ГЕРБ и патриотите може да бъдат пълноценни дългосрочни партньори. Това заяви политологът Първан Симеонов пред "Фокус". "Предполагам, че ако измислят някаква схема за поетапно увеличение на пенсиите, индексиране, тяхното политическо партньорство може да се окаже по-дълготрайно от това, което се смята. Още повече че поне аз засега виждам в това, което излиза в медиите, някакво стъпаловидно повишаване. Тук големият проблем по-скоро е дали държавният бюджет ще може да поема това, защото очевидно е, че тежестта на всички това пада от осигурителната система във все по-голяма степен към бюджет, което означава, че това ще е товар за страната несъмнено. От друга страна, явно това правителство ще се научи да залага на политика по доходите. Тоест с идеята повишаването на доходите да стимулира потреблението и оттам да завърти икономиката. Искрено се надявам, че ще са им точни сметките, защото този социален елемент в крайна сметка идва от джоба на работещите и отива в джоба на пенсионерите", каза той.  Симеонов смята, че това може да предизвика известно усещане за социална несправедливост. И второ, ако ще се увеличават минималните пенсии, тук трябва да се види повишаването и на останалите пенсии, защото и тук може да се породи въпрос за известна социална несправедливост. Ето ги препъни-камъните пред тези преговори, но поне засега аз виждам, че преговорите по-скоро гладко, поне отстрани погледнато.

Водещ: Доколко ще бъде важна и подкрепата на Веселин Марешки, лидерът на „Воля“, който вчера обяви, че ще даде подкрепата си за четиригодишен пълен мандат на правителство на Борисов, трето правителство?

Марешки може да бъде използван като потенциален балансьор, като контрапункт на патриотите. В същото време по-скоро неговата роля от днешна гледна точка прилича на ролята на г-н Яне Янев навремето, или пък на „България без цензура“ или пък на Български демократичен център по-късно. По-скоро на патерица на управлението, по-скоро на резервоар от депутати, смята Симеонов.

По-ярките, по-крещящите представители на  патриотите вероятно ще бъдат оставени на по-заден план, докато по-системно звучащите, по-умерените могат да заемат министерски кресла или други кресла в администрацията. Тоест ще имаме една такава сравнително сложна картина, нюансирана, стъпаловидна, но в същото време ми се вижда, че ако успеят да се разберат по тези няколко въпроса, за които говорихме, това управление може да бъде и по-дълготрайно от очакваното.