Майя Любомирска, специално за Faktor.bg

Учени със спорни авторитети, общественици и „дипломати от кариерата", зад които надничат интересите на Източния голям брат, и публично обявени ченгета от Държавна сигурност започнаха да се надпреварват в анализите и коментарите около подписания Договор между България и Македония. Особено „трогателна" беше „загрижеността" им за езика, на който  се подписаха двата екземпляра на договора.
Всички тези „говорители" не могат да преглътнат, че България излиза от опеката на Кремъл, успява да се наложи като фактор на Балканите, и генерира  доверие с предстоящото европредседателство на София.
Разбираемо, че те лица зависими от миналото трудно могат да прекрачат в 21 век и това прозира дори в риториката им. Но все пак не може да си толкова тепегьоз, че да се опитваш да подминеш историческата истина за т.нар. македонски въпрос и водещата роля на КГБ и българското й поделение Държавна сигурност.
Нека бързо да пресечем напъните да се оспори тази здрава и непоклатима връзка, като припомним посещението на шефа на КГБ Юрий Андропов през 1969 г., когото Тодор Живков уверява, че ДС е филиал на КГБ. Така че място за спорове по тази тема няма.
Но да се върнем на

Геноцида с насилственото помакедончване на Пиринския край

Това става на 9 август преди 71 години с решение на ЦК на БКП Пиринският край да получи културна автономия. Тогава стотици хиляди българи са насилствено задължени под дулата на милиционерите да си сменят гражданското състояние и паспортите – като в тях да пише, че са македонци. Това е едно от големите престъпления на Българската комунистическа партия, която и до ден-днешен не обелва и дума за покаяние.
Предисторията ни води към решение на Комунистическия интернационал от 1934 за налагането на отделен македонски народ и македонски език. Доктрината е обозначена като „македонски въпрос" и обслужва проюгославските интереси на друга мракобесна комунистеческа фигура Йосип Броз Тито. Инициаторът на славянските федерации е не друг, а Сталин, чийто верен слуга и изпълнител е Георги Димитров. Известно е, че точно по нареждане на Димитров започва и насилственото записване на българите от Пиринско като македонци.
Така се стига и до прословутото пренаписване на учебниците по история и география. Тук ще цитирам Веселин Ангелов и неговото изследване „Хроника на едно национално предателство":

„Поправките в учебника по география са следните:

1. Когато се говори за Югозападна България, да се обяснява, че долината на р. Места, Пирин планина, средното течение на р. Струма от Кочериново на юг се включват в Пиринска Македония. За Пирин да се говори не като за българка планина, а да се разглежда като планина в Македония. При разглеждане на населението в България да се говори, че в нея живеят и македонци.
2. Замяна на изречение „Македония бе присъединена към България" с „Македония бе окупирана от България" в учебниците за II клас.
3. В учебника за III клас да се обяснява, че Струма на юг от Рила, река Места и Пирин влизат в Пиринска Македония, а в урока за населението на България да се казва, че в Пиринска Македония живеят главно македонци.
4. В учебника за VII клас да се говори, че в Пиринска Македония живеят главно македонци, че в Америка има много българи от България, а не от Македония.

Поправките в учебниците по история са:

1. В учебника за III клас Самуиловата държава да се разглежда не като Западна България, а като държава на македонските славяни.
2. В учебника за VII клас племенният съюз начело с Пребънд да се разглежда като първи опит за създаване на държавна на македонските славяни.
3. Климент и Наум да се изтъкват като южнославянски просветители и книжовници.
4. Братя Миладинови и други учители и книжовници от възраждането да не се определят като българи, а като македонци."
Засиленият интерес на Държавна сигурност към т.нар „македонски въпрос" ясно може да бъде видян в разсекретените документи. Това става ясно особено от мероприятията на ДС с малцинствата и подчертаната агентурна работа в Пиринския край. В донесение до началника на отдел първи от 1950 г. се докладва, че „ в плана за следващото тримесечие ще бъде заплатнувано вербовка на информатори в Благоевград".
Не случайно и

горянското движение е най-силно в Пиринския край

Българското население, което въпреки репресиите не е сменило самосъзнанието си, започва съпротива. Документи свидетелстват, че  Шести Пирински отряд не само е най-големият в региона, но и с най-силно влияние от горянските чети в страната. По тази причина режимът организира и провежда една от най-мащабните акции - операцията под кодово име „ЕЛЕН" в края март 1948 г. Тя започва с няколко дневна блокада на района, включваща масирано присъствие на милиционери, агентура и служители на ДС.
Четата, ръководена от видния горянски водач Герасим Тодоров,  е обградена, атакувана и разбита. Герасим Тодоров не се предава и слага край на живота си с последната му останала граната на 30 март 1948 г.
Архивите на Държавна сигурност разкриват, че цялата акция  завършва седмица по-късно, като  убитите горяни са 42, заловени живи са 41 и само един четник  успява да се укрие и избяга. От общо 140 души, арестувани четници и ятаци, 106 получават присъди, от които 11 са смъртни.
И това е само част от резултатите на геноцида с помакедончването на българите от Пиринско. 
С подписването на Договора между България и Македония през август 2017 г. дежурните оплаквачки  се оказаха на сухо. И трудно могат да преглътнат новите реалности.