Интервю на FREEDOM_TV‬ със съветника на Офиса на президента Михаил Подоляк:

"Украйна няма да отиде на компромиси, които ще отслабят държавата или ще поставят под заплаха сигурността", заяви той. 

В това видео — разбор на последните изявления, скритите сигнали и това, което наистина се случва зад кулисите на политиката. Защо Кремъл се оказа неподготвен за такова развитие на събитията? Какви последици ще има това за войната и международната подкрепа за Украйна?
 
— Михаил, как оценявате обявяването на двуседмично примирие? Макар че Иран вече обяви, че е победил САЩ.

— Е, нека бъде така, но вече виждаме, че цените на петрола реагираха, бързо паднаха от 100 долара с 16%. Тоест, по принцип се отбелязва бърза реакция. А какво ще означава това? Първо, за Украйна в преговорния процес – че ще се оживят, така да се каже, преговорите за войната на Русия срещу Украйна, или тези 2 седмици всъщност отново ще бъдат наблюдение дали няма да се провали това споразумение? А всяко примирие, всяка деескалация, разбира се, трябва да се оценява положително. Честно казано, дори не си представям за каква победа говори Иран. Тук е ясно – унищожено е цялото ръководство на КСИР, унищожено е практически цялото ръководство на висшия духовен съвет. Тоест те стоят в разбито корито, безусловно, трябва да възстановяват възможностите на своята държава, на своята страна и, съответно, без правилни изводи от тази война нищо няма да стане.

— Тоест какво са правилните изводи? 

— Надявам се, че в рамките на тези две седмици, разбира се, за тези правилни изводи и Съединените щати, и Израел много ясно на масата за преговори ще обяснят. Също така и страните от региона ще обяснят какво е съвместна сигурност, защо трябва да се спазват едни и същи правила. Тоест деескалацията е, разбира се, много, много добре. И ако все пак бъде разблокиран Ормузкият проток, това изобщо ще има не моментален, но постепенно натрупващ се максимално положителен ефект, защото ще се отрази, първо, на страха на Иран да се върне към ескалационно състояние. И второ, ще влияе благоприятно върху глобалните енергийни пазари. И съответно всички тези надежди за „прозорец на възможности“ при проточил се конфликт в Близкия изток, които съществуваха в Русия, както и надеждата, че цената на барел петрол, дори марката „Уралс“, ще бъде висока и те ще получават допълнителни приходи – всичко това се срива.

— Как мислите, ще си спомни ли Доналд Тръмп, че е време да се отменят временните санкции срещу руския петрол, който сега остава в моретата, условно казано в танкерите на сенчестия флот? И защо според вас Русия не се съгласява на енергийно примирие, което Зеленски предлага не за първи път?

— Има три причини, защо Русия не върви към примирие и няма да тръгне. Но първо искам да отбележа: нека без възторг говорим за цената на петрола, защото във федералния бюджет на Русия е заложена цена от 59 долара за барел. Тоест тя и сега е по-висока, дори с оглед на сложната логистика, дори с оглед на сенчестата маржинална доходност за посредниците. Русия все още може да продава на цена, която не е критична за бюджета ѝ. Но има три причини.

Първата е деменциалното мислене на цялото обкръжение на Путин, на основните му помощници. Тоест, става дума за мислене в състояние на деменция – много слабо разбиране на причинно-следствените връзки, разкъсана логика. Това са конкретни психиатрични диагнози, които могат да се поставят на това обкръжение. Това не им позволява да оценят реалността, те винаги изостават в оценките си.

Втората причина е психотипът на Путин. Той е фиксиран върху своите страхове, върху своите детски комплекси. За него войната е единственият инструмент за проявление във външната среда. Няма война – няма Путин. Това трябва да се разбира. Това е и основа на агресивната експанзионистка концепция на „руския свят“. За руската държава конкуренцията чрез война е начин за съществуване, контрол и доминиране.

Третата причина е липсата на други инструменти за водене на война и принуждаване на Украйна. След четири години война да се говори за „принуждаване“ е абсурдно, но отново се връщаме към първата причина – когато мисленето е разкъсано, това не се осъзнава. Те нямат други инструменти, освен удари по критичната инфраструктура – водоснабдяване, енергетика.

— Какво означава това за преговорния процес?

— Преговорният процес с Русия е възможен само чрез принуда или чрез силов натиск. Това означава да се увеличават ударите в дълбочина на територията на Русия, да се разрушава нефтената инфраструктура, за да се спрат доставките. Основното е да се спре износът от ключови терминали – като Уст-Луга, Новоросийск, приморските терминали в Балтийско море. Това ще влияе силно на възможностите на Русия да финансира войната.

— Как оценявате визитите на Зеленски в Близкия изток?

— Безусловно президентът Зеленски извърши огромна и изключително важна работа за утвърждаването на субектността на Украйна. Той много точно пресметна какво трябва да се направи, за да се повиши стойността на Украйна на пазара на въоръжения и експертиза. Украйна днес се възприема съвсем различно. Тя предлага готови решения – конкретни инструменти, срокове и стойности. Това е изключително ценено.

— Какви са шансовете за създаване на буферни зони, за които говори Русия?

— Никакви. Това са спекулации. Русия постоянно заявява нелепи цели – буферни зони в различни области, но няма ресурси за това и няма да има. Русия трябва да мисли за буферни зони на собствената си територия. Украйна ефективно защитава своята територия. Русия може да заявява каквото иска, но няма ресурси да го реализира. Украйна има значително по-големи шансове да постигне своите цели.