Владимир Попов, "Заговорът на негодниците”

Още в съветските времена 5-то управление на КГБ започва да "отглежда" руските националисти. 
В спомените си генерал-майор Владимир Овчински пише:
"През 1986 годи регистрирахме първите масови сблъсъци между любери*, металисти, хипита и други младежки общества, това, което наричаме "неформали". Аз отговарях за тях от страна на МВР, а от страна на Академията на науките Леонид Радзиховский. 
Ние проведохме сериозна работа и разбрахме, че това, което започна като младежки неформални групи се е превърнало в организирана престъпност. Преди всичко това се отнасяше за люберите и казанските групировки.
С течение на времето този извод беше потвърден. Гръбнакът на всички днешни организирани престъпни групировки, съществуването на които държавата отказва да признае, се формира тогава, в средата на 80-те години в средите на младежките обединения.
Около 1987 година ситуацията в Москва стана непоносима и беше взето да се проведе комплексна операция. Като най-опасни бяха определени люберите. 
Два дни след като започна операцията бях извикан при началника на КГБ за Москва и ми заяви, че нашите мерки провокират масови размирици в столицата
Показа ми и резолюция от първия секретар на партията Борис Елцин: "Тези действия противоречат на линията на партията"
Партийното разследване продължи месец и беше събрано в 13 тома, а аз бях обвинен, че съм 

"вдигнал ръка срещу руските патриоти"

 Обвиниха ме в идеологическа диверсия, изключиха ме от партията и ме уволниха".
От началото на перестройката службите започнаха да "кръстосват" националистите с църквата, при това не изобщо с църквата, а с нейното крило в чужбина, така че да бъде компрометирана РПЦЗ и да бъде постигнато пълното и подчинение от Московската патриаршия.
През 1992 година те разкриха своя епархия, в същата сграда беше разположен и неофициалният щаб на национално-патриотичния фронт "Памет", ръководен от агента на спецслужбите Дмитрий Василиев.
Два месеца по-късно те обявиха, че "Памет" създава "отряди за бързо реагиране, за да защитят храмовете", а Дмитрий Василиев заяви, че е готов "да обкръжи Москва в троен обръч" с цел свалянето на съществуващия режим. Навсякъде, където ходеха представителите на "Памет" те бяха придружавани от духовниците от РПЦ.
Успоредно с това, на 30 ноември 1991 година по инициатива на телевизионния журналист Александър Невзоров беше създадено "народно-освободително движение "Наши". Целта на движението беше "възсъздаването" на разпадащия се, но все още съществуващ Съветски съюз, в териториалните предели на Руската империя.
"Наши"-те бяха тези, които с оръжие и сила се опитваха да запазят властта на комунистите в СССР, тези, които нападаха опозицията в Литва през януари 1991 година и щурмуваха телевизионния център във Вилнюс, при който загинаха 13 протестиращи и един офицер от група "А" на КГБ (убит от своите "наши"). 
Активно участие в януарските събития на страната на централните власти взеха военнослужещи от вилнюския  ОМОН, които разоръжиха местната милиция и завзеха редица държавни обекти. 
Точно на тях беше посветен и първият репортаж под названието "Наши".
Следващият беше посветен на ОМОН в Рига, който през януари 1991 година със сила завзе сградата на МВРП-Латвия, пощата и столичната печатница. Бяха убити пет човека и ранени осем. През лятото на същата година офицери от ОМОН унищожиха 13 митнически поста на границата на Литва и Латвия с Русия. Седем литовски полицаи бяха убити. Цялата операция беше заснета от снимачен екип на Александър Невзоров.
В ръководството на "Наши" влиза активният радетел за запазването на СССР Виктор Алкснис и представителят на "Памет" Юрий Риверов. Към движението се присъединява командирът на ОМОН Чеслав Млинник, който впоследствие участва във военните действия през 1992 година в Абхазия, в Нагорни Карабах по време на грузино-абхазкия конфликт, в Югославия и Чечня (навсякъде в редиците на "Наши"-те). 
През 2008 година Млинник е тежко ранен в Южна Осетия по време на руското нахлуване в Грузия.
Избраната от Путин патриотична реторика на "нашите" в значителна степен подпомага неговата победа на президентските избори през 2000 година.
В програмните си изказвания той пропагандира патриотизъм и необходимост от обединение на всички граждани около "общонародна цел".

