Калин Димитров* 

Трета част(първа и втора част, б.р.)
След като в първите две части разгледахме защо всъщност заявеното политическо решение няма как да превърне в нещо смислено нито от военно-оперативна гледна точка, нито от гледна точка на военно-политическата криза, предизвикана от Русия, сега задължително трябва да кажем и няколко думи за БА (Българската Армия), защото Българската армия, българският войн е този, който ще изнесе на гърба си и е готов да плати с кръвта си за нашата сигурност и защита.
Затова трябва на висок глас да заявим, за да се чуе добре: от обозримото ни близко минало и до момента 

Българската армия се крепи на голия (и често бос) ентусиазъм на офицерите, сержантите и редовия състав

 Българската армия е в казарми, по-голямата част от които не помнят капитален ремонт от времето на БНА и с техника – също в огромната си част – наследство от БНА и крепяща се на колосалния труд на личния и специално на техническия състав. И това важи за ВСИЧКО – като почнем от самолетите и вертолетите и стигнем до баналните камиони (транспортни средства), които за голяма част от БА са руските Зил-131. Да положението с индивидуалната екипировка и индивидуалните средства за балистична защита се подобри (с някои критики за избора на каски), но количеството съвременна техника и въоръжение все още е „хомеопатично“. Като цяло, за това, че все още имаме нещо, което може да се движи и да стреля, трябва да сме безкрайно благодарни на нашите мъже и жени в униформа. И тази благодарност е добре да бъде в пари, защото когато се прибереш вечер у дома,

 някак не върви да нахраниш семейството си с патриотизъм и любов към родината

Не беше толкова отдавна, когато публикувах един текст за Гюро Михайлов, някой може да са го чели, други може да са го срещнали и като копи-пейст без позоваване на авторски права. Е, някой някъде явно го беше прочел и в Българската армия започна да се забелязва определено телодвижение по тази тематика. Не изключвам и с някои офицери от щаба на СВ (Сухопътните Войски) да мислим еднакво. Важното е, че за пръв път от години, започна да се случва „нещо“. 
И тук искам да напомня на всички управляващи от 2005-та година насам: Господа, нямате повод за ехидни усмивки, защото вината за това състояние на армията е изцяло ваша. Да, последното коалиционно правителство ГЕРБ-Патриоти направи някои стъпки в правилна посока и започна да инвестира повече в отбраната, въпреки, че имам съмнения по повечето сделки (дай, Боже, неоснователни). И ако до 2014-та анализаторите не предполагаха сериозна война на континента Европа и НАТО се готвеше основно за „полицейски“ операции, то за времето от 2014-та до днес нямате никакво оправдание. 
Какво стана през 2014-та? Ами, Руската Федерация изуми света с новината, че дори в 21-ви век границите могат да се прекрояват със сила. На ЕС и НАТО им отне няколко години да дойдат на себе си след първоначалният шок (за някой държави-членки – дори повече). Всички армии от Алианса започнаха действия по своето превъоръжаване с цел да бъдат ГОТОВИ. А у нас ни говореха за рибарски лодки и платноходки за разходки. И като казваме Руската Федерация, не трябва да забравяме, че примерът е заразителен – особено лошият, та не се знае кога на някой друг людоед може да му хрумне нещо подобно глупаво.
И за да успокоя всички – никой не се е втурнал да праща наши войски в Украйна. За това няма (към момента) нито правен, нито дори логически повод. НО! – от последните заявления на Москва стана ясно, че 

и ние сме в тяхното меню 

и ни гледат с нож