От властта на президента към контрола на парламента

В Народното сърание е внесен законопроект, който предвижда сериозни промени в управлението на службите за сигурност, като отнема от президента правомощията да назначава техните ръководители. Предложението, внесено от депутати от ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН), ще прехвърли тази отговорност изцяло в ръцете на Народното събрание.

Този ход на управляващите, които вероятно ще бъдат подкрепени и от ДПС-Ново начало, не е случаен. Той идва в момент на открит конфликт между президента Румен Радев и правителството, след като държавният глава отказа да назначи предложения от кабинета кандидат за шеф на ДАНС, като го свърза с Делян Пеевски.

Край на президентското влияние

Досегашният модел за назначаване на шефовете на службите за сигурност (ДАНС, ДАР и ДАТО) изискваше предложение от правителството и последващ указ от президента. Тази процедура даваше на държавния глава сериозен лост за влияние и контрол върху тези ключови институции. Многократно през последните години, а особено по време на служебни кабинети, президентът Румен Радев използваше това правомощие, за да сменя ръководствата на службите, консолидирайки ги под свой контрол. Така например, през май 2021 г., по време на служебното правителство на Стефан Янев, бяха подменени всички ръководства на спецслужбите, като голяма част от тези началници, с изключение на шефа на ДАНС, останаха на постовете си до днес.

Според новия законопроект, председателите на службите ще се предлагат отново от Министерския съвет, но ще се назначават с решение на парламента, а не с указ на президента. По този начин, отговорността за техните действия ще се прехвърли на Народното събрание. Този ход се възприема като пряк отговор на отказа на Радев да назначи за председател на ДАНС Деньо Денев, който в момента изпълнява длъжността временно. Президентът публично заяви, че е отказал да подпише указа, защото смята Денев за „човек на Делян Пеевски“.

Защо сега?

Конфликтът между Радев и управляващите назря отдавна, но върхът му дойде именно с въпроса за ръководството на ДАНС. С отнемането на това правомощие, проруският президент Радев ще загуби възможността да контролира пряко службите, които са отговорни за националната сигурност и за разследвания срещу Русия. В условията на война в Украйна и засилено руско влияние в региона, този ход на управляващите може да бъде разглеждан като опит за справяне с блокирането на важни процеси, свързани с националната сигурност. Но от опозицията твърдят, че става дума за овладяване на службите от Певски.

С промяната в законодателството, парламентът ще получи пълен контрол върху назначението на службите. Докато за едни това е необходим ход за преодоляване на едноличната власт на президента, за други това е опит за централизиране на контрола върху службите от страна на управляващото мнозинство, независимо от мотивите зад него.

Законопроектът ще бъде подложен на гласуване в Народното събрание и ако бъде приет, ще промени драстично баланса на властта в държавата.