Крис Йорк, "Киев Индипендънт"

На 24 август 2021 г. в Киев се проведе мащабен военен парад в чест на 30-годишнината от независимостта на страната.

Това беше последното засега подобно събитие. Пълномащабната инвазия на Русия направи така, че всичко показано да бъде подложено на изпитание, а съдбата на цялата страна да лежи на раменете на маршируващите украински войници.

Украйна успешно се противопостави на първоначалните планове на Кремъл - това, което руският президент Владимир Путин предвиждаше като бърза офанзива за превземане на Киев, се превърна в продължителна война, която продължава вече трета година.

За да се защити от Русия в по-дългосрочен план, Украйна трябваше както да се адаптира към бързия напредък в технологиите на бойното поле, така и да разчита на постоянната военна подкрепа на западните си съюзници.

И двата фактора означават, че украинската армия днес изглежда много по-различно от тази на военния парад през 2021 г.

Дронове

Що се отнася до илюстрирането на това колко много пълномащабното нахлуване на Русия в Украйн промени правилата за водене на война, един от най-добрите примери е дронът „Байрактар TB2“.

Гордо представян като едно от най-модерните оръжия в арсенала на Украйна, „Байрактар“ вече до голяма степен е остарял.

През 2019 г. Украйна започна да купува малки количества от произведените в Турция разузнавателни и ударни дронове. В първите седмици на войната те бяха изключително ефективни, унищожавайки руски танкове, патрулни лодки и личен състав.

Успехите бяха толкова мащабни, че „Байрактар“ се превърна в украински национален символ на съпротивата и дори беше почетен със собствена песен, а по света бяха събрани милиони долари, за да се купят колкото се може повече от турските дронове за въоръжените сили на Украйна.

Но в началото на лятото на 2022 г. „Байрактар“ вече стана все по-неефективен, тъй като руската противовъздушна отбрана и контрамерките за електронна война (ЕВ) стават все по-организирани.

До юни 2023 г. останалите украински безпилотни летателни апарати бяха използвани единствено за разузнаване, тъй като все по-често бяха сваляни при всяко приближаване до фронтовите позиции.

„За (Байрактар) ТБ2 не искам да използвам думата безполезни, но е трудно да се намерят ситуации, в които да се използват“, заяви през октомври 2023 г. служител от украинското военно разузнаване (ГУР).

Разбира се, безпилотните самолети не са изчезнали - сега те са едно от най-важните оръжия на бойното поле.

Но големите и скъпи модели като „Байрактар“ - всяка бройка струва около 5 млн. долара - са изпаднали в немилост, заменени от евтини, камикадзе безпилотни летателни апарати FPV. Някои от тях струват едва около 300 долара. Ниската цена не означава ниска ефективност - наскоро Украйна ги използва, за да свали руски транспортни хеликоптери Ми-8, които струват милиони.

Танкове

През 2021 г. целият танков арсенал на Украйна се състоеше от модели от съветската епоха, макар някои от тях да бяха модернизирани.

Три години по-късно танковата армия на Украйна изглежда по съвсем различен начин. По-голямата част от тях все още са машини от съветската епоха от различни модели - Т-80, Т-72, Т-64 и други.

Но има и някои забележителни попълнения. Първо, има значителен брой руски танкове, пленени от Украйна и след това хвърлени в боя срещу предишните им собственици.

Най-вече Т-90, който руският президент Владимир Путин веднъж определи като „най-добрия танк в света“. Тази машина беше видяна с екипаж от украински войници близо до границата с Русия в Сумска област.

Но най-значими са множеството модели, дарени от западните съюзници на Украйна от началото на пълномащабната инвазия.

По-голямата част от тях са стотици произведени в Германия танкове „Леопард 1“ и „Леопард 2“, които са изпратени от няколко държави, включително Германия, Полша, Норвегия, Дания и Испания.

Украйна разполага и с много по-малък брой танкове „Челинджър 2“, произведени във Великобритания, и „Ейбръмс“, произведени в САЩ.

Заявките на Киев за тежка бронетехника достигнаха своя връх в навечерието на планираната контраофанзива през 2023 г., но въпреки западното въоръжение те в крайна сметка не успяха да пробият отбранителните позиции на руските сили, като един от основните фактори за забавяне на настъплението бяха огромните минни полета.

