Специалните служби на СССР и Русия отказват да разсекретят протоколите на специалните „тройки“, пратили на смърт стотици хиляди хора, за да „не се разпалва омраза“ между поколенията

Анастасия Курилова

Според изследователя Сергей Прудовский, в архивите на КГБ/ФСБ се пазят значителен брой неотваряни до днес протоколи на специалните съдебни тричленки на НКВД. Документите съдържат имената на хиляди репресирани от сталинския режим съветски граждани. Разсекретяването им може да хвърли още по-ярка светлина върху жестокостите, влезли в историята като 

Големия терор

В момента изследователят се съди с областните управления на ФСБ в Ивановска и Тулска област, които му отказват достъп до посочените документи. Наследниците на КГБ и на НКВД се прикриват с довода, че отварянето на подобни информационни масиви би довело до „разпалване на расова, национална и религиозна омраза“.
Сергей Прудовский е автор на книгата «Спаската красавица», на която посвещава 10 години от живота си. Изучава житейския път на дядо си Сергей Борисович Прудовский, хвърлен за 14 години зад телените мрежи на ГУЛаг. После възстановява за историята съдбите на десетки други съветски граждани, измъчвани и убити от тираничния режим.
Продължава да търси, за да стигне до знаменитата "Харбинска операция", след която вади на бял свят редица „национални операции“ на НКВД, чиито документи усърдно са укривани от наследниците на професионалните убийци през 1937–1938 г.
През миналата година писателят-документалист отправя настойчиви искания към регионалните управления на ФСБ, за да разбере къде се пазят протоколите от специалните тричленки на НКВД и възможно ли е те да бъдат разсекретени и предоставени за анализ.

След продължителна преписка С. Прудовский разбира, че в повечето области и до днес не е изпълнен указът на президента на Руската федерация  (тогава Борис Елцин) от 23 юни 1992 г. „За снемане на ограничителния гриф за секретност от законодателни и други актове, станали основание за масови репресии и за други посегателства върху човешките права».
След питания и настойчиви писма на Сергей Прудовский управленията на ФСБ пристъпват към закъсняло с близо три десетилетия разсекретяване на исканите документи. Но ръководствата на въпросните служби отказват да предоставят на изследователя исканите материали под благовидния предлог, че достъпът до тях бил „ограничен“.
В общия доклад на НКВД за "националните операции" са посочени всички области, където са действали 

зловещите тройки сталински „съдии“

 Но в списъка отсъстват Тулска и Ивановска област. Тулското управление на ФСБ му отговаря, че при тях се пазят „само осем протокола“. Колко са в Ивановска, още никой не знае. „Не бих се учудил, ако и в други области ситуацията е същата. Което навява мисълта, че данните за репресирани граждани на СССР са далеч повече от досега оповестените», смята Сергей Прудовский.
На 28 октомври в Иваново започна делото му срещу областното управление на ФСБ. Представителят на „славните“ чекисти заявява, че засекретените протоколи съдържат сведения, чието «разпространение би могло да предизвика разпалване на национална, расова или религиозна омраза или вражда». Поради което достъпът до засекретените документи е ограничен.
Прудовский е възмутен: «Нали затова бе приет Закон за реабилитиране на жертвите на репресии?! Според закона, пострадалите хора са невинни. С указа си руският президент е наредил да бъде създадена обща база данни за жертвите на репресии и да бъде почитана паметта им. Но във ФСБ все още смятат, че сведенията за жертвите щели да разпалят вражда!»
Като преписана под индиго е и позицията на тулското управление на ФСБ, твърди юристът от Международното сдружение «Мемориал» (поставено в списъка на чуждестранните агенти в Русия) Арсений Левинсон, който е адвокат на Сергей Прудовский в делото му срещу ФСБ.
«Първо, вътрешните комисии на ФСБ нямат правомощия и капацитет да оценяват дали и доколко обсъжданите документи разпалват религиозна, расова, национална или друг вид омраза. Второ, "националните операции" на НКВД са засегнали хора от всички националности в бившия СССР. Но кой знае защо експертната комисия по разсекретяването решава, че даже запознаването на писатели и разследващи журналисти с тези документи, без да бъдат преснимани, представлява 

„заплаха за националната сигурност на Русия“,

 с удивление коментира адвокат Левинсон. 
Следващото съдебно заседание в Ивановския съд е насрочено за 16 ноември, а на 10 ноември започва делото в Тула.

