Всяка година все по-често и вече като правило, ако има десетина "наши" кандидатури за висок пост в държавата, изборът пада върху най-некадърния от тях?
Проф. Николай Слатински
По повод на това, което имаме като министър на външните работи си мисля в момента две нещица:
1. Преди храбро елементарния журналистически въпрос
Кой започна тази Война?
можеше простичко тази сякаш паднала от небето върху главите ни дама да бъде попитана
Чий е Крим?
Пояснение: Именно от отговора на този въпрос започна националното предателство на РР, а не от онзи ден (14 юли), когато продемократите се превъзбудиха сякаш са очаквали нещо друго (ах, да, мнозина от тях очакваха нещо друго и дори ме атакуваха, когато отпреди месеци пишех да не го очакват и че
позоРРът за България тепърва започва
Също така отговорът на този въпрос разделя руската, с извинение, опозиция, която не е част от решението на проблемите на Русия, а е част от тези проблеми. Огромна част от нея са крымнашисти, а немалка част от тази огромна част искат Русия някак да не загуби Войната.
2. Големият проблем е не, че имаме такова чудо за външен митистър, понеже тя е марионетка (кукла на конци) и обречен за изгаряне бушон на РР, а защо с всяка години все по-често и вече като правило, ако има десетина "наши" кандидатури за висок пост в държавата, изборът пада върху най-некадърния от тях? Защо за държавата ни стана неписан закон тя да страда от все по-тежки степени на така наречения от мен
Политически СПИН -
Синдром на придобития инстуционален непрофесионализъм,
преминал сетне в
Синдром на придобитата професионална непригодност,
преминал после в
Синдром на придобитата институционална некомпетентност,
и преминаващ вече в
Синдром на придобитата професионална некадърност...
Още от На всеки километър
Как Америка спаси от гладна смърт Съветска Русия през 20-те години на ХХ век
По данни на Народния комисариат по здравеопазването тогава загиват от глад и епидемии между 5 и 5,2 млн. души
Разстрелян заради свободата: Кръстю Хаджииванов – поетът, който отказа да възпява Сталин и се противопостави на македонизацията
23-годишният горянин е убит край Чучулигово през 1952 г., след като преминава през партизанството, лагерите и откритата съпротива срещу комунистическия режим
Муса Мамут – вечният пламък над Крим, изгорял заради съветските зверства
„Стореното от мен няма да остане без следа...“, предрича бунтарят