Путин, след като е влязъл в тази война, няма път назад – ако прекрати войната, това ще е краят му, за него ще е смърт  – физическа или политическа

Руснаците водят войната, убиват чрез телевизора, чрез зомби-сандъка – облъчват населението си. Там тече тотална пропаганда, а тя поразява умовете на хората, казва пред Faktor.bg украинският краевед и изследовател Олександър Капитоненко.

Интервю на Илиана Славова

- Г-н Капитоненко, къде Ви завари началото на пълномащабната война? Как разбрахте, че руснаците са нахлули?

- На 24 февруари сутринта ми звъннаха приятели от района на Суми (живея в областния център). Питат: „Спиш ли още?“  А предния ден от американското разузнаване бяха съобщили, че ще има пълномащабно нападение. 
Приятелите ми казват: „Руските войски вече са на наша територия.“ Станах, излязох в града – хората тичат насам-натам,  започна бомбардировка, започнахме да се крием в мазетата. 
Бомбардираха електрическата подстанция, за известно време спря токът. Ето така започна.    

Но те (руснаците – б. р.) насочиха военните си колони основно към Киев, преминаха встрани от Суми.  В началото се опитаха да навлязат, но териториалната отбрана се организира навреме. По-рано имахме артилерийско училище – „Фрунзе“, след това го преформатираха в кадетски корпус, специално средно училище. Но в базата беше останало някакво оръжие, раздадоха го на патриоти, които се вдигнаха да защитят града.  Не допуснаха руснаците в Суми, обезвредиха някои танкове и бронирани машини. Колоните ни заобиколиха и се насочиха към Киев. Така че, Суми устоя. А после, към 31 март бяха отблъснати и от Киев, побягнаха. 
Два месеца безчинствата край Киев, сигурно знаете какво направиха в Буча…  
В нашия район също стреляха, раниха един фермер в корема. Съпругата му също. А когато се изтегляха, взривиха моста на река Сейм (има такава река при нас, хубава¸ чиста) – може би са се опасявали да не бъдат преследвани. Веднага след като руснаците си отидоха, имаше желание да се възстанови мостът –  започнаха работа, но спряха, защото парите са необходими за армията. Така че, изградиха понтонен мост успоредно на взривения и сега транспортът преминава по него. 

Така са нещата. 
Всеки ден летят дронове. Понякога и дълбоко в територията на Украйна – и към Киев, и към Полтава, и на запад, стигат до Лвив.  Някои летят и над Суми, падат. Но ние сме близо до фронта, има войски, те гледат и от космоса… Война!

- Вече трета година. Как издържате на това?      

- Ами тревога, вият сирени, хората вече не се и крият. А и няма много укрития. Направиха някакви в града от железобетонни плочи, но няма особено къде да се скриеш. В Харкив наскоро падна ракета и буквално прониза пететажна сграда, тя се срина като къщичка от карти. Лягаш да спиш и не знаеш дали ще се събудиш или не. Такъв е животът ни.

- Хората остават ли толкова близо до фронта?

- На някои места остават, на други има принудителна евакуация – от пограничните села. То вече няма и села, те обстрелват и разрушават до основи. Измислиха буферна зона, тоест изобщо да няма население. Значи да унищожат домовете на хората. И те заминават във вътрешността на страната. Сърцата им се късат. Вземат си кучетата и котките, една баба беше помолила да вземе кравата си – евакуаторите взели и кравата, и я откарали на по-безопасно място.  Но някои остават, казват – все ми е едно, стар съм, къде ще ходя, нямам пари, ако ще умирам, нека да е на родна земя. Има такива. Сред рускоезичното население се намират и такива, които чакат идването на руската армия. 

- Как се справяте с руската пропаганда, изградихте ли имунитет към нея?  

- Не всички. Руснаците се насочват основно към младежи, в интернет каналите – спецслужбите ги използват активно. Купуват хора, за които парите са особено важни. Инструктират ги примерно да взривят кола на украинската армия, дори как да направят взривно устройство с подръчни средства. Наскоро 19-годишно момиче направило взривно устройство и го поставило на тротинетка – взриви украински военен. 
Напоследък се опитват да атакуват центровете за набиране на военни, спецслужбите им работят. 