Списък по националности на съветски граждани, осъдени от специалните тричленки на НКВД, съгласно строго секретна заповед № 00606

Редица регионални управления на ФСБ твърдят, че не съхраняват протоколи от заседанията на специалните тричленки и на тричленките, създадени през септември-ноември 1938 г. Така било в Ингушетия, Чечения, Кабардино-Балкария, Курска, Нижегородска, Орловска и Самарска област. Но историците са сигурни, че подобни специални тройки не само са били създадени, но и са решили съдбата на близо 2 300 000 души.
Чекистите от Бурятия обясняват, че при тях са останали само част от протоколите. А от Башкирия учтиво информират, че протоколите се намират «в архивните криминални дела на репресираните». „Търси вятъра в полето“, както се казва в руската пословица.
Сергей Прудовский не унива и пише до началника на Управлението за регистрация и архивни фондове на ФСБ Алексей Василиев с молба да уточни къде в крайна сметка са скрити търсените документи. Получава официален отговор от Централния архив на ФСБ, че «посочените документи никъде не са били предавани». Тоест, те са били и си остават в областните управления на ФСБ, а упълномощените „експерти“ просто са разигравали изследователите и близките на репресираните граждани, за да ги накарат да се отегчат, да изгубят търпение и 

да се откажат от неблагодарните си намерения да ровят в кървавите архиви на НКВД/КГБ

Специалните тричленки на НКВД са „работили“ само 2 месеца: от 17 септември до 17 ноември 1938 г. Протоколите от заседанията им са ценен извор на сведения за броя на жертвите на политическите репресии от времето на Големия терор от 1937–1938 г. Със заповед №00447 на комисаря на НКВД за извършване на масови репресии е бил определен съставът на оперативните тричленки  (тройки), които са били оторизирани да разглеждат и да решават делата на арестуваните нещастници. 
За осъществяване на «националните операции» за първи път в практиката на НКВД е бил въведен нов вид съдебна процедура, известна като «албумна». Събрани в отделен албум, материалите по делото на арестувания са били изпращани в Москва при височайша «двойка» — двучленна комисия, състояща се от по един представител на НКВД и на прокуратурата на СССР.
«Но през август 1938 г. НКВД е затрупан от 126 000 дела по т. нар. национални операции, след което е взето решение делата да бъдат върнати обратно в регионите», обяснява старшият научен сътрудник в Музея за историята на ГУЛаг Иля Удовенко.
«Заповед №00606 от 17 септември 1938 г. повелява с цел по-бързо да бъдат разгледани материалите по делата на лица, арестувани по оперативни заповеди на НКВД по национален признак (полски, немски или "харбински "), в областните управления на НКВД да бъдат създадени специални тричленки. Създаването на подобен извънсъдебен орган красноречиво свидетелства колко претрупан и неспособен да се справи с огромния обем от работа е бил централният апарат на НКВД в Москва и какъв огромен по обхват и по жестокост е бил мащабът на репресиите», резюмира Иля Удовенко.
Само за два месеца през специалните тричленки преминават делата на 108 000 съветски граждани, арестувани преди 1 август 1938 г. Почти 70% от тях са 

осъдени на смърт чрез разстрел

«В повечето региони процентът на разстреляните е значително по-висок, отколкото при „албумния“ метод. Например, в Казахстан са се постарали със смъртно наказание да бъдат „удостоени“ 89% от всички осъдени», допълва Иля Удовенко.
В решението за ликвидиране на специалните тричленки съветските власти посочват, че в дейността им са допуснати груби процесуални нарушения, фалшификации и подмяна на факти и документи, както и че са били осъдени маса невинни хора.
Най-сетне през 1989 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР тричленките са признати за антиконституционни, а съдебните им „решения“ — отменени.
Остава само някой да върне живота на невинните жертви и да компенсира страданията на семействата им.

 Превод: Faktor.bg