Олексий Голобуцки*, Униан

Есента, за която всички прогнозираха провеждането на втори опит за мирна конференция за Украйна, настъпи. И изведнъж, практически едновременно, заваляха изявления и събития.   

1. Едновременно от няколко източника се появи информация, че канцлерът на Германия, третата икономика в света и първа в Европа, смята в най-скоро време да постави

 Украйна и Русия на масата на преговорите

С всички средства да принуди Украйна да приеме териториални загуби, само и само Шолц да може да стане "канцлер на мира" (което за него ще е значим фактор на фона на резкия скок в популярността на ултрадесните). Да, може би италианският La Repubblica не е най-обективният източник по отношение на Германия, но аналогични информации идват от други източници, включително от самия Шолц.

2. Едновременната внезапна активизация на Индия и Китай: Си призовава да се "създадат благоприятни условия за политическо урегулиране". Беше заявено, че индийският  премиер ще обсъди в Москва "възможните следвоенни мирни инициативи". През октомври за срещата на БРИКС в Петербург ще пристигне китайският външен министър. Вероятно също с тезиси за мирни договорености и техните условия.

3. Синхронно с това и Орбан – внезапно обеднял с 5-30% откъм специалните привилегии от "Лукойл", които му позволяваха да поддържа рейтинга си вътре в страната – направи своята заявка. Един вид, ще "възобнови мирната си мисия". Това ще е някакво "забележимо мероприятие". 

4. Едновременно с всичко това руската пропагандистка мрежа отново пусна тезата "мир на всяка цена и възможно най-бързо", но в нова вариация: "Това ще е уникален шанс и за Украйна, и за Русия да изскочат от ямата на смъртта, разрушенията и деградацията, от военния капан, в който се озоваха двете страни. Всички проблеми, свързани с „предателство“ и "загуба на авторитет" всъщност са вторични в сравнение с възможността да бъде спряна войната. Да бъде спрян потокът от смърт, разрушения и страдания. И ако спирането на този поток стане основен приоритет за властите на двете воюващи страни, то и други проблеми и спорни въпроси може бързо да бъдат решени." Тук имаме 

вариация на кремълските партенки

 още от истанбулските времена през 2022 г. – от серията "виновни са и двете страни", "и двете страни страдат еднакво и губят хора" и други откровени лъжи (макар че трябва да признаем, че сега агресорът „също страда много“ благодарение на Службата за сигурност на Украйна, украинското военно разузнаване и други спецподразделения – особено що се отнася до рафинериите, складовете с боеприпаси, военните летища и пограничните области).

5. И в същия момент Лавров публикува същия този реален план за гарантирана победа на Русия, за който съм говорил нееднократно: Украйна да бъде унищожена бавно, без война, но пък надеждно. В смисъл да ни разрушат отвътре чрез искания за особени "права за рускоезичните" и "квоти за защитниците на правата на рускоезичните". Говоренето на Лавров не оставя място за съмнения, че именно този сценарий Кремъл е сметнал за оптимален за унищожаването на Украйна. И ще се опита да огъне нашите съюзници, за да го изпълнят. Вероятно с изключение на балтийските страни и Полша, и може би на скандинавските страни – тоест съседите на Русия, които сами са се сблъсквали с такава пълзяща анексия.

На Русия ѝ е нужна Украйна без украинци

 Неукраинска Украйна. Да заличат езиковия и историческия ѝ суверенитет, после и държавния ѝ суверенитет чрез избирателни квоти за "защитници на рускоезичните". А после просто територията сама ще падне като презрял плод обратно в краката на Москва.
И ето този момент ще е най-трудният при преговорите – да се устои на вълната от искания, изглеждащи съвсем "хуманитарни" и "цивилизовани", и да бъдат убедени съюзниците, че 

в тези искания няма и помен от цивилизация, нито от хуманитарност

Между другото, точно сега тече апробация на този сценарий в Грузия. Ако проруската партия получи потвърждение на мандата си за практически единолична власт, тогава ще потвърди руския като втори държавен език и ще приеме определен пакет от закони, за които лобира Кремъл (за руските инвестиции, за правото руснаци да купуват недвижими имоти и земя), а тогава Русия ще изиграе финта с "връщането на Абхазия и Южна Осетия като автономни обратно в състава на Грузия"... В такъв случай Путин ще се убеди, че сценарият е реален.
И тогава ще се опита да го наложи на Украйна: руски език, права за руските бизнеси и пари, квота за проруски партии във всички изборни органи - минимум 30-40%. А после може и да върне окупираните територии на Украйна. Разбира се, със специални права на териториите и органите на самоуправление. И с признаване на права на "новите заселници". И съответно с признаване на двойно гражданство с Русия, най-малкото за тези "заселници". И със специални икономически зони (за руския бизнес и за бюджетните вложения).

Тогава дори няма да е нужно да се изисква от Украйна някаква особена демилитаризация. След 10-20 години такава Украйна тихо ще се подложи на Москва дали с оръжие, или без. Доброволно и с радост.

Остава да се надяваме, че съюзниците ще успеят ясно да видят тази перспектива и да разберат категоричната ѝ неприемливост за самите себе си, не само за Украйна. И че няма да ни принуждават да приемаме подобни условия.

*Олексий Голобуцки е заместник-директор на Агенцията за моделиране на ситуации.
Превод: Faktor.bg