23 Януари, 2026

Черен ден: Василий Българоубиец ослепява воините на Самуил

Черен ден: Василий Българоубиец ослепява воините на Самуил

Пиринското село Ключ, където днес парапсихолози твърдят, че се събират извънземните, преди 1012 г. се превръща в едно от най-зловещите и позорни места от българската история.

Бела̀сишката битка, известна още като битката при Ключ или битката при Клидион, се състои на 29 юли 1014 година. Тя е кулминация на войните между българския цар Самуил и византийския император Василий II.

В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г. насетне, когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления – крепостта-дема, издигната от Самуил в Ключата клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ.

Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно “Българоубиец”. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.

Макар и да не води непосредствено до края на Първата българска държава, Беласишката битка намалява съществено съпротивителните ѝ способности и предопределя до голяма степен изхода от борбата ѝ с Византия. Наследниците на Самуил не успяват да спрат византийския натиск и през 1018 година България губи независимостта си и попада близо тдва века под Византийско робство.
Сподели:

Коментари (0)

Убит, но не забравен: Подвигът на отец Йосиф Тончев и срамното мълчание за червения лов на католически духовници

Убит, но не забравен: Подвигът на отец Йосиф Тончев и срамното мълчание за червения лов на католически духовници

БПЦ, контролирана и до днес от ДС, 36 години отказва да осъди режима и да признае за мъченици повече от 120 нейни свещеници, убити след 9-ти септември като врагове на комунизма

Страстите на Апостола - 28 дни Левски е изолиран и забравен в софийския зандан

Страстите на Апостола - 28 дни Левски е изолиран и забравен в софийския зандан

153 години по-късно съвсем малко се знае как страшно, тежко и тъжно са изтекли тези 672 часа обреченост

Преди 81 години издъхва войводата Яни Попов – сам, непризнат, забравен

Преди 81 години издъхва войводата Яни Попов – сам, непризнат, забравен

Легендарният тракийски войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание и автор на „Ясен месец“, си отива в забрава, но оставя след себе си песен, която се превръща в химн на Тракия и Странджа