Но танковете все пак играят своята роля - британските „Челинджър 2“ са използвани в момента, в рамките на украинската офанзива в Курска област.

Артилерия

Ситуацията с артилерията на Украйна по време на войната предизвиква смесени чуства.

От една страна, западните съюзници предоставиха на Украйна стотици нови единици. Те варираха от гаубици като британската L118 и американската М114 до самоходни версии като чешката DITA и френската Caesar.

Украинските сили разполагат дори с шепа Archer, произведени от Швеция и считани за една от най-модерните артилерийски системи в света, способни да изстрелват бързо снаряди на разстояние до 50 км.

Но остава един сериозен проблем - няма достатъчно 155-милиметрови снаряди по стандартите на НАТО, съвместими с всички западни артилерийски установки, с които разполага Украйна.

През зимните месеци въоръжените сили на Украйна изпитваха критичен недостиг на артилерийски снаряди, което до голяма степен се дължеше на забавянето на американската военна помощ, както и на това, че западните производствени мощности просто не бяха подготвени за конвенционална сухопътна война в Европа.

През януари министърът на отбраната Рустем Умеров заяви, че Украйна не е в състояние да изстрелва повече от 2000 снаряда на ден, което е около една трета от количеството, което изстрелва Русия.

Европа се втурна да увеличава производството, както и да се снабдява с наличните снаряди. Чешкият президент Петр Павел обяви на 12 юли, че Украйна ще получи 50 000 снаряда в рамките на инициативата на Прага за боеприпаси през юли, като от септември доставките ще нараснат до 100 000 снаряда месечно.

Според доклад на в. „Вашингтон пост“ Украйна ще започне и местно производство на 155-милиметрови снаряди по стандартите на НАТО най-рано през втората половина на 2024 г.

Бойни машини на пехотата

Украинският набор от 2021 г. от бойни машини на пехотата (БМП) от съветската епоха получи значителен тласък в хода на войната, което означава, че на днешното бойно поле десетилетните модели на Русия редовно се изправят срещу някои от най-добрите военни машини на планетата.

САЩ се колебаеха много по-малко дали да изпратят най-новите си БМП-та, отколкото най-новите си танкове, и те пристигнаха в много по-големи количества.

Украйна получи само 31 танка „Ейбрамс“, но Вашингтон изпрати повече от 300 „Брадли“ - машина, която се доказа като абсолютно страховита - дори се справи с най-модерния руски танк на бойното поле, Т-90.

Към тях можем да добавим германски „Мардери“, както и шведски CV90, от които 1000 ще бъдат произведени в рамките на споразумение за съвместно изпълнение между Стокхолм и Киев.

Да не говорим и за „целия запас“ от по-старите шведски танкове Pansarbandvagn 302, които в момента са на път за Украйна.

Самолети

Въпреки предполагаемата си военна мощ Русия така и не успя да установи пълно въздушно превъзходство над Украйна.

Много по-малобройните украински военновъздушни сили с изтребители от съветската епоха, подсилени от доставяните от Запада системи за противовъздушна отбрана, успяха да запазят критичен боен капацитет по време на войната, макар и недостатъчен, за да изместят силите на Москва в някои части от окупираната територия.

След много дълго чакане изтребителите F-16 наскоро бяха предоставени на Украйна, макар че е твърде рано да се каже какъв ефект ще имат на бойното поле.

Специално внимание трябва да се отдели на една от звездите на парада през 2021 г. - „Мрия“.

Антонов Ан-225 „Мрия“ е инженерно чудо - той е най-тежкият самолет, произвеждан някога, и държеше рекорда за най-дълъг размах на крилата от всички действащи самолети в света.

Той полетя за пръв път през 1988 г. и беше проектиран специално за превоз на космически совалки от съветската епоха.

През януари и февруари 2022 г., когато перспективата за война нарастваше, служители на НАТО са посъветвали Украйна да пребазира „Мрия“ на летище Лайпциг в Германия.

На 24 февруари самолетът е готов да потегли, но руската агресия слага край на всякакви планове за преместването му в безопасност.

Летището „Антонов“ беше една от основните цели на Русия и превземането му щеше да позволи на силите на Москва да приземят подкрепления и да започнат по-мащабна атака срещу Киев, намиращ се само на 10 км.

Украйна отблъсна атаката, но самолетът „Мрия“ беше унищожен в боевете. | БГНЕС