Украинската контрапропаганда е слабичка.  Руснаците имат повече и човешки, и финансови ресурси.          

- Разкажете за работата си като краевед. С какво конкретно се занимавахте? 

- Основно с историята на родния си край, където съм се родил, израснах и сега живея – в Сумска област, в североизточна Украйна. Там има древен град – Путивл, известен е още от времето на княз Игор, 12-13 век.  

След монголо-татарското иго населените места в областта  са били разрушени, населението избягало или е било пленено и продадено в робство в Турция и други страни от Близкия изток. Останало е голо поле, така и са го наричали - Поле.

В по-близко време – 17, 18, 19 в. – този регион, т. нар. Слобожанщина, отново е бил заселен.  Идвали хора от западните райони, отвъд десния бряг на Днипро. Те тръгнали да мигрират на североизток, след като Полша започнала да налага католицизма на православните украинци.  

По тези земи вече е имало московити (представители на Московското княжество – б.р.) и на украинците се налагало да молят московския цар да им даде земи, да им позволи да не плащат данъци – 2, 5, 10 години, всичко е зависело от конкретния случай. 

Така са били заселени град Суми, Ахтирка, Харкив, Нововоронеж, Курска губерния – тя е била населена основно с етнически украинци.

През 17 век са заселвали  хората по на север... Не в Русия, тогава още не е имало Русия – названието „Русия“ е измислено от Петър I, официално е прието през 1721 г.   

- Откраднал е името на Киевска Рус.

- Да, така е. Петър I издал указ – трансформирал е Великото московското княжество в Руска империя.

- Езикът им също не се е наричал руски дотогава? 

- Очевидно. След като не е имало название „Русия“, и езикът не се е казвал така.  
Ние имаме свой език, макар да казват, че езиците ни са близки…  
Макар че нашият език е по-близък до полския, защото сме били в състава на Великото литовско княжество. Там са били Литва, Полша и Украйна. И естествено взаимното влияние между тези езици е повлияло на формирането на съвременния украински език.  

- Наистина ли руснаците не могат да произнесат правилно украинската дума „паляниця“ (питка) и чрез нея може да бъдат разпознати евентуални диверсанти? 

- Да, както някои се шегуват, челюстта не им позволява да произнесат думата „паляниця“ – получава се „паляницА“, с твърдо произношение, а при украинците е „паляни-цЯ“. Без тренировки им е трудно, речевият им апарат не е приспособен. 

Както за нас е трудно да произнесем тази ваша буква Ъ… 
Не за първи път съм в България. За първи път бях на студентска бригада във Враца през 1976  г. След трети курс, педагог съм по образование. 

Но буквата Ъ сигурно и аз не мога да я произнеса правилно, примерно „Янко Сакъзов“.

- Ето че се получи! 

- Един път се получава,  после не… Но ако човек тренира, е възможно. 

- Някои думи в българския и в украинския език са много близки.

- Съгласен съм, има такива думи, които пък ги няма в руския език. Като цяло руснаците са заимствали литературния език от вас през религиозната литература. 

А когато предците ни са се преселвали в тези спорни земи на североизток, руснаците са изгаряли нашите книги, написани на украински език – носели са ги със себе си монасите от манастирите, които бягали от поляците. 

В Путивл е имало митница – там са им изземвали тези религиозни украиноезични книги и са ги изгаряли или са ги изпращали в Москва и там са ги изгаряли. 
Така е било от отдавнашни  времена. 

После, в по-ново време, имаше страшна русификация. Наложиха в училищата да се преподава на руски език   

В Суми до Независимостта (до 1991 г. – б.р.) имаше само едно украиноезично училище от общо 25. В селските местности населението като цяло е украиноезично, в града имаше силна русификация – телевизията беше рускоезична, радиото беше рускоезично, също и литературата.  

Комунистическата партия отделяше голямо внимание на русификацията.

