Александър Николов

Ще се окаже ли беларуската мирна революция последен акт от разпада на умрелия отдавна СССР? Ще успеят ли беларусите да сложат най-после точка на мъчителния дългогодишен диктаторски режим на Лукашенко и да изпратят завинаги в миналото прогнилите остатъци на съветизма? Това са въпросите, които днес вълнуват хората. Нови избори и отказ от диктатура – друга алтернатива няма, но Беларус безспорно се превърна в трънен тест за Запада.
На фона на мудните реакции на Европа и САЩ Кремъл убедително показва, че следва отдавна разработения си план за създаване на Съюзна държава Русия и Беларус, към която да бъдат присъединени по-късно окупираните от Русия украински територии. Възраждането на нов мини СССР има за цел не само да продължи властта на Путин в новата империя, но и 

да разруши и предначертае установените военно-стратегически баланси

 в  региона и Европа.
В Беларус Москва разчита не само на своя съюзник Лукашенко, но и на "опозиционните" му претенденти за поста. Всички те са част от стратегически план. Пропагандата, протестите, силовите действия за потушаването им, лъжите за заплаха от "агресия на НАТО" срещу Беларус и готовността на Путин да окаже "военна помощ" на Минск са част от сценария за включване на Беларус в СССР-2. 

Извън имперските схеми категорично са беларусите. Внезапно избухналата мирна революция след фалшифицираните избори за президент в началото на август достигна до повратна точка в историята на страната. Руският президент Владимир Путин отвърна на  народния гняв с предупреждение за военна намеса в Беларус в случай на криза. Въпреки обвиненията на Кремъл, че други държави се месят във вътрешната политика на бившата съветска република, жителите на Беларус сами забелязаха самолета на директора на ФСБ Александър Бортников на 18 август да каца в Минск. Паралелно с това медиите отразиха приземяването на други два руски самолета, снабдени със специална комуникационна техника да пристигат в беларуската столица на 12 август. В крайна сметка лъсна кой в действителност се меша във вътрешните работи на страната?

Мирната революция  в Беларус неминуемо е тест и за руския народ. От реакциите на обществениците им на този етап идват 

тревожни сигнали

 не само за съдбата на диктатора Лукашенко, но и за готовността на Русия да се освободи от режима на Путин и да възстанови демокрацията в страната.

Още на 14 август тази година Маргарита Симонян, главен редактор на „Русия днес“ и руския канал РТ предложи Русия да изпрати войски в Беларус. По нейни думи е време „вежливите хора“ да решат проблема, с което прави препратка към окупационните действия на руските пара-милиции „без пагон“ в Крим през 2014 г.
В подобен нагъл стил бяха и призивите на националиста Владимир Жириновски, ръководител на Либералната демократична партия на Русия. По време на живо телевизионно предаване той се обзаложи, че Беларус ще стане част от Руската федерация до края на 2020 г. Жириновски изказа още мнение, че Лукашенко трябва да отстъпи мястото си на про-руски кандидат, след което парламентът да гласува обединението на страната с Русия.

И руските анализатори се включиха в 

„играта” за бъдещето на Беларус

 Политологът Владимир Корнилов настоя, че Русия е обвързана с Договор за взаимопомощ с Беларус и като член на Договора за колективна сигурност има право да се намеси в Беларус на всички нива - включително да въведе ограничен контингент войски или правоохранители.
 
В същия имперски стил се оказаха и изявленията на идеолога на путинизма, панславянството и обявяването на Русия за център на православието Александър Дугин: „Стратегията на Москва е, че след като Лукашенко бъде принуден да поиска пряка военна помощ ние ще вкараме войските си. В Украйна не го направихме, поне в братска Беларус да го направим.

И докато пропагандаторите на Кремъл и Путин чертаеха цинично бъдещето на Беларус стачкуващите служители на беларуската държавна телевизия и радио  констатираха, че техните работни места са заемани от руски журналисти, пристигнали неочаквано в Минск с два самолета. Руската хибридна война на чужди територии винаги е била силно зависима от пропагандата, която явно и този път успява да приспи руснаците и да ги направи съпричастни към поредната имперска политика на Кремъл. Поредното легитимиране на режима на Лукашенко е 

бетониране и на режима на Путин

 Той е склонен да ограничава правата и свободите на народа си, да потиска политическата опозиция, да води нецелесъобразна икономическа политика и да манипулира действащата политическа система в полза на управляващия елит. Както Путин, Лукашенко противодейства на опозицията си чрез пропаганда, насилие и поощряване на близките до властта. Неслучайно беларуският държавен глава умишлено ограничава движението към страната на чужди журналисти с цел оптимален контрол на отразяваната в медиите информация. 

Русия заплашва Беларус с икономически и политически последици, ако демонстрациите продължат в посока на демократизиране на страната.  Руснаците обаче съвсем не бива да очакват топло посрещане в Беларус, а по-скоро откриване на втори фронт, подобен на украинския.
  
В тази динамична и сложна ситуация ЕС трябва да е готов за налагането на ефективни санкции на всяка страна, която упражни военна намеса в Беларус пряко или чрез посредник.