След януари 2016 г. всеки гражданин, който иска да възстанови правото си на здравни осигуровки, ще плаща близо двойно повече от преди. Условието за възобновяване на прекъснати здравноосигурителни права е гражданите да внесат съответните дължими суми не за последните три години, както беше досега, а за последните пет, предаде БГНЕС.
От НАП съобщиха, че тази промяна е внесена и публикувана в Държавен вестник още около края на месец юни т. г., но влиза в сила половин година по-късно. Това означава, че до януари 2016 г. гражданите с прекъснати здравноосигурителни права могат да ги възстановят, плащайки сумите за последните три години, но след януари ще хванат промените и съответно ще трябва да внесат значително по-голяма сума – за последните пет години.
Ако задължението за изплащане на осигурителни вноски е на работодател или на отделно лице, невнасянето им не лишава осигуреното лице от права за здравни осигуровки. От НАП също напомнят, че промени в условията за гражданите, които сами се осигуряват, няма. Здравните права при тях се прекъсват, ако не са внесли дължимите суми за последните 3 месеца.
Чрез електронната услуга, която НАП предлага в сайта си, или чрез обаждане на телефон 0700 18 700 (таксува се на цената на градски разговор) всеки гражданин може да направи точна справка на здравноосигурителния си статус и да провери кои са периодите, за които не са внесени здравни осигуровки.
Още от Улицата
Убийството на Илиян Филипов - журналисти с различни версии
Много вероятно е да става дума за поръчково убийство, след като се знае, че между Славчо Мегеров и футболния бос е имало напрежение през последните години
Над 200 български учени: Потресени сме от бруталния акт на военна агресия срещу украинската академична общност
Ръководството на БАН позорно мълчи и явно има за защо. "Съгласно международното право умишленото посегателство срещу паметници на историческото и културното наследство, които не представляват военни цели, се счита за военно престъпление", пишат достойните учени
Провал за кабинета: Синдикатите изчислиха, че малката потребителска кошница е поскъпнала с 8.6%
По данни на КНСБ българинът харчи за храна повече от една трета от доходите, за разлика от други страни в Европа, където разходите са едва 16%