14 Януари, 2026

Петър Ганев: Отрицателните сигнали в политиката са проблем за икономиката

Петър Ганев: Отрицателните сигнали в политиката са проблем за икономиката

75% от доходите на хората у нас са от частната икономика на пазара на труда, а 25% - от обществения сектор, казва още икономистът

Икономиката ни расте, но трябва пакет за привличане на инвеститори. Обвързаните с политиката отрицателни сигнали са проблем - не можем да сформираме правителство, скандалът с митниците реферира към върховенството на закона. По ПВУ сме най-назад от държавите в ЕС. Съветът е: по-малко избори, повече реални политики.

Това заяви в интервю за БГНЕС Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

„Икономиката ни расте, вече сме на 64% от средноевропейското ниво, все още не сме минали границата от 70%, която Румъния е достигнала. Това, което ни отличава от останалите държави в региона, е, че при тях има по-високи нива на инвестиции, по-добро функциониране на съда и върховенство на закона“, каза Петър Ганев.

Според експерта ако искаме да привличаме големи индустриални инвеститори, трябва да имаме земи, в които да има индустриални зони. „Ние тук изоставаме по развитие на индустриалните зони. Турция се справя по-добре от нас. Цялостният пакет, който можем да предложим на инвеститора - индустриална зона, локация, програми за квалификации на персонала - все още изоставаме“, обясни икономистът. И уточни, че не даваме положителни сигнали на международната сцена. „Отново не се сформира правителство, за поредна година има проблеми с върховенството на закона, скандали от всякакъв вид - последният с митниците, който се развива в момент, в който се опитваме да излъчваме добри новини, за да ни приемат напълно в Шенген. Тоест, много често генерираме лоши международни новини, и те засягат върховенството на правото, много са обвързаните с политиката негативни сигнали“, каза той.

Петър Ганев е категоричен, че трябва да се предприемат политики, които водят до растеж. „Тоест, да няма тежка криза, заради която нашият растеж да е по-нисък от този в Европа, да поддържаме стабилността и на финансите, и на валутата, членството в Еврозоната също е част от този дебат", подчерта Ганев, и допълни, че това много трудно може да се случи без стабилно правителство: „Никой не е казал, че трябва да се формира до 2-4 месеца, но то в някакъв момент трябва да се направи, и ако може, да не се разпада на 6 или 8 месеца. Едва след формирането на такова стабилно правителство трябва да се провеждат политики, които да доведат до истински растеж, в това число и всички неща, разписани в ПВУ“.

„Именно заради нестабилното правителство сме най-назад от останалите държави в ЕС. Съветът ми е по-малко избори и повече реални политики“, категоричен е изследователят в ИПИ.

Петър Ганев обясни, че 75% от доходите на хората у нас са от частната икономика на пазара на труда, а 25% - от обществения сектор. „Двата работят като скачени съдове, тъй като единият генерира ресурс и за другия. Всъщност заплатите вървят доста сходно, така че водещо е как се развива икономиката, която зависи от правителствени политики - върховенство на закона, данъчни политики, индустриални зони, образователна политика като качество на работната сила, - като цяло структурните политики. Политиките за доходи могат да се случат лесно, когато икономиката генерира големи приходи в бюджета“, поясни икономистът.

„В различни сектори на индустрията работят около 500 000 човека - като модернизация на търговията, дигиталните услуги, - например, - бързо започнахме да произвеждаме предпазни маски по време на пандемията, бързо реагирахме в енергийната криза, когато се оказа, че можем да изнасяме ток и да печелим, реагирахме бързо и в кризата с вноса на различни суровини от Украйна, когато се оказа, че ако украинската страна не може да изнася олио, ние можем да внесем слънчоглед и да станем износител на олио, дори през войната, където се оказа, че сме износител на оръжия. Тоест, в много сектори се оказа, че нашата икономика може да спечели, въпросът е макроикономически да има стабилност, тъй като ако дойде голяма криза или финансова такава, колкото и да е успешен един сектор, той може да потъне заедно с всички други“, добави изследователят от ИПИ Петър Ганев. 
Сподели:

Коментари (0)

Агенцията за ядрено регулиране да отговори за Коледната криза в АЕЦ „Козлодуй”

Агенцията за ядрено регулиране да отговори за Коледната криза в АЕЦ „Козлодуй”

Експертът е поставил в официално заявление според Закона за достъп до обществена информация, седем въпроса относно кризата в атомната ни електроцентрала до председателя на АЯР г-н Цанко Бачийски

След удари с дронове по танкери край Новоросийск износът на казахстански петрол е под сериозна заплаха.

След удари с дронове по танкери край Новоросийск износът на казахстански петрол е под сериозна заплаха.

Дронове атакуваха най-малко три петролни танкера край руския порт Новоросийск, докато са чакали да товарят казахстански петрол от терминала на Каспийския тръбопроводен консорциум. Инцидентът поставя под риск ключов маршрут за световния енергиен пазар.

БНБ повиши прогнозата за растежа на БВП на България

БНБ повиши прогнозата за растежа на БВП на България

Нагоре е коригиран и растежът за тази и следващата година. За 2026 и 2027 г. реалният БВП трябва да нарасне с 3.1%. Според прогнозата от юни ръстът трябваше да бъде 2.7 %.