Идеите за ''руския социализъм'' 

намират въплъщение в предизборната му програма, много от тезите на която са свързани с основните послания на съвременния интерпретатор на "руския социализъм" Алексей Подберьозкин: "Национално достойнство", "национален суверенитет", "единен команден дух", "държавна воля воля", "твърд държавен контрол", "потенциалът на великата държава", "ориентация към многополярен свят", "възстановяване на геополитическия авторитет". Всичко това Путин взема "назаем" от програмните тези на Народно-патриотичния съюз на Русия, чиито създател е Подберьозкин. 
Характерно е 

отсъствието на думата "демокрация"

 в първото послание на Путин към Федералното събрания на 8 юли 2000 година. В следващите години в посланията на президента думата ''демокрация'' прозвучава един път.
В обръщението си към Федералното събрание през 2005 година Путин се връща към темата за разпада на Съветския съюз: 
''Преди всичко трябва да признаем, че разпада на Съветския съюз беше най-голямата геополитическа катастрофа на века. За руския народ той се превърна в истинска драма. Десетки милиони наши съотечественици се оказаха извън пределите на руските територии".
Така се провъзгласява концепцията за "руския свят" – включване в състава на Руската федерация на териториите, където живеят етнически руснаци.
"На мен много ми харесваха и досега ми харесват комунистическите и социалистическите идеи. Ако погледнем кодекса на строителя на комунизма, то той много напомня Библията. Това не е шега, това всъщност и откъс от Библията”.
Това също е цитат от Путин – примитивен опит да кръстоса комунизъм, социализъм и религия (православие), Библията и "кодекса на строителя на комунизма.
Питам се дали успешно?
На 31 август 2009 година в Ню Йорк генералният консул на Русия връчва руски паспорти на група високопоставени свещенослужители от задграничната РПЦ. Акцията е своеобразна, без аналог в историята. Получавайки второ гражданство, свещенослежителите преминават под юрисдикцията на Русия и в случай на разкрити връзки със спецслужбите на тяхната нова и историческа родина те биха били защитени от нея. 
И именно за защита на агентурата е осъществена тази акция.
Когато протоиерей Михаил Ардов научава за това, възкликва: Това е окончателната победа на КГБ над задграничната църква. Патриаршията винаги е в джоба на този, който седи в Кремъл".
На 16 януари 2017 година в телевизионно предаване, в което се обсъждаше ролята на Сталин в историята участваха Леонид Гозман, руски политик, президент на Общоруското движение "Съюз на десните сили" и  Сергей Кургинян, агент на КГБ, един от притежателите на руските паспорти, за които споменахме, създател на движението "Същината на времето", което има за цел "възстановяването на обновения СССР".
Кургинян всячески превъзнасяше ролята на Сталин в развитието на СССР, докато водещият (впрочем също агент на спецслужбите) всякак се опитваше да дискредитира позицията на Гузман, че 