- Руската пропаганда много спекулира с названието на Украйна, опитвайки се да внуши, че то я обозначава като  покрайнина на руската империя. Направи ми впечатление, че на украински „краина“ всъщност означава „страна“. На български език се изразяваме по подобен начин – казваме „край“, „роден край“ в смисъл на място, а не на покрайнина…

- Манипулират, разбира се.  Да, названието Украйна се свързва с „краина“, означава край, държава, територия на народността, на нацията. Няма общо с руското „окраина“ (покрайнина – б.р.), както твърдят руснаците. Те казват – не е имало Украйна, Ленин я е измислил. А откъде тогава се взе столицата Киев? Все пак не Москва е столицата на Киевска Рус. 
Има исторически изследвания, исторически архиви. Впрочем основателят на Москва – Юрий Долгорукий, също е от Киевска Рус.

- Вишиванката се утвърди като много силен знак на украинската идентичност. Има ли символика, кодиран смисъл в различните фигури на везбите?

- Да, има, заложен е, при това зависи от локацията, но не съм изследвал това в конкретика. Всяко място си има специфични фигури и цветове. Има черна везба върху бяло, бяла върху бяло, на едно място може да доминира червеният цвят, на друго синият. След като Украйна получи своята независимост, беше обявен Ден на вишиванката (третият четвъртък на месец май – б.р.). Всички украинци, които искат да изразят своята идентичност, се обличат във  вишиванки и участват в различни масови прояви. 

В Украйна се създаде и такова производство, хората ги купуват. По-рано са ги бродирали нашите баби. 

- Заради историята ли се води днешната война? Защото без Украйна, без Киевска Рус, руснаците нямат история преди Московското княжество, до XIII век?

- Ами те си присвоиха и Рус, и думата „руски“. Сега там всички са „русские“. И бурятите, и чувашите, и татарите и мордва (мордовците). Мордва изобщо е основополагаща. Както сега пишат историците, руснаците са нещо като смесица между мордва и татарите. Там има много фамилии Юсупов, Булгаков, Булганин… 
Има такава пословица, Достоевски я цитира: „Ако поостържеш руснака, ще видиш татарин.“

У Путин се появи мания да възстанови Руската империя или Съветския съюз, също имперски по същността си.  
Сега, след като е влязъл в тази война, няма път назад – ако прекрати войната, това ще е краят му. За него ще е смърт – физическа. Или политическа. Но ще е краят.

Сега и Тръмп също…

- С проруските му тежнения? 

- Да, много се пише за това…  че и спецслужбите (руските – б.р.) са го вербували, всякакви такива неща. Но въпреки това той управлява. Дава оръжие, не дава оръжие на Украйна. Той също провежда своя политика. 

- Според Вас Европа ще успее ли да окаже необходимата помощ на Украйна, ако на САЩ не може да се разчита?

- Точно сега четох, че Путин игнорира Европа, защото Европа се бои от ядреното му оръжие. В Европа ядрено оръжие има Франция, също  Великобритания – и това е всичко. Германците не притежават. 

Не мисля, че НАТО ще спре Путин. Той вече изнагля, вижда, че НАТО не предприема мерки, че на всичко слага спирачки. Може да отиде по-нататък. Да нападне Прибалтика, Полша, трудно ми е да предположа още коя друга държава.     

- А къде е надеждата? Украйна сама да произвежда оръжие? Виждаме, че е договорено съвместно производство с Дания, вероятно и с други европейски страни.

- Разбира се. Но ако имахме ядреното оръжие, което предадохме на Русия по волята на Щатите, на страните гаранти по Будапещенския меморандум, нима Путин би посмял да нападне третата по сила ядрена държава?  Мисля, че не би посмял. А така – разоръжиха ни, взеха ни самолетите, ядрените заряди. Казаха – ето ви меморандума, вие сте неутрална страна, никой няма да ви нападане. Но мина известно време и всичко се обърна с главата надолу. Сега вече ни наричат „фашисти“, говорят за „денацификация“.           

- Това го казват само руснаците.

- Но те водят войната. Убиват чрез телевизора, чрез зомби-сандъка – облъчват населението си. Там тече тотална пропаганда – на Соловьов и подобните му. Ако денонощно ти повтарят, че Украйна е такава и такава – да не би там всички да го анализират? Обикновените хора го приемат за чиста монета. И отиват да воюват. Плащат им, защото имат мощни ресурси. Продават газ на Китай, той плаща… Имат пари за войната. Може би не чак толкова много, но докато имат, ще воюват.    

Ако нямаха, сигурно щяха да прекратят  войната. 

При това Путин постави промишлеността на военни релси. И у нас вече се чува – дали не е време да го направим, да имаме свои оръжия, вместо да молим…  Да започваме съвместни производства.  Правителството  и президентът водят преговори с Дания, както казахте, също и с някои други страни. Разбира се, трябва да се търсят всякакви възможности да се въоръжим със съвременни оръжия и да си отвоюваме окупираните територии.

- Вие сте непосредствен свидетел на десетилетията след обявяването на Независимостта на Украйна. Съгласен ли сте с чуждестранните наблюдатели, които казват, че войната е консолидирала самосъзнанието на украинската нация? 

- Войната го консолидира, разбира се. Това са екстремални условия, а в  екстремални условия хората винаги трябва да се държат един за друг. Ако има разнобой, успехът е невъзможен Така че – да, войната го консолидира.

- Гладоморите, организирани от съветската власт срещу украинския народ също пораждат съпротива срещу Москва…    

- На места е имало съпротива, но като цяло съветската власт  много силно е подкопала демографския потенциал на Украйна. Тогава загиват 6 милиона души. 
Хората не са можели да отидат да живеят в друго населено място без да получат паспорт от селсъвета, местната власт – а тя е можела да не го даде. Това със селсъветите е отменено в средата на 60-те години. 
По същество колхозите са били форма на робство, крепостничество. 

Имало е групи от активисти, които са можели да нахълтат в дома ти -  ах ти, кулак, вземаме ти всичко! Всичко, и къщата.  И са натоварвали хората във вагони за добитък, казвали –  заминавай на север да сечеш дървета. А там няма нищо. Някои по-предприемчиви са си вземали брадви. Стоварвали хората в тайгата – живейте, правете землянки. Много украинци са загинали там, и по пътя са загивали. 
Други за изселвани принудително в Дагестан, Казахстан, според мен и в Киргизстан. Много хора са умирали по пътя. Безчовечност са проявявали (съветските власти). 
Колко лагери ГУЛАГ… Затваряли са хората заради политика. Казал си нещо, съседът те е донесъл – разстрелвали са без съд и следствие. Самият Хрушчов е подписвал списъци с хора за разстрел.

Политика. Всичко е свързано с идеологията.  
Историята показа, че тази идеология не се оправда. Комунизъм, „социализъм с човешко лице“ – всичко рухна.

- Как виждате бъдещето на Украйна?

- Вярвам, че Украйна ще победи рано или късно. Историята на Украйна е сложна, имало е и загуби, и поражения. Сега все пак демокрацията доминира в световен мащаб. Иска ми се да вярвам, че Украйна ще излезе с чест от тази ситуация, която съседите така вероломно ѝ натрапиха с пълномащабното си нахлуване. Наричат го с дипломатически термин, но с прости думи това е война.
Иска ми се да живеем в толерантност, националните вражди не носят нищо добро. Верските също.   

- С какви впечатления си тръгвате от България?

- Още през 1976 г., когато  посетих България за първи път, я обикнах. Харесва ми и страната, и народът, и с удоволствие идвам - и в своята почтена възраст. Прекарах тук седмица, малко отдъхнах от войната. 
Виждам положителните промени в България. Хубаво метро строителство, нови сгради – две години не бях идвал в София. Разбира се, има и проблеми, няма как да няма. 
Искам да Ви пожелая успех!

- Благодаря Ви! Аз пожелавам на Украйна свобода. Слава Украине!

-  Героям слава!