на един свят избор, и то точно от хора, които 45 г. унищожаваха църквата и религията.

.....Неофит се слави като любимец на покойния Максим. За него събратята му казват, че е най- образованият и интелигентен владика. Светското му име е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15 октомври 1945 г. в София. Първо завършва Софийската духовна семинария при гара Черепиш , а после и Духовната академия “Св. Климент Охридски”. Църковните песнопения са неговата скрита страст. Именно заради това заминава на богословска специализация в катедрата “Църковно пеeне” при Московската духовна академия. През есента на 1973 г. е назначен за преподавател и диригент на студентския хор в Духовната академия. На 03 август 1975 г. в Троянския манастир е подстриган в монашество  и приема името Неофит лично от Българския патриарх Максим. 

Църковната му кариера минава през протосингел на Софийската митрополия,  а на 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” е хиротонисан в епископски сан с титлата “Левкийски”. През този период става известен  като част от хора за старинна църковна музика „Йоан Кукузел”. От 1 декември 1989 г. епископ Неофит става ректор на Духовната академия “Св. Климент Охридски” в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения Богословски факултет при СУ “Св. Климент Охридски”. От 27.01.1992 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство на “Св. Александър Невски”. Става особено популярен в разгара на битките с разколниците  на Пимен, води споровете с власт и разколници, и  преговорите за църковно обединение. На 27 март 1994 г. е избран за Доростолски и Червенски митрополит, а в момента се титулува Русенски митрополит. На 13 май 1994 г. е обявен в църковните среди за “герой”, постигнал освобождаването на окупираната синодална палата. 

Тъмна сянка в кариерата му хвърля досието в ДС на агент „Симеонов”. Владиката обаче и до днес отрича, че е бил съпричастен към тайните комунистически служби и твърди, че само е писал обяснения след задгранични командировки. Вербуван е през 1983 г., когато е протосингел на Софийската митрополия и преди да стане епископ. За него ДС пишат: “Ползва се с подкрепата на патриарх Максим и други висши духовници заради силната му привързаност към църквата и дълбока религиозност. Близък е с епископ Йосиф и е под негово влияние”.

В личното му дело обаче след прочистване са останали едва 16 страници, а работното му дело е унищожено.  От оскъдната информация става ясно, че „Симеонов” е използван за влияние при решаване на кадрови въпроси. Давал е информация за провеждани у нас международни мероприятия по линия на БПЦ. А също така и при пътувания зад граница.

ДС  дава за него и една много интересна характеристика: “Силно религиозен, привързан към църквата еп. Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност проявява в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.”