путинския режим поощрява сталинизацията на обществото

Кургинян с неговия дълъг агентурен опит винаги е действал в съответствие с указанията на своите кукловоди. В залеза на съветската империя той, следвайки волята на началника си, първия заместник-председател на КГБ, "усмирявал" размирната периферия на огромната държава. През 1993 година, в период на остра политическа криза между депутатите от Върховния съвет и президента Борис Елцин,  Кургинян е сред тези, които правят опит да отстранят държавния глава от властта.
Известният театрален режисьор Марк Розовский казва за него: "Кургинян е абсолютно Достоевски типаж: мракобес с политически амбиции, който първо служеше на КГБ, а сега и на новата кремълска власт".
Публично позиционирайки се като опонент на съществуващия в Русия режим, Кургинян в действителност е негов активен "помощник". Той е подобие на поп Гапон - също агент на царската "охранка", а по днешните разбирания - активен общественик, внушаващ на масите революционни идеи.
Кургинян също е "сред масите", при това много ловко улавя накъде духа вятърът на времето.
"Трябва да сме наясно, че днес интернет радикално променя цялата картина на политическата война. Руснаците откриха свой начин за използването на интернет, създадоха алтеративна интернет-армия. Моята организация изигра в интернет войната голяма роля, включително и от гледна точка на числеността на интернет-армията. Ние имаме няколко хиляди души, умеещи да работят автономно и по всички правила на интернет-войната", хвали се той през април 2012 година.
Ето и още едно твърде интересно изказване на провокатора-Кургинян посветено на годишнината от болшевишкия преврат - 7 ноември 2012 година:
"С огромно внимание наблюдавам как работят "Мюсюлмански братя". Това е международен религиозен орден, създаващ партии и побеждаващ в  Египет, Палестина. Трябва да се изучава и прилага техният опит, "архитектурата" на тяхната организация. Ние ще създадем международно движение, нов Коминтерн, "Червен халифат".
И още едно изказване, което обяснява преклонението пред Сталин:
"Не е възможно да превърнем страната от традиционно-аграрна, намираща се на пето място в света, в страна, намираща се на второ, индустриална страна, без жертви. Възниква само един въпрос – или жертваме всички, или само някои" (2017 година).
Тук, действително, 

