200 граждани, дошли на обсъждането на проект за социализация на Небет тепе, с автор арх. Юлий Фърков, освиркаха шефа на Националния исторически музей Божидар Димитров и не му дадоха думата.

С думкане по банките в залата на ОбС и дюдюкане професорът бе принуден да напусне залата с пакет цигари в ръка, пише plovdiv-online.com.

Така е лесно - извика той към освиркващите го. - Елате на дебат с мен, да ви видя какво имате тука! - каза Димитров и се почука по главата.

Вие ли подписахте за Пернишката крепост, обърна се той към експертка от Националния институт за паметниците на културата, но не дочака отговора й.

Препълнената до горе зала на Общинския съвет в пъти надмина досегашни публични обсъждания и за бюджета, и за пл. Цантрален, и за Втория гребен канал.

Кметът Иван Тотев, който лично инициира обсъждането, обяви, че то е първо и ще бъде последвано от други, тъй като темата е от изключително значение за Пловдив.

Арх. Юлий Фърков започна с фалстарт представянето на проекта си поради липса на опит да говори пред микрофон.

Млад колега от екипа му успя да се справи със задачата, като показа и на мултимедия акцентите в проекта.

Проектът предвижда три захода към Цитаделата на Одриса - два откъм бул. Шести септември и традиционния - откъм Стария град.

Между Северния бастион и квадратната кула, през която се наблюдава градът в южна и западна посока, се предвиждат Потерна и Посетителска пътека /тя и сега съществува - стълбите откъм Шести септември/. 40-метров ескалатор откъм булеварда ще води до Северната порта.

Проектът акцентира върху най-стария - тракийски период, на цитаделата, като предвижда надстрояване на разрушената крепостна стена с естествен за Трихълмието материал. Ще бъде възстановен и Тайният проход от 3-5 в., както и Квадратната кула.

Паркинг за туристически автобуси се предвижда на бул. Шести септември в подножието на Трихълмието откъм север.

Посетителската пътека ще излиза на Скалното светилище, което е съхранено в автентичен вид.

Вдясно откъм третия вход - този откъм Стария град, ще има театрон за културни събития.

Атаката срещу проекта на арх. Фърков се оказа организирана този път не от дежоурни еколози, а от Камарата на архитектите в България.

КАБ поръчала на арх. Дафина Барфончовска да изготви доклад за проекта на Фърков, който тя изчете в продължение на 25 минути, съсипвайки архитекта.

Според нея, проектът на Фърков предлага агресивна намеса и конструкционни вмешателства, които не са базирани на археологически проучвания и документиране.

Проектът е пренбрежително повърхностен и мултиплицира по незнайни аналози крепост с кули и неясни атракции, каза Барфончовска., която има 37 г. стаж в НИПК.

Според нея, и в сегашния си вид Небет тепе представлява изкушение за туристите и е неповторим паментик по отношение на разположението си върху скалния фундамент. Тъкмо върху това би трябвало да акцентира заданието, каза Барфончовска.

Тя предложи Камарата на архитектите да излезе с Резолюция от днешния форум, която да се разпространяла като Харта на Небет тепе.

Големият проблем се оказа липсата на архитектурни заснемания и документация за извършените от 1935-та на три-четири пъти мащабни проучвания на крепостта. Без тях Министерството на културата не може да разреши каквато и да било дейност на тепето, обяви експертката от МК арх. Юлия Стефанова.

Протокол от началото на 80-те години на ХХ в. има в архива на Археологическия музей Пловдив, каза директорът му Костадин Кисьов. Комисия на НИПК констатира тогава разрушаване на бастиона и една средновековна кула и прекратява всякакви проучвания на Небет тепе.

През 95-та-96-та също били поискани геодезически заснемания на тепето, но за съжаление такива няма, каза Кисьов.

Без пълна архитектурна документация не може да се прави нищо, категорична е Юлия Стефанова.

Стефанова подчерта, че тепето е изключителна държавна собственост и държавата няма да позволи на него да се извършва каквото и да било.

Аз не бих се гордял с всичко, което се е случило на Небет тепе до момента, репликира я кметът Иван Тотев.

Деканът на Философския факултет в ПУ Паисий Хилендарски доц. Мария Шнитер каза, че ще говори от името на лаиците. Като лаик тя се обяви за максимално щадене на артефактите и срещу ползването на неавтентичен материал при евентуална реконструкция.

Шнитер попита откъде ще се вземе естествен материал - ще се кърти тепето ли?

Естествено, че няма да къртим тепето - отговори кметът Иван Тотев.

Шнитер все пак поздрави ръководството на общината, че е организирала такова обсъждане.

Арх. Румяна Пройкова върна лентата към 1994-та, когато в тандем с вече покойната Вера Коларова правят първата концепция за експониране на Небет тепе. За щастие, концепцията се пази.