Днес е Ден на Холокоста в Република България. На тази дата през 1943 г. започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.

На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV ОНС гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт на 1 март 1941 г., тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд.

Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи. На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и др. От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци като Я. Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др. При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Б. Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като "компромисен вариант" е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 евреи.

Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Д. Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др. На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати, в което се казва: „Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство. Тя е преди всичко елемент на нейната политика.”

Доблестно е и поведението на Българската православна църква. Пловдивският митрополит Кирил отива на 10 март при събраните в един училищен двор евреи и казва, че ще тръгне с тях, ако ги натоварят на влаковата композиция. А еврейският въпрос е сред най-често обсъжданите на заседанията на Светия синод. На едно от тези заседания, състояло се на 2 април 1943-та, софийският митрополит Стефан казва: „Евреите знаят добре, че за тях няма кой да се застъпи тъй авторитетно, освен Българската църква и че ако тя действа по-енергично, нейният глас не може да не бъде чут… И ако църквата ни не се намеси, за да защити тия нещастни люде, ние можем да очакваме още по-големи издевателства и жестокости, за които един ден добродушният ни народ ще изпитва срам, а може би и други несгоди.”

Интелектуалци, общественици, но и много обикновени хора подкрепят евреите в тежките години на войната. Преди няколко години в България дойде американският режисьор Джеки Комфорти, за да представи документалния си филм „Оптимистите”, посветен на тази тема. Той е потомък на спасени тогава евреи – известни архитекти. „За мен беше важно да покажа как отделни личности и институции могат да спрат едно правителство, вече задвижило машината на депортацията и да го принудят да я отмени – каза той. - Няма много примери в света, в които гражданската съпротива преодолява с такава категоричност безотговорната политика на едно или друго правителство. Постепенно обаче аз започнах да разбирам, че това, което е станало в България, не е акт на някакви самотни герои, а е натрупване на енергията и добрината на хиляди и хиляди хора. Всеки обаче е имал своя принос към спасението, без да мисли, че прави нещо изключително. Те са мислели, че правят необходимото.” .

Така с намесата и на обществеността и представители на държавни институции българските евреи са спасени.

През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г. Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като "Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството". На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.