20 партии и 7 коалиции, участвали на парламентарните избори през ноември, са отчели около 7 900 000 лева приходи. Разходите по данни от отчетите им пред Сметната палата се равняват на почти 7 300 000 лева. Това поясни пред БНР Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда, който е изготвил анализ по темата.
Най-голямото перо за разходи традиционно е за медийни услуги. Най-скъпата кампания е на „Продължаваме промяната“, следвана с малка разлика от „Демократична България“. „Говорим за средства в размер на около 1 800 000 за двете политически  формации.“

Структурирането на разходите в трите вота за Народно събрание през миналата година не се е променило, отчитат експертите. Единствената разлика се наблюдава в намаляване на средствата за масови мероприятия на последните избори.

При приходите също няма изненади. Когато коалиция се явява на изборите, те са по-трудни за проследяване, тъй като формата на отчетите не позволява сериозна разбивка, посочи Ива Лазарова. „Така не може да стане ясно коя от партиите каква част от субсидията си е вложила. Масово приходите идват от държавната субсидия за големите партии, както и от медийните пакети за малките партии.“

Наблюдава се още, че някои от партиите са получили в пъти по-малко гласове от броя на подкрепилите ги, за да се регистрират за участие. Това според специалистите може да се обясни със съмненията около събирането на подписите.

Ива Лазарова прогнозира, че няма да се стигне до разговор по същество и до намаляване на партийните субсидии. Искането на ИТН за 1 лев субсидия на глас според нея няма да бъде подкрепено. „Няма дебат, който да предложи обективни критерии, по които да се формира размерът на субсидията“.