Боян Радойков*, Париж, специално за Faktor.bg

Светът продължава да изненадва с редица исторически трусове. Франция, която е в разгара на безпрецедентна от 62 години насам политическа криза на институциите си; Сирия, където диктаторският режим се срина след 54-годишно управление и разкрива най-гнусните си тайни; САЩ, където президентът Байдън съсипа и малкото вяра, останала в демократичните институции на страната. Това са трите теми, на които е посветена тази рубрика.

Във Франция политическата криза се дължи на неспособността на политиците да отчетат метаморфозата на страната, която преминава

през дълбока политическа рекомпозиция,

белязана от разпадането на традиционните партии и появата на нови идеологически блокове. Тази ситуация поражда институционална нестабилност и трайно подкопава демокрацията.

Френската политическа сцена преживява безпрецедентна фрагментация, резултат от бавно деструктуриране, започнало през 2017 г. с изчезването на големите традиционни партии. Дясното и лявото не са изчезнали, но техните исторически въплъщения са сведени до нищожна част. През 2022 г. двете големи партии заедно имат едва 6,4 % от гласовете, в сравнение с 56 % през 2012 г. за Оланд и Саркози. Тази трансформация отвори перспективата за

три хетерогенни блока -

Макронистки, Крайната левица и Радикалната десница - с променливи съюзи, които правят политическата стабилност невъзможна.

Днес във Франция няма мнозинство и ясен път за коалиция. При липсата на бюджетни споразумения, страната изглежда обречена на законодателно разпускане или, още по-лошо - на оставка на президента. Има вероятност да остане в задънена улица до следващите парламентарни избори. Петата република е в период на изпитание и както често се случва в такива ситуации нейните недостатъци излизат наяве. Основният й проблем се състои в дисбаланса между легитимност, отговорност и власт.

***

Друга новина привличаща вниманието - след падането на Башар Асад в Сирия бяха открити запаси от каптагон и беше разкрит размерът на бизнеса с наркотици. Според експертни оценки, приходите от бизнеса, организиран от сирийския диктатор, далеч надхвърлят печалбите на всички мексикански картели взети заедно. Оказва се, че всички тези мексикански „ герои “, на които са посветени сериалите на Нетфликс, са слаба ракия или по-скоро слаба текила, в сравнение със сирийския държавен трафик.

Името на този наркотик съответства на лекарството каптагон, предлагано на пазара от германска компания в началото на 60-те години на миналия век, Каптагонът е използван като допинг в спорта между 1970 и 1990 г. поради психостимулиращите си свойства. През 90-те години на миналия век дори се говори за „мания по каптагона“ сред футболистите.

Наркотикът, известен като каптагон, има малко общо с лекарството. Въпреки че прилича на него като таблетките са щамповани с лого, имитиращо два полумесеца, запасите, заловени през 2010 г., показват, че незаконният каптагон най-често се състои от амфетамин, смесен с други вещества, като кофеин или ефедрин. Първоначално пазарът е бил снабдяван основно от Турция и Европа, по-специално от България. След присъединяването на България към Европейския съюз през 2000 г. обаче производството на каптагон се пренасочва към Близкия изток, към Сирия и Ливан.

В резултат на гражданската война в Сирия трафикът на този наркотик се превърна в един от ресурсите на въоръжените бунтовнически и джихадистки групи, както и на лоялистките сили. Сирия става известна  

като „Република Каптагон“ 

и сирийският режим използва тази търговия като средство за политическо и икономическо оцеляване в условията на международни санкции.

В опит да се ограничи тази търговия с наркотици, няколко сирийски официални лица са засегнати от американски санкции. През 2022 г. Съединените щати приеха Закон за каптагона, за да прекъснат и ликвидират трафика на каптагон от страна на режима на Башар Асад. Санкциите бяха наложени по-специално срещу Махер ал-Асад, брат на Башар и ръководител на 4-та дивизия на армията, която е контролирала лабораториите за производство на наркотици и е контролирала маршрутите за трафик.

През последните години, конфискациите на този наркотик се увеличиха в страните, граничещи със Сирия. В Ирак само през 2023 г. властите са конфискували рекордните 24 милиона таблетки каптагон. В Турция през първите десет месеца на 2024 г. са конфискувани близо десет милиона таблетки. Държавите от Персийския залив остават предпочитана дестинация за препродажба на каптагон.

***

Съединените щати са свидетели на моралния крах на администрацията на Байдън, който беше избран през 2020 г. с обещание за национално помирение и опазване на американската демокрация. Първото се оказа мираж, а второто изглежда по-застрашено от всякога.

В продължение на четири години Джо Байдън твърдеше, че гради президентството си в противовес на своя предшественик Доналд Тръмп. По-специално той твърдеше, че въплъщава уж вечните американски ценности и че насърчава разделението на властите и достойното упражняване на властта.

В края на мандата му обаче се оказва точно обратното. Примерът, даден от Джо Байдън, току-що беше зачеркнат от пълното президентско помилване, присъдено на неговия син, който имаше да излежава две присъди в затвора. И двата казуса бяха безспорни.

Синът му излъга американските данъчни власти, а Джо Байдън

излъга, когато обеща да не помилва сина си

Заличавайки отговорностите на сина си по юридическите дела, Джо Байдън оправда визията на Тръмп за политиката и властта. Резултатът е, че вече никой не вярва в политиката, а Джо Байдън потъпка принципите, които уж защитава, като например разделението на изпълнителната и съдебната власт и зачитането на върховенството на закона.

Президентското помилване на сина му също така спомага за замъгляването на всякакви етични различия между демократите и републиканците в очите на широката общественост. Най-негативните мнения за политиците се потвърждават от това решение: едни и същи непотистки практики и привилегии, които не са никога признати, и винаги са запратени към политическите опоненти.  Демократите представяха Тръмп като екзистенциална заплаха за демокрацията, но след това възприеха същите практики, за да закрилят членовете на собствения си клан.
***

Настоящата седмица завършва с неизвестни, които ще предизвикат нови несигурности. Нека бъдем реалисти - да настояваме за невъзможното, както някога гласеше един френски лозунг. Приятен уикенд на всички.

*Боян Радойков е дипломат, бивш международен служител на ООН и доктор по политически науки в Сорбоната. Повече от 20 години живее и работи в Париж.