Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви, че хората, които са открили имената си в партийните подписки за регистрацията за евроизборите трябва да подават сигнали към прокуратурата и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). ЦИК също ще прехвърля сигналите към комисията.

По неофициална информация до 14:30 ч. във вторник ЦИК ще изпрати към КЗЛД над сто жалби, пише "Дневник".

От Комисията за защита на личните данни предостави информация какво трябва да направят гражданите, открили името си в подписката на партия, която не са подкрепили.

1. Гражданите трябва да подадат жалба до КЗЛД. Тя е в свободен текст и трябва да съдържа името на жалбоподателя, името на партията или коалицията, използвала данните му, както и контакти на жалбоподателя за обратна връзка. Подаването на жалбата може да стане: - по електронен път през интернет страницата на комисията. За целта обаче е нужен електронен подпис. Необходими са имена, адрес, телефон, електронен адрес. - по пощата с обратна разписка. Това е по-бавният и по-универсалният вариант. Допълнително ще се забавят жалбите, получени от ЦИК вместо направо в комисията. Жалбите се изпращат на адреса на КЗЛД: бул. "Проф. Цветан Лазаров" №2, София 1592. От КЗЛД обясниха, че вече са получили над 30 жалби и отчитат, че хората се справят без проблеми с изискванията към формуляра. И обещават да реагират максимално бързо заради големия обществен интерес към темата.

2. Комисията събира доказателства от двете страни – партията или коалицията и гражданина, подал сигнала. Обръща се и към Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГД ГРАО).

3. Жалбоподателят и партията или коалицията се канят на изслушване в комисията.

4. Когато комисията прецени, че има доказателства за престъпление по Наказателния кодекс, препраща сигнала в прокуратурата.

5. Ако прокуратурата от своя страна не открие престъпление, сигналът се връща в комисията, която продължава производството по административен път и може да наложи наказание на партията или коалицията, допуснала злоупотреба с лични данни – глоба от 10 000 до 100 хил. лв. Ако гражданите решат да изпратят жалба директно до прокуратурата, тя отново може да е в свободен текст. Описва се ситуацията и какво според жалбоподателя е извършеното престъпление - в случая нарушение на Закона за личните данни. След това прокурор я преглежда и прави проверка, която да установи дали има достатъчно данни за престъпление. И отново връща сигнала в КЗЛД, която да наложи глобата за административно нарушение.