С черни балони в ръце майки на деца с увреждания се събраха на протест пред сградата на Народното събрание с искане за реформа. Протестиращите жени са от по-големите областни градове на страната – Русе, Благоевград, Пазарджик, Ловеч.

Те издигнаха плакати с искане за спиране на геноцида към хората с увреждания. Жените изразиха недоумението си от опита на управляващите да ги разделят, тъй като младежите до 18-годишна възраст са деца, но след 18-ия си рожден ден те продължават живота си със социална пенсия от 130 лв. и еднократна помощ от 80 лв.

Така двама души в най-добрия случай живеят с 380 лв., а половината от лекарствата, които пият децата са много скъпи и не са включени в реинбурсирания списък с лекарства, поемани като разход от НЗОК, пише news.bg.

Майка на 33-годишен от Русе със сълзи на очи разказа, как тя е в резервите в списъците за социални асистенти, тъй като синът й, е навършил 33 години. Той е лежащо болен, не може да говори и е така от момента на раждането си. В момента за него се грижи баба му.

Жената сподели, че след първото й участие в протеста нейни близки са я предупредили, че така само ще си навреди и няма да я одобрят за асистент на детето си.

Ина Маринова - организатор на протеста, обясни, че те не искат нищо по-различно от това, което страната ни е поела като ангажимент, заложен в приетата през 2012 година Конвенция за защита правата на хората с увреждания и изработената впоследствие Стратегия.

Тя обясни, че исканията им са елементарни и са свързани с цялостна реформа на грижата за хората с увреждания, която започва с изработването на национален регистър на хората с увреждания, установяване на заболяването им и съответната грижа, която им се полага.

Реформата изисква промени в Закона за личната помощ, промени в ТЕЛК-овете, но не такива, каквито се предлагат сега. Маринова обясни, че предложените промени целят лишаване от права на хората с увреждания вместо тяхното гарантиране.

„Промените в ТЕЛК в момента лишават голяма група хора от правото им да получават помощ от държавата, ако започнат да работят. Това е отнемане на право по Конституция – всеки човек има право да работи, всеки човек има право и на грижа от държавата, която им е гарантирана в случай на друго обстоятелство като заболяване”, посочи Маринова.

„Държавата да си поеме отговорността за ангажимента, който има към тези хора – включително помощни средства, терапии, рехабилитации и всичко, което включва една грижа за хората с увреждания”, категорична бе Маринова