Парламентарната комисия, която днес гласува на второ четене предложенията за промени в Конституцията, свързани със съдебната реформа, на практика окастри варианта, приет след "историческия компромис" с впечатляващото мнозинство от 184 гласа.

Това се случи, след като депутатите нарушиха поредността на гласуване и подложиха първо предложението на АБВ (бел. ред - изначалният продуцент на идеята е ДПС) за ревизия в разпределението на парламентарната и магистратската квота в бъдещите две колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС). По принцип би трябвало да се гласува първо вариантът приет на първо четене.

С гласовете на ДПС, АБВ и БСП депутатите решиха, че прокурорската колегия ще се състои от 11 души, като ще има един избраник на парламента по-малко, т.е. петима, а не шест, както беше гласувано на първо четене. Останалите членове на прокурорската колегия ще са шест - четирима избрани от прокурорите, един - от следователите плюс главният прокурор, така съотношението между парламентарна и прокурорска квота става 5 на 6. Това означава, че главният прокурор ще има мнозинство в колегията, защото и прокурорите и следователят са му подчинени. На този вариант държаха ДПС и АБВ, според тях паритетът, който бе приет на първо четене според историческия компромис, застрашавал независимостта на прокуратурата.

В съдебната колегия ще има 14 души - шест избрани от съдиите, шест от парламента плюс двамата председатели на върховните съдилища.

Така комисията на практика неглижира становището на Венецианската комисия, повтаряно години наред за българския ВСС - че съдиите трябва да бъдат администрирани от орган, в който преобладават съдиите, избрани от съдии. При 6 на 6 от парламента и от съдиите плюс двамата шефове на ВКС и ВАС този принцип го няма, тъй като двамата председатели на върховните съдилища не се избират от съдиите, а от ВСС.

"Пълен абсурд се получава: засилва се самоуправлението на прокуратурата и се ограничава независимостта на съда", коментира във фейсбук Иванка Иванова, ръководител на правната програма на Институт "Отворено общество", цитирана от Дневник.

Против предложението, внесено от АБВ, бяха депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок. Председателят на комисията Димитър Лазаров направи уточнението, че в парламентарната зала нещата могат да изглеждат по-различен начин.

Гласуването от комисията, освен ако не е сценарий и пробване на реакции, не би трябвало да се отразява на вота в парламентарната зала, където всеки текст ще бъде гласуван поотделно и за приемането му ще е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3.

Хора, наблюдавали внимателно заседанието на комисията, споделиха, че е изглеждало режисирано

Впечатление направи, че поредността на гласуване бе сменена. Така, когато се стигна до гласуването на текста, приет на първо четене за разпределението на парламентарната квота в двете колегии и подкрепен от работната група към комисията, председателят Димитър Лазаров, пригласян от експерт, заяви, че текстът "вече е редактиран". И цитира приетото разпределение, според предложението на АБВ. На практика текстът беше гласуван отново със същия брой гласове - осем "за", ГЕРБ и Рефоматорския блок - против.

Идеите за реформи на прокуратурата, внесени между първо и второ четене на промените в Конституцията, бяха отхвърлени

За мотив се сочи становището на работната група, според което предложенията за прокуратурата са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.

Сред отхвърлените предложения бяха тези за независим прокурор за разследване на корупцията във високите нива на властта, намаляване мандата на главния прокурор и председателите на върховните съдилища от седем на пет години, възможност една пета от народните представители да предложат на ВСС временно отстраняване на главния прокурор при данни за извършено умишлено престъпление, намаляване на мандата на ВСС и др.

Депутатите възприеха препоръката на Венецианската комисия - членовете на Висшия съдебен съвет, избрани от парламента да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство - т.е 2/3. Одобрена беше и идеята парламентът да изслушва и приема доклади от главния прокурор по важни актуални теми, но не и да ги изисква.

Предложението решенията на Висшия съдебен съвет да се вземат с явно гласуване също не успя да събере подкрепа сред депутатите в комисията. Впечатление направи вниманието, с което представителите на ДПС Четин Казак и Хамид Хамид следяха кой как ще гласува за това предложение и подсещаха правилният вот. Така против бяха и от АБВ, БСП.

В преходните и заключителните разпоредби беше записано, че настоящият състав на Висшия съдебен съвет ще довърши мандата си (изтича през 2017 година), а след приемането на промените и разделянето на съвета, ВСС ще раздели сегашния съвет на две колегии. Ако ВСС не успее в определен срок да разпредели 11-членната парламентарна квота в двете колегии, това ще направи парламентът.

Това решение силно напомня внесения внезапно през април от Цветан Цветанов и ГЕРБ проект за промени на Закона за съдебната власт, който кореспондираше на визията на прокуратурата за реформа и бе коментиран в медиите като бламиране на проекта, готвен от екипа на министъра на правосъдието.

Следващата седмица промените влизат в парламентарната зала.