НАСА инвестира в революционен ядрен двигател, който ще направи пътуванията в дълбокия космос по-бързи и безопасни. Разглеждаме проекта CNTR и алтернативите като DRACO, NEP и термоядрения синтез.

Пътуване до Марс за 6 месеца: Инженери създадоха концепция за ядрен двигател с течен уран

Една от най-големите мечти на човечеството – бързото и безопасно пътуване до Марс и отвъд – може би е една стъпка по-близо. Инженери от Щатския университет в Охайо разработват революционна концепция за ядрен ракетен двигател (CNTR), който използва течен уран и обещава да съкрати еднопосочно пътуване до Червената планета до едва шест месеца.

Тази разработка, подкрепена с грант от НАСА, е част от глобалните усилия за създаване на ново поколение задвижващи системи, които да направят пътуванията в дълбокия космос по-бързи, по-безопасни и по-осъществими.

Защо химическите ракети не са достатъчни?
Досегашните космически мисии разчитат на стандартни химически двигатели. Техните ограничения обаче са огромни – ниска тяга и огромен разход на гориво, което прави пътуванията на дълги разстояния изключително бавни. Пример за това е сондата New Horizons, на която ѝ бяха нужни девет години, за да достигне Плутон.

За човешки мисии до далечни дестинации това е неприемливо. Продължителният престой в космоса увеличава драстично здравните рискове за астронавтите, включително излагането на космическа радиация. Ето защо намирането на по-ефективни двигатели е от критично значение.

Пробивът: Двигателят CNTR с течен уран
Концепцията на екипа от Охайо, ръководен от Дийн Уанг, се отличава от други ядрени разработки. Докато много от тях се фокусират върху по-ниска цена, CNTR дава приоритет на производителността, като цели да удвои ефективността на двигателя.

Потенциалът на CNTR изглежда впечатляващ. Според изследването, той се очаква да има специфичен импулс от 1800 секунди – мярка за ефективност на двигателя. За сравнение, химическите двигатели имат около 450 секунди, а ядрените проекти от 60-те години на миналия век – около 900 секунди. Това би позволило осъществяването на двупосочна мисия до Марс за 420 дни.

Отвъд CNTR: Другите пътища към звездите
Концепцията на Ohio State е част от по-голяма надпревара за създаване на двигатели за дълбокия космос. Ето и другите основни тенденции:

• Ядрено-термично задвижване (NTP): Това е общата категория, в която попада и CNTR. Основният принцип е ядрен реактор да нагрява гориво (например течен водород) до екстремни температури и да го изхвърля с огромна скорост. НАСА вече работи активно по собствен проект в тази сфера, наречен DRACO, който обаче използва реактор с твърдо ядро.
• Ядрено-електрическо задвижване (NEP): Тук подходът е различен. Ядрен реактор генерира електричество, което захранва изключително ефективен електрически двигател (като йонен двигател). Тягата е много по-ниска от тази на NTP, но ефективността е огромна. Тези двигатели са идеални за дълги мисии с тежки товари или за роботизирани сонди.
• Термоядрен синтез: Това е "Свещеният Граал" в космическото задвижване. Двигател, базиран на термоядрен синтез, би генерирал колосална енергия, позволявайки пътувания до Марс за седмици, а не за месеци. Технологията обаче все още е в много ранен, теоретичен етап.
• Слънчево-електрическо задвижване (SEP): Тази технология вече се използва. Огромни слънчеви панели захранват йонни двигатели. Тя е много ефективна, но има ниска тяга и работи добре само в близост до Слънцето.

Предизвикателства и бъдеще
В момента концепцията CNTR е изправена пред сериозни инженерни предизвикателства. Екипът трябва да реши проблеми, свързани със стабилното стартиране и работа на двигателя, загубата на ураново гориво и управлението на потенциални аварии. Надеждите са дизайнът да бъде готов до пет години.

"Трябва да поддържаме ядреното задвижване в космоса като постоянен приоритет в бъдеще, за да може технологията да има време да узрее", казва Уанг. Подкрепата от НАСА показва, че САЩ гледат сериозно на тази технология като ключов елемент в бъдещото изследване на космоса.