без нов Сталин работата няма да бъде свършена

Не може да не си зададем въпрос как Кургинян, чийто дядо е разстрелян по време на сталинските чистки, изпитва такава пламенна любов към Сталин. Обяснението на този феномен може да бъде намерено само в едно – в тайния живот на Кургинян като агент на спецслужбите още от съветско време.
Известна светлина върху тайния му живот хвърля книгата на неговите ученици и последователи Сергей Кугушев и Максим Калашников (Владимир Кучеренко) "Театърът от мисли на Сергей Кургинян":
"Скоро ще станат 20 години от деня, в който един от авторите на тази книга, Сергей Кугушев, срещна Кургинян, човек, белязан с печата на избраните.
Блестящ физик, оригинален математик и роден организатор… в началото на 80-те той рязко и неочаквано променя живота си. Става режисьор, театърът му изглежда полунелегален, но всъщност негласно е подкрепян от партийния и чекисткия елит на СССР. Кургинян провежда изследвания и изпитания на нови психотехнологии, начини за въздействие върху груповото съзнание, системи за смислообразуване. Опитва се да намери пътя към "Червения смисъл".
Ние привличахме умни хора, независимо от политическите им възгледи. Ние се надявахме да създадем новия съветски проект и "Червената Атлантида", която потъваше в дълбините пред очите ни, изведнъж ще изплува, водите ще се отдръпнат и светът отново ще види възродения "Червен Колос".
През цялото време Кургинян пътува до най-горещите точки на разпадащия се СССР, включително и там, където се водят военни действия, за да "води преговори" с националистите и техните "противници" от спецслужбите, изпълнявайки задачите поставени му от неговите шефове от Държавна сигурност.
Предшественик на Кургинян е Георгий Петрович Щедровицки, един от изтъкнатите учени от съветско-руския период. Първият заместник-ръководител на президентската администрация отговарящ за вътрешната политика е един от учениците и последователите на Щедровицки.
Щедровицки и последователите му смятат, че обществото може да бъде програмирано. 
От 1958 до 1987 година той провежда семинари и приложни проучвания в търсене на "универсална методологическа система за решаване на управленски задачи". В проучванията му участва офицерът от 5-то управление на КГБ Валерий Лебедев, по-късно издигнал се до генерал-майор, заместник-председател на КГБ
"Да се върнем към основната тема: темата за опита да бъде завладяна политическата власт не с помощта на дворцов преврат, въстания, революция или даже демократични избори, а с помощта на групи преминали през обучение в неговия метод.
"Които стават толкова незаменими в качеството си на съветници на висшите политици и (след това) генератори на основните държавни идеи, като постепенно реалната, а след това и юридическо-политическата власт преминава в тях", описва идеите на Щедровицки Лебедев, който участва в обучението като "наблюдател" от КГБ.
Дейността на Щедровицки не се афишира и прилича повече на секта или ложа на посветени, макар че, по мнението на Александър Левинтов, именно тя способства в голяма спетен за колапса на СССР.
Политическите цели на Кургинян и Щедровицки обаче сериозно се разминават. Щедровицки говори за еволюционно построяване на елитарно общество, а  Кургинян зове "назад в бъдещето", без да се съобразява с възможните жертви.
През февруари 2009 година полковникът от ГРУ Владимир Квачков създава "Народно опълчение "Минин и Пожарски". Преди това, през 1998 година той е подсъдим за покушение срещу Анатолий Чубайс, но е оправдан. През май 2009 година приятелят и сподвижник на Квачков, руският националист Юрий Екищев създава националистическото движение ''Пара Беллум''. 
Целите и задачите, които си поставя движението са следните:
"Още от името ни "Пара Беллум" (готви се за война) вече стават ясни нашите цели. Ние сме принудени да констатираме, че войната вече е започнала. Отдавна. Скрита, пълзяща, маскирана под различни маски и процеси – но въпреки това е истинска, необявена война. Истината е във войната. Уместни са словата на св. Григорий Богослов: "Войната е за предпочитане пред мира, отдалечаващ ни от Бога".
На 3 ноември 2010 година Квачков публикува в YouTube обръщение към руснаците с призив за война, за "спасение от юдейския плен", защото властта не е оставила на патриотите друг изход.
Самият Квачков твърди, че не е подготвял метеж, а само е "готвил партизани в случай на война с чужд агресор", но отстоява "правото на народа на въстание".
Още един "възпитан" от службите националист Максим Кучеренко (Калашников) през 2006 година създава "Славянско братство" и публикува манифеста му:
"На нас ни предстои да преобразим своята страна и да спасим света, който се носи с огромна скорост към пропастта. Ние трябва да създадем нова Русия, а ние да станем новите руснаци и да изтръгнем страната от лапите на завоевателите. Призоваваме всеки, който не е равнодушен към съдбата на славяните да се присъедини. Никой освен нас не е способен да промени участта на славяните!"
През 2010 година Кучеренко (Калашников) е избран за секретар по стратегическото развитие на Централния съвет на партията ''Родина: здрав смисъл'', ръководена от Михаил Делягин.
През 2016 година Кучеренко (Калашников) става един от учредителите на "Комитет 25 януари" обединение на сталинисти и националисти-империалисти, в който участва известният с участието си във войната в Донбас Игор Гиркин (Стрелков), главният редактор на крайнодесния сайт "Спутник и Погром" Егор Просвирнин, основателят на Национал-демократическата партия Константин Крилов, покойният вече лидер на национал-болшевиките Едуард Лимонов и изтоковедът Анатолий Несмиян. 
"Комитетът" прокламира, че ще се бори за 

"териториално разширяване на руската държава"

Кръгът на приятелите, помощниците и източниците на информация на Калашников и Кугушев е доста специфичен. Един от тях е от "кръга на близките приятели на Юрий Андропов, председател на КГБ и впоследствие генерален секретар на ЦК на КПСС.
Именно той съобщава на двамата за съществуването на тайния план на Андропов:
"За най-секретната част от плана на Андропов, мащабите на провежданите от него операции свидетелстват три факта. В края на 70-те Андропов създава от най-приближените си хора затворена, своего рода тайна организация вътре в КГБ. (очевидно, става дума за "фирмата" на Питовранов, за която Faktor.bg писа). Системата особено тясно общувала с тези подразделения на КГБ, които се занимавали с финансови операции със Запада, създавали мрежа от фирми, компании, банки, финансиращи и реализиращи целите на КГБ. Още едно свидетелство е операция "Невод" по целенасочено създаване на финансова мрежа в Европа и Америка, която би обслужвала не само нуждите на разузнаването, но и е имала за цел експанзия, завладяването на най-бързорастящите и перспективни инвестиционни финансови структури на Западния свят. Всичко това са елементи от плана, който трябвало да осигури устойчивата финансова база на разгромения, но според мисленето на Андропов, непобеден руски, съветски, национален проект".
Осъществяването на този проект е прекратено едновременно със смъртта на генсека, но някои негови елементи са изпълнени в края на 70-те години.
В книгата на С. Кугушев и М. Калашников "Третият проект" четем още по-откровени признания:
"Благодарение на Юрий Иванович Дроздов, началник на нелегалното разузнаване на КГБ, ние четяхме разработките на най-големите аналитични центрове на САЩ и Европа, посветени на бъдещето на Русия, нейните перспективи до 2020 година". 
Или: 
"Съдбата ни срещна с Николай Алексеевич Шам, един от тогавашните ръководители на КГБ, отговарящ за икономическото контраразузнаване и технологии.  Със своята дейност Николай Алексеевич подари на Русия надежда, даде и шанс за бъдещето".
А през 1987 година КГБ формира секретна войнска част, която фактически се явява много мощна научно-изследователска лаборатория, изцяло подкотролна на "фирмата".
"Генералщабният проект не се афишираше, – пише Калашников. – Лабораториите на необичайната "воена част" се разполагаха в конспиративните квартири на ГРУ. 
Една от тях редовно посещава "националистът" Сергей Кугушев. 
Калашников и Кугушев, както и генералът от КГБ Шам, при цялата им външна откровеност предпочитат да премълчават много неща, например това, как през 1988 година е създадено специалното  "21-во отделение" на 6-то управления на КГБ "по дистанционно управление на паметта", за което става известно съвсем случайно през 1993 година.
Руските националисти често пишат, че са били подложени на гонения в съветските времена от КГБ. 
В действителност това не е така, а такива лидери на руските националисти като художника Иля Глазунов, писателите Владимир Солоухин и Александр Проханов и техните съмищленици, не са имали проблеми със службите, добре осведомени за дейността им, доколкото част от тях са и агенти-информатори на КГБ.
Националистическите и монархически убеждения на Глазунов са широко известни, той организира нещо като "литературен салон", в който се събират руски националисти, а самият той е опитен агент на КГБ.
"Царска Русия е била най-свободната, най-богатата и най-духовната страна в света. Общоизвестен е нейният принос в културата на човечеството", казва Глазунов, удобно изпускайки крепостничеството, което по-същество е робство.
Със своя монархизъм Глазунов се харесва на комунистите-генерали от КГБ Евгений Питовранов и Филип Бобков, които преценяват, че е необходимо да се създават националистически сили в Русия, които да дойдат на смяна на омръзналите на гражданите комунисти и, които ще изглеждат автентично.
Затова и хора като Глазунов придобиват значителна ценност за КГБ, а участието му в освобождаването на съветския разузнавач Шабтай Калманович от израелски затвор, сочи, че той е работил и за външното разузнаване.
Впрочем, още един факт за обвързаностите между "националистите"-агенти е този, че бъдещият създател на "Памет" и също агент, Дмитрий Василиев, е не само приятел на Глазунов и посещава редовно неговия салон, но дори известно време живее в дома му, приютен от него. 
У Глазунов идва дори Хуан Антонио Самаранч, вече покойник, бивш агент на КГБ, с чиято помощ той става председател на Международния олимпийски комитет (МОК). 
У Глазунов той се пристарстява към руския антиквариат, което става основа за неговата вербовка. През 1978 година Глазунов рисува Самаранч на фона на руски икони, които той нелегално изнасял от СССР.
Писателят Владимир Солоухин описва Глазунов, като човек, който не просто е "слушалка" на КГБ, а съзнателен провокатор, човек въвличащ приятелите си в престъпления и след това ги предава на "органите", както в случая със Самаранч.

*люберцы или любери са младежки групи от началото на 90-те години наречени по името на малко градче в подмосковието. Те обявяват, че са за чиста руска нация, не пият, не пушат, тренират бойни изкуства. Първоначално нападат и пребиват проститутки, пияници, бездомници и емигранти от Кавказ и Средна Азия. Впоследствие започват да нападат и разграбват домовете на новозабогатели руснаци, твърдейки, че "конфискуват" незаконно заграбеното, за да го върнат на бедните.

Превод: Faktor.bg