Българите на панихида, македонците на опера

Атанас Величков, главен редактор на „Трибуна“ МК

Каквото и да кажат зложелателите, прекрасно е че Република Северна Македония може да се похвали с жена президент, която е голям любител на операта. Преди няколко месеца в Скопие, г-жа Силяновска-Давкова публично изрази своето възхищение от майсторството в оперното изкуство, което показа екипа на Софийската опера, след 6 часовата „Валкюра“ на Вагнер.

Сега идва реда на по-кратката като времетраене опера „Набуко“ на Верди, но този път в София и в изпълнение на Операта и балета на Република Северна Македония.

Преди около 4 месеца в Скопие, Силяновска-Давкова каза че вярва в културната дипломация и че тя е по-силна от традиционната. Но, не трябва да забравяме, че тъкмо последната е двигател на първата спомената.

Тъкмо затова, когато г-жа Силяновска-Давкова изрази желание неофициално да посети България, за да се наслаждава на оперното изкуство, България, като една сериозна, демократична и европейска държава може да се обърне към нея само с „Добре дошла“. Така е прието и така трябва.

Проблема се явява тогава, когато изразите на възхищение към оперното изкуство, съпътствани от светкавиците на фото-апаратите, работещите камери и въпросите на журналистите, се използват за да се демонстрира нещо, което не отговаря на реалната ситуация. А каква е тя?

Стратегията на македонската власт

да се представи като активна страна в решаването на проблемите между София и Скопие е прозрачна, но не е никак наивна. Пред нашите европейски партньори, властта в Скопие иска да покаже, че инициативата за решение на проблемите е нейна, а София високомерно стои на едно място и чака.

Това не е истина! Картите отдавна са поставени на масата и вече е кристално ясно, какво трябва да направи Република Северна Македония за да продължи своя път към ЕС. Разбира се, ако пожелае, може и да прекъсне така удобния за самият държавен връх, лов на „български вещици“.

Какво излиза в публичното пространство в момента по оста Скопие-София? Освен, черната кампания срещу Коридор 8 от македонска страна, сагата около македонския дял на историческата комисия и кадровите промени там, сега се занимаваме и с посещението на Силяновска-Давкова в София, което е неофициално и не е свързано с инициатива за решение на поети задължения, а е продиктувано от любовта към оперното изкуство.

Това без никакви скрупули може да се нарече губене на време. Или пък печелене на такова, зависи от коя страна на границата си и какви са истинските намерения и по отношение на интеграцията в ЕС и по отношение на най-близкият съсед.

Ако панихидите останаха запазена марка на българите, операта е на път да стане запазена марка на македонците. Едните са причина българите от Македония да се съберат на едно място, а другите са начин някой лъжливо да се представи, като загрижен за отношенията между двете държави.

Които, ако трябва да бъдем честни, никога не са били по-открити, по-честни и демонстрирани без заобиколки. България излезе от романтизма си, а Република Северна Македония в моменти на патриотичен унес, забравя възможностите си като държава, надценява влиянието си и сякаш не иска да приеме, че „източният съсед“ е държава с хилядолетна история, авторитет граден със столетия и приятели и на изток и на запад.

Това е нещото което Скопие не може и не иска да приеме и затова с една необяснима лекота,

македонските политици използват лицемерието,

така неумело с една единствена цел. Да залъжат за пореден път, българската общественост в самата България.

Македонските българи, този филм са го гледали много пъти, затова, едва ли очакват след 15-на опери и 10-на театрални постановки, езика на омразата към България в медиите да престане.

Те самите да получат така желаното равноправие и разбира се, не на последно място, да се изчистят всички лъжи и манипулации в исторически план и най-накрая двете държави наистина да започнат на чисто. По братски! Ако това не се случи, ако проблемите не се решат сега, ще бъдем свидетели на нови поколения, които ще израснат с изкривена представа за най-близките си хора на Балканите.

Представа, която едва ли ще бъде променена от прекрасните културни дейци от двете страни на границата, които и сега с малки и незначителни изключения, комуникират, работят, творят и ни радват заедно с техните таланти.

Отворените и честни отношения между България и Република Северна Македония, включват в себе си, изпълнение на поетите задължения. Казано без заобикалки Pacta sunt servanda, че само с ходене на опера и на панихиди не става. Въздигащо е, но е безполезно. | БГНЕС