Олаф Кюл

Плавен преход от войната в Украйна към великата Русия на бъдещето няма да има

ФСБ господстват с желязна ръка, унищожават всичко, което е свободно, те са корупционен фактор

Първо ще има крах, поражение на Русия и само преминавайки през това тя може да се възроди, казва изследователят

"Кратка история на Русия, видяна от нейния край“ е новата книга на германския експерт Олаф Кюл. За него руският опозиционер, политологът Игор Ейдман казва, че „в Германия са много малко хората, които така добре разбират ситуацията в Русия и същността на путинския режим“.

Интервю на Дмитрий Волчек, радио „Свобода“

- Вие пишете за Русия като за опасна страна, която се е побъркъла, и обяснявате как, след вдъхновяващи демократични реформи стига до днешното състояние. Разбира се, не можем да преразкажем всичко, но най-главното-къде е причината за деградацията на Русия?

- Причината е, че това беше бавен преврат на специалните служби, ФСБ и другите, които превзеха властта в Русия. Всички казват, че през 90-те е  имало хаос, социално бедствие, но тези, които тогава бяха млади, помнят това време като време на свобода, бурно духовно развитие. Тогава дори по телевизора можеше да се види, че руският човек не е авторитарен или страхлив.
Тогава се говореше открито навсякъде, публично, по телевизията.
Дойде на власт Путин, и с годините спецслужбите сплашиха всички. 
Това не означава, че в Русия няма потенциал за свобода, но специалните служби господстват с желязна ръка, унищожават всичко, което е свободно.
На мен ми се струва, че ФСБ господства и се явява корупционен фактор. Това не е КГБ от времето на Съветския съюз, намиращ се под контрола на комунистическата партия. 
Днешното ФСБ е самостоятелна корупционна сила, която се грижи само за собственото си оцеляване.
Това е кошмар: корупция, алчност, убийства, лъжа – тези фактори определят сегашна Русия.
Когато слушам как говори Путин, отвратителен е самият начин по който произнася думите, неестествено, със стиснати челюсти. Може би сте обърнали внимание, че обкръжението му от един момент започва също да говори като него.  Той помни всяка обида и отмъщава даже след години. Напомня ми за Хитлер, който така ненавиждал хората от германската съпротива, че гледал филм от обесването им. Тази ненавист към враговете си изпитва и Путин.

– Заинтригува ме наблюдението Ви, че в Германия много рядко използват думата Sieg – „победа”, докато в Русия то е навсякъде.

– Дугин и всички руски пропагандисти постоянно употребяват тази дума. Изобщо целта на сегашната война е „победа“.
Те даже не знаят в името на какво искат тази „победа“. Защото „руският свят“ е мит.
А в Германия много рядко ще срещнете „победа“, това е следствие от нашата история, ние сме изгубили две големи войни. Оттогава нямаме за цел да побеждаваме.

- Вие пишете за германските политици, които получават пари от Русия. Описвате случая с Герхард Шрьодер и съвременния пример с финансирането на десните партии, „Алтернатива за Германия“. Как се случи така, че германски политици се съгласяват да ги „издържа“ Русия“? И голямо ли е влиянието на Кремъл върху германската политика?

- Според мен, влиянието е много голямо, много силно, но е скрито. Съветският съюз и Русия винаги са поддържали нашата лява партия, която и досега не признава напълно вината на Русия за войната с Украйна.
Но сега Русия поддържа и десните от „Алетрнтивата“ и Сара Вагенкнехт. 
Срещнах се веднъж с посланика на Русия и го попитах: „Защо правите това“. Знам, че посолството на Русия ги финансира и организационно също ги поддържа. И той си призна, че те ги финансират. Коза ми:
"И Вие, когато посетихте Русия се срещнахте с опозицията, с Гудкови и така нататък, защо ние да не разговаряме и да не поддържаме вашата опозиция?“
Той се опита да отъждестви тези партии в Русия и в Германия, с което аз, разбира се, не съм съгласен. 
Това, което стана известно благодарение на чешкото разузнаване – това е само капка в морето в сравнение с това, което руските служби правят в Германия и в други страни от Европа.
Това преди всичко е политика за унищожаването на европейското единство спрямо Украйна. 
А Шрьодер, за когото ме попитахте – на мен ми се струва, че той е човек, влюбен във властта, той не вижда в Путин престъпник, а човек на властта, който му дава пари.
Шрьодер е напълно, съвършено корумпиран и за това има лични, психологически причини.

- Финалът на Вашата книга оставя възможности за интерпретация. Вие казвате, че Русия няма бъдеще, но в същото време, че тя има шанс да се възроди. Какво е нужно за това възраждане? Пълен разгром във войната?

- Не виждам пълен разгром на хоризонта. Преди две години се надявах на това, но сега все повече изглежда като война на изтощение. Това изтощаване, според мен, се превръща в единствения шанс  нещо в Русия да се промени. 
Хората в самата Русия няма да променят нищо, опозиционерите, които се намират на Запад също няма – видяхме го на пресконференцията на разменените затворници в Кьолн. Те дори призоваха да бъдат отменени санкциите срещу Русия! Опозицията е раздробена, така и не се обедини. 
Затова смятам, че само външни фактори могат да окажат влияние: такова икономическо, военно изтощаване, че да се случи някакъв преврат.

- На Вас не ви е харесало това, което казаха опозиционерите? Мнозина бяха шокирани от идеята, че трябва да бъдат отслабени санкциите*.

- Аз много ценя Владимир Кара-Мурза и Иля Яшин, но не знам, как те си представят това. Но не са само те. Ходоркковски например още мисли с имперски критерии, те както и преди, се надяват на „прекрасната Русия на бъдещето“.
Те все още не са приели, не са съгласни с мисълта, че първо ще има крах, поражение на Русия и само преминавайки през това (а то може да продължи десетилетия) Русия може да се възроди.
Плавен преход от войната в Украйна към великата Русия на бъдещето няма да има.

Откъс от книгата "Z"

Всичко имперско несъмнено притежава известна притегателност. Но руското повече прилича на патологично убеден в собственото си могъщество и красота нарцисист, чиито фантазии стават толкова по-озлобени, колкото по-болезнено се сблъскват с реалността. Когато това в края на краищата се спука, пред вас ще се появи пустота, която предизвиква страх. 
Тогава ние ще се озовем изплашени пред огромната проекционна повърхност на Русия, която изведнъж потъмнява.
Тъмнината на този екран ни отхвърля обратно към самите себе си.
 Илюзия е, че Западът би могъл непоклатимо разположен върху ценностите си, да наблюдава променящите света събития на Изток и в същото време остава неизменен. Нашите ценности, колкото и силно да са подкрепени с думи, по никакъв начин не са ни гарантирани в дългосрочна перспектива. Сегашната война е лакмусовият тест за трайността на тези ценности.

*На пресконференция в Кьолн освободеният политически затворник, опозиционерът Владимир Кара-Мурза, направи критично изказване за западните санкции – по думите му, те често са насочени срещу руската страна като цяло, а не конкретно против режима на Путин. Според него, това е "несправедливо и контрапродуктивно".
Друг освободен с усилията на Запада затворник - Андрей Пивоваров – подкрепи идеята за отслабване на санкциите срещу Русия. Според него това е необходимо, за да се опровергае митът, че на Запад "мразят руснаците".
Това предизвика категоричната критика на Украйна, както и на други руски опозиционери.

Превод: Faktor.bg

Последвайте Faktor.bg в