На 12 април унгарците ще гласуват на избори, които все по-малко приличат на обикновена парламентарна надпревара и все повече на сблъсък между общественото желание за промяна и политическа машина, изграждана с години в полза на Виктор Орбан.

Както отбелязва д-р Ларс-Андре Рихтер от фондация „Фридрих Науман“, премиерът, който е на власт от 2010 г., може и да загуби, но въпреки преднината на Петер Мадяр в социологическите проучвания изходът остава напълно отворен. Причината е, че Орбан не влиза в този вот само като лидер на „Фидес“, а със силната опора на изборния закон, с благоприятна външнополитическа среда и с дълбоко вкоренен контрол върху системата.

Рихтер обръща внимание, че сегашната избирателна система е била пренаредена именно след завръщането на Орбан на власт. Броят на депутатите е намален почти наполовина, премахнат е вторият тур в едномандатните райони, а компенсаторният механизъм дава допълнителни предимства на победителите в районите. Така дори когато опозицията води по партийни предпочитания, реалният резултат в отделните 106 района остава изключително труден за прогнозиране. Именно там, по думите на Рихтер, е голямата сила на системата, изградена около Орбан: тя превръща фрагментацията на опонентите в бонус за управляващите.

Унгарците не отиват на честен вот, защото изборното поле е наклонявано в полза на „Фидес“ години наред. Този процес представлявав постепенно овладяване на държавата, при което Орбан е запазил пълен контрол върху правилата на играта и ги е променял винаги, когато политическите обстоятелства са го налагали. Бившата депутатка от „Фидес“ Жужана Селени, цитирана от „Политико“, вижда в това „волята му да печели на всяка цена“.

Най-важният елемент в тази конструкция са самите райони. След 2010 г. Орбан прекрои страната в 106 едномандатни избирателни района с осезаемо различна големина. По-големите са в опозиционни крепости, по-малките в райони, лоялни на „Фидес“. Изданието припомня и оценките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, че част от районите се отклоняват значително от допустимите стандарти, което поражда съмнения, че системата работи в полза на управляващата партия. Правителството отхвърля тези твърдения, но самият спор показва колко дълбоко е недоверието към изборната архитектура.

Не по-малко важен е медийният терен. Особено в провинцията голяма част от избирателите чуват почти единствено посланията на властта, докато опозицията остава с ограничен достъп до публиката. В този смисъл изборите не са изкривени само от закона, а и от средата, в която избирателят формира мнението си. Рихтер допълва тази картина, като описва познатия пропаганден разказ на Орбан: черно-бял свят, в който той се представя като гарант за мир, стабилност и национален суверенитет, а насреща стоят „упадъчен“ Брюксел, враждебна Украйна и външни сили, застрашаващи Унгария.

Тази линия на кампанията според Рихтер вече изглежда износена. Той я определя като интелектуално изчерпана и отбелязва, че икономическата криза, проблемите в образованието и здравеопазването и общото обществено напрежение все по-трудно се неутрализират с идеологическа реторика. Точно тук идва и силата на Петер Мадяр. Като бивш човек от системата, който познава Орбан отвътре, той концентрира атаката си не върху абстрактни лозунги, а върху конкретните слабости на режима: корупция, авторитарен стил на управление и опасна близост с Русия.

Кампанията обаче се нажежи още повече след скандала, който Мадяр нарече „Орбангейт“. „Радио Франс ентернасионал“ съобщава, че бившият полицейски капитан Бенце Сабо твърди, че е открил доказателства за опит на унгарската вътрешна служба да проникне в IT системите на „Тиса“ още от 2025 г. Видеото му е събрало над 2 милиона гледания в страната с 9,5 милиона души население, което само по себе си показва колко силен обществен отзвук е предизвикал случаят.

Особено показателна е и реакцията след това. Кампания за набиране на средства в помощ на Сабо е събрала над 500 000 евро за по-малко от ден при първоначална цел от едва 12 500 евро. Това говори за много повече от обикновена симпатия към един бивш следовател. То подсказва широко обществено възмущение и усещане, че залогът вече не е само партийният резултат, а самата легитимност на изборния процес. Мадяр определи случая като най-сериозния скандал за националната сигурност след демократичния преход през 1990 г.

Правителството признава, че е имало тайна операция, но твърди, че тя е започнала преди създаването на „Тиса“ и е била насочена срещу „украински шпиони“. Това обяснение се вписва в по-широката стратегия на Орбан да представя опонента си като „марионетка“ на Брюксел и Киев. Орбан продължава да отправя недоказани обвинения, че Украйна се намесва в кампанията в полза на опозицията. Така познатият външен враг отново се превръща в инструмент за вътрешна мобилизация.

По думите на Рихтер Орбан има и още две външни опори: Доналд Тръмп и Владимир Путин. Той припомня, че унгарският премиер отдавна се е превърнал в символна фигура на глобалния десен популизъм и може да разчита на подкрепа и от Вашингтон, и от Москва. Дори и Тръмп да не отиде в Будапеща преди вота, самото очакване за визита на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс е част от кампанията. Според Рихтер помощта от Москва идва под друга форма: изрази на симпатия, разузнавателна активност, кибератаки и вкарване на проруски внушения в медиите и социалните мрежи.

На този фон опозицията влиза в най-тежката си битка досега. Рихтер подчертава, че този път част от опозиционните сили се подреждат зад Мадяр не толкова от ентусиазъм, колкото от разбирането, че само така могат да намалят предимството на „Фидес“ в районите. „Политико“ също отбелязва, че социологическата преднина на „Тиса“ изобщо не гарантира победа в изборната нощ. Именно това прави сегашния вот толкова ключов: той ще покаже дали общественото недоволство може да пробие система, която от години е нагласявана така, че да произвежда едно и също управление.

Орбан има още една причина да направи всичко възможно да не загуби. Както отбелязва Рихтер, прекалено много е заложено не само за него лично, а и за мрежата от лоялни кадри, заели ключови позиции в държавата, администрацията, съдебната система, икономиката и медиите през последните шестнайсет години. Загубата на власт би означавала не просто смяна на правителството, а риск за цял модел на управление.

Затова и изборите в Унгария на 12 април са нещо повече от национален вот. Те са тест дали един дълго укрепван режим може да бъде разклатен чрез демократични средства. Или, както пише Рихтер, дали унгарците са на прага на момент, в който нещо наистина ново може да започне. Днес това изглежда възможно. Но също толкова възможно е Орбан отново да оцелее, не защото непременно е по-силен от опонента си, а защото системата все още работи за него. | БГНЕС