Даниел Пайпс, bulgariaanalytica.org

През февруари т.г. посланикът на Турция в Израел каза на автора на настоящата статия да стои далече от страната му. Той поне го направи дипломатично, за разлика от посланика на Турция в България, който през юни се отнесе към мене по изключително груб и недипломатичен начин.

Поводът бе изнесената от мене лекция в София на събитие на мозъчния тръст „Център за изследвания на Балканския и Черноморския регион“ на тема „Опасен ли е Ердоган?“ След като споменах моето отношение и привързаност към Турция, обясних, че неспособността на авторитарния президент Реджеп Тайип Ердоган да съвместни три конкуриращи се за него приоритета – исляма, Турция и Ердоган – и произтичащите от това противоречия, вероятно ще обрекат неговия режим на неуспех. До края на събитието посланик Сулейман Гьокче потвърди тази прогноза.

Той дойде рано, седна на предния ред и скочи, когато започнаха въпросите към мене. Гьокче заяви заплашително по мой адрес: „ние този го знаем много добре в Турция“ и продължи да ме обвинява в избирателно отношение към фактите, както и че съм есенциалист и ориенталист. Моята практика да „изкривявам фактите, да ги променям и да заблуждавам“ го подтикна да каже: „Не съм съгласен с нито една от изказаните от Вас тези“.

Заплахите на Гьокче бяха направени в две форми:

първо, с твърдението, че специалисти с докторска степен не „трябва да имат свободата“ да отправят обвинения като моите; второ, като ме обвини в проповядване на идеите на „терористичната организация на Фетхуллах Гюлен“ – риториката на Ердоган по адрес на не-терористичното движение „Хизмет“, основано от някогашния негов близък съюзник Фетхуллах Гюлен, чиито членове сега Ердоган преследва, заклеймява, подлага на чистки и хвърля в затвора. 

Отговорът ми към посланика завърши с двукратно зададения въпрос дали той може да гарантира сигурността ми в Турция, ако отида там. Два пъти Гьокче игнорира въпроса ми. После излезе гневно от залата. Това обаче не бе краят на гневната му възбуда.

Подхващайки Twitter, той реагира на осем стари мои туита за Турция, отговаряйки чинно на всеки от тях, като ме наричаше „екстремист“, „маргинален“, „жалък“ и „предубеден“. Когато отговорих, че „Ердоган е превърнал дипломатите си в клоуни“, Гьокче се нахвърли върху мен с още по-обидни туитове.

Този инцидент предлага няколко прозрения.

Сплашването на дребно не е обичайна дипломатическа практика. Опитът ми показва, че режими, далеч по-лоши от турския, са по-умни в това отношение. Саддам Хюсеин изпрати за свой посланик във Вашингтон Низар Хамдун, който помогна да се защитят интересите на този чудовищен диктатор със средства и похвати като учтивост, самокритика и логика. Ислямска република Иран наскоро прие автора да участва като анализатор в три от своите средства за масова информация в рамките на седмица: в англоезичната телевизия Press TV, вестника на английски език Tehran Times и новинарската програма на арабски език MehrNews. Некомпетентността на Ердоган в тази сфера му нанася огромни щети.

Неприемливото поведение на Гьокче изненада неприятно и други присъствали на събитието в София. Моят колега, журналистът и учен Стивън Хейуърд, написа, че проявата „беше изумяващо представление от лице, заемащо официален дипломатически пост“. Илиан Василев, бивш български посланик в Москва, също присъстваше на събитието и определи поведението на Гьокче като „изключително неприемливо“. Ерик Еделман, бивш посланик на САЩ в Турция, характеризира това шоу като „твърде типично“ за дипломацията на Ердоган. Когато запитах Ричард Пайпс, професор по руска история и мой баща, дали е бил тормозен някога по този начин от съветски дипломати по време на Студената война, той отговори: „Не, никога. Те просто игнорираха моите публични изяви на Запад. А в СССР, когато се изказвах, учтиво заявяваха, че не са съгласни с мен“.

Поведението на Гьокче в София ми припомни прочутата реч на британския премиер Уилям Гладстон „Българските ужаси и Източният въпрос“ от 1876 г.:

„Нека турците премахнат извършените от тях злини по единствения възможен начин: като се махнат самите те. Заптиетата, мюдюрите, юзбашиите, бинбашиите, каймакамите и пашите им, всички заедно, надявам се, ще си вземат багажа и ще се махнат от (българските) земи, които са опустошили и осквернили.

„Но за да завърша, връщам се към това, което е алфата и омегата на този важен и печален казус. Като стар служител на короната и държавата, апелирам към сънародниците си, от които може да зависи много повече, отколкото от който и да е друг народ в Европа, да поискат и настояват пред правителството ни, което е действало само в една посока, да се задейства и в друга и да използва цялата си сила, за да се нареди наред с другите европейски държави и да спомогне за отнемането на изпълнителната власт от ръцете на турците в България. Нека турците премахнат извършените от тях злини по единствения възможен начин: като се махнат. Заптиетата, мюдюрите, юзбашиите, бинбашиите, каймакамите и пашите им, всички заедно, надявам се, ще си вземат багажа и ще се махнат от (българските) земи, които са опустошили и осквернили. Това пълно избавление, това благословено спасение е единственото възмездие, което можем да дадем на огромните купища мъртви, на поруганата чистота на майки, девойки и деца, на оскърбената и посрамена цивилизация, на законите на Бога, ако щете, и на Аллах, на чувството за морал на човечеството ни изобщо. Няма престъпник в тъмниците на Европа, няма канибал в Южните острови, чието възмущение да не кипне и прелее при разказа за това, което е извършено, което е проучено твърде късно, но още остава неотмъстено, оставяйки там всички жестоки и отвратителни страсти, които може отново да избликнат в нова жетва от убийства по прогизналата и воняща на кръв земя и във въздуха, напоен с всевъзможни престъпления и позорни деяния. Извършването на такива деяния дори веднъж е заклеймяващо и позорно за тази част от нашия човешки род, която ги е извършила, но да се остави вратата отворена за едно дори и малко вероятно повтаряне, би разпростряло тоя срам върху цялото човечество. Можем с право да кажем на султана: по-добре всякакви неудобства, всякакви трудности или загуби, свързани с България,
„Отколкото ти на трона си сред светлината,
Подигравайки се на народа и неговото нещастие.“

Текстът на Гладстон може да бъде актуализиран днес по следния начин:

Нека турците премахнат сторените от тях злини по единствения възможен начин: като се махнат. Техният Диянет (Турското главно мюфтийство -б.пр.) и тяхната ТИКА (Агенцията на спецслужбите на Турция-б.пр.), техният ДОСТ и техните Турски Авиолинии, техният Ердоган и техните посланици, всички до един, с целия си багаж, надявам се ще се махнат от страната, която отново биха опустошили и осквернили.

Изпращането на посланик, който унижава и заплашва анализатор на частно образователно събитие, е невинният еквивалент на телохранителите на Ердоган, които бият мирни демонстранти във Вашингтон. И двете са неразделна част от потискането на всяко несъгласие с все по-обсебения от мегаломания лидер. Официалните дипломати на Ердоган по невнимание създават врагове на режима, като доближават деня, когато в целокупния си вид и с целия свой багаж, той ще изчерпи и без това намалялото търпение към своето присъстствие.