Светът, който отчаяно се опитва да разреши смъртоносната загадка COVID-19, настоява за бързи отговори от научна система, която не е изградена да действа светкавично, писа Ройтерс.
Ироничният и вероятно трагичен резултат от това: съкратените научни процедури забавиха разбирането и проучването на болестта и възможността да се установи кои лекарства помагат, вредят или не й влияят изобщо.
Докато смъртните случаи по света безмилостно се увеличаваха, десетки хиляди лекари и пациенти се втурнаха да използват лекарства, преди още да се докаже, че те са ефикасни и безопасни. А тресавището от нискокачествени проучвания замъгли още повече картината.
"Хората се изправиха пред епидемия и не бяха подготвени да чакат", казва д-р Дерек Ангъс, завеждащ отделението по интензивно лечение в медицинския център на университета в Питсбърг. "Направихме така, че традиционните клинични изследвания да изглеждат бавни и тромави".
Трябваше да минат почти шест месеца, до средата на юни, за да се появят първите доказателства, че лекарство може да подобри шансовете за оцеляване при тежко болните. Британски изследователи успяха да убедят всеки шести пациент с COVID-19 да участва в мащабно проучване, което установи, че евтиният стероид дексаметазон помага, а че широко използваното лекарство срещу малария не помага. Резултатите от проучването промениха за един ден практиката, макар че резултатите от изсдледването още не бяха публикувани и потвърдени и от други учени.
В САЩ едно малко, но щателно изследване установи, че друго лекарство може да съкрати времето за възстановяване на тежкоболните пациенти. Все още обаче остават много въпроси как е най-добре да се прилага медикаментът.
Лекарите все още посягат като обезумели към каквото лекарство им хрумне, че може да спре множеството вреди, нанасяни от вируса и експериментират с лекарства за инсулти, за разреждане на кръвта, срещу депресия, възпаления, СПИН, хепатит, артрит, дори със стволови клетки и радиация.
"Всеки е готов да посегне към всичко, което би могло да помогне. Но не така се разработва прецизна медицинска практика", казва д-р Стивън Нисен, изследовател в "Кливланд клиник" и чест съветник на американската агенция по храните и лекарствата. "Отчаянието не е стратегия. Добрите клинични изпитания са солидна стратегия", казва той.
Политиката изостря проблема. Десетки хиляди хора изпробваха лекарство срещу малария, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп го рекламира с думите "Какво губите?". А в същото време главният експерт по инфекциозни болести в САЩ д-р Антъни Фаучи предупреди, че "искам първо да докажа нещата". В продължение на три месеца ограничени изследвания поляризираха настроенията към хидроксихлорохина, докато няколко по-надеждни не установиха, че лекарството не е ефективно.
"Проблемът с "медицината под прицел" е, че в крайна сметка обществото късно научава важните неща", казва д-р Отис Броули от университета "Джонс Хопкинс". "Нямаме надеждни доказателства, защото не оценяваме и не уважаваме науката". Той отбелязва, че ако през януари и февруари изследванията са били провеждани коректно, през март учените са щели да знаят кои лекарства са ефективни.
Когато се позволява употребата на лекарства, преди да са изследвани правилно, "в медицинската история отново и отново се случва така, че на повече хора се вреди, отколкото се помага", казва Броули.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации