Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Първият тур на местните избори-мизбори мина. На фона на нелепите кандидати за власт, които масово се появиха с цел да се излагат публично и още по-нелепите дрънканици, които се изляха по площади, кафенета и всевъзможни медийни пространства, някой би попитал – защо. 
Това обаче е грешен въпрос. Отговорът е ясен – имаме демокрация, а изборите са главен инструмент за реализация на тази политическа система, която, както знаем, не е най-добрата, но от нея по-добра няма измислена. Проблемът тук не е в самите избори или в системата на демокрацията по принцип, а в начина, по който демокрацията се реализира в България, в начина, по който се мисли, разбира и прилага тя.  
Демокрацията не е нищо друго, освен набор от принципи и технологии, които едно общество реализира, за да живее сравнително нормално. Само че основен принцип на българина е – бе, ти ли на мен ще ми кажеш, че трябва да се придържам към принципи. А основната му технология е свързана с 

чука и майката

 С пиенето на три ракии за последно преди тръгване. Както и с идеята, че моето си е мое, а чуждото – общо. 
Което в общи линии значи, че някакви си там демокрации-мемокрации са за нас, само когато са ни изгодни и изцяло за другите винаги, когато нещо ни пречат. 
Ето как се стигна и този път до интересни изборни преживявания и резултати. 
В Пловдив например имахме доста чудновата предизборна кампания от страна на ПП – БД, поне в първата ѝ половина. 
Вървя си аз по улицата и гледам билборд, от онези, дето се скролват нагоре-надолу. Изведнъж се появява бяло платно с голям надпис: „Искате ли по-добър кмет?“ Няма друго. Няма образ и име на евентуалния по-добър кмет, няма обяснение от кого е по-добър, в какво е по-добър, как е по-добър. 
А някъде най-отдолу с малки букви е изписано и кой задава въпроса. Познахте – ПП – ДБ. Или по-скоро – техните гениални предизборни ПР-и. Само че кой да ти прави разлика между едните и другите. Пък и защо да я прави – като си наемаш некадърник на работа, идентифицираш се с неговата некадърност и си носиш цялата отговорност. Да не говорим, че това показва за пореден път една системна слабост в тази коалиция – непознаване на политическото в политиката и в частност – незнанието как се правят избори.  
Но това е само половината от забавлението. Големият майтап е, че, случайно или не, като се скролне този билборд, следващият, който се появява веднага и остава да се набива на очи, отговаря ясно на споменатите вече въпроси. Само дето той е с образа и името не на кандидата на ПП – ДБ, а на противниковия кандидат от ГЕРБ. И реално рекламира него. 
Така се получава, че докато невинният гласоподавател, който си върви по улицата, си каже – ами да, естествено, че искам по-добър кмет, вече научава и кой е този по-добър. Това ако не е политическо тинтири-минтири, не знам тогава кое е. 

На кого ли в този град не разказах майтапа за въпросната глупав предизборна технология, но чак когато я разказах в предаването „оПозиция“, някой изглежда чу и на другия ден тъпите билбордове изчезнаха. Е, това не промени резултата и в Пловдив кандидатът на ПП – ДБ е втори и отива на балотаж. Добре поне, че до там стигна. 
Но той щеше да си бъде втори със или без описаната вече голяма и грозна дупка в кампанията. Просто ако човек малко разбира от елементарни политически принципи, ще е наясно, че да издигнеш неполитически срещу политически човек, неопитен в работата, за която се кандидатира, срещу опитен, непознат на широк кръг граждани срещу познат на широк кръг граждани, какъвто е случаят в Пловдив, това си е 

рецепта за изборна загуба

Но като стана дума за качествата на кандидатите, най-любопитен и най-благодатен за анализ от тазгодишните местни избори е случаят в София. Да, ПП – ДБ победиха там кандидата на ГЕРБ. Но това е слаба утеха на фона на всичко останало. 
Те издигнаха за кандидат човек, свързан пряко със зловещата комунистическа ДС. А утре той ще стане кмет и това буквално е подигравка с няколко изключително важни за общия разум и общественото здраве неща – паметта на мъртвите и хората с разрушени от комунизма съдби, над 30-годишните опити българското общество да се откъсне от разрушителния призрак на миналото и да изгради „по-истинска“ демократична система в страната, неистовата нужда да се разбият онези ченгеджийско-мафиотски „кръгове“, които управляват задкулисно целия български преход в своя лична и групова полза, за сметка на общата полза за нацията. 
Може да има някакво или няколко обяснения, но 

няма извинение за този избор на кандидат

 от страна на ПП – ДБ. Така те, тъй като се идентифицират с кандидата си, дават да се разбере, че са част от онази система, за която светлото бъдеще е скрито в светлото настояще, чиито корени са в тъмното минало. 
Не чак толкова, но не по-малко нелепо в политически смисъл и от гледна точка на реалните нужди на страната от нормално дясно управление, стои и кандидатът, който стигна до балотаж в София. В личен план Ваня Григорова може и да заслужава поздравления и възхищение за пътя, който е изминала от дъното на гетото до върховете на политиката. В обществен и политически план обаче нещата изобщо не са за възторг и овации. Григорова всъщност е кандидат с преплетен двоен профил - на синдикатите, които по дефиниция рекетират всичко и всички, само за да продължат да съществуват и да се хранят добре, плюс най-назадничавите и мракобесни леви сили в България, начело с БСП. 

Какво друго да кажа – да се гласува за който и да било от тези двама софийски кандидати за славата, е огромна морална и политическа дилема, аз просто се радвам, че не ми се налага да го правя. 

На всичкото отгоре, има и един по-общ проблем. Кметът на София, както, впрочем, специално в българския случай – и кметът на Пловдив, са или поне – би трябвало да са – не просто хора, свързани само и единствено с проблемите и технологията на местната власт, а и важни, забележими, влиятелни политически фигури. Те би трябвало да имат виждания и позиции по доста по-широк кръг въпроси, включително по националната политика. 
И веднага давам пример. Спас Гърневски, такъв-онакъв, обаче като кмет през 1996 – 1997 година наистина поведе гражданите на Пловдив, а оттам – и цялата страна, срещу отровната политика на комунистическото правителство, начело с премиера Жан Виденов. Стефан Софиянски пък изначално беше водеща фигура от СДС, като служебен премиер въведе в България валутния борд, който още поддържа финансовата стабилност в страната - нищо, че после като кмет някак обърна политическата резба и не остави добро име. 
Така че – отдавна е време някой да се сети, че не бива кметовете на двата най-големи града да са обикновени политически мушмороци и да издигне правилния човек. 

Но след тази идея за нуждата от големи неща дори в „малката“ местна политика, да кажа няколко думи и за нещо съвършено дребно на пръв поглед, което обаче не е никак дребно – имам предвид забраната да се продава алкохол в изборния ден. 
Така или иначе, не съм приритал точно тогава да си купувам, в къщи имам винаги поне 10 бутилки вино, някакво уиски, водка, ракия, други неща. Ако искам да се напия и да ходя да правя скандали в избирателната секция, мога направо да се подмокря от пиене. Обаче наистина се вбесявам - и то всеки път, когато в изборен ден вляза в магазина и видя нелепите ленти, които заграждат щандовете за алкохол. 

Ама полицаи и общински чиновници минават и налагат забраната, не искам да ни глобят – оправдават се собствениците. Това е адски нелепо и то по много причини. Първо, никой никого няма да глоби, защото в неделя полицията и общинските чиновници или почиват активно, или са заети с изборите. Второ, в малкото квартално магазинче мога да си купя колкото алкохол поискам, на хората там

не им пука от общинските идиотщини, защото те трябва да оцеляват,

а ако не продават, това няма как да стане. Трето, в магазина не може, но в кръчмите публиката кротко си пие, ако иска цял ден. И така нататък.
Но най-важното в случая е друго – спазването на един принцип.

Основа на правото е презумпцията за невинност. Това означава, че дори да извършиш престъпление пред очите на свидетели, ти си невинен, докато в съда се докаже противното. А в случая някакви тъпи общински чиновници, които винаги са изненадани от зимата, внезапно се активизират и налагат принципа на всеобщата виновност. 
Чухте ли, хора? Всички ние с вас в техните очи сме потенциални престъпници, които само се чудят как да се наквасят до дъно и да провалят изборния ден. 
Не, бе, тъпанари, сигурно се случва понякога някой чичка да се налюска от радост или от мъка и да вдигне скандал – но тогава полицията, която охранява секциите, просто трябва да си свърши работата и да го арестува, а съдът да го осъди по бързата процедура. Но ако някога някъде се е случил въпросният чичка, това не е повод да се налагат забрани на всички останали. Ако някой някого убие с автомобил на улицата, нали не забраняваме продажбата на автомобили. Нито излизането на улицата. 
Съвземете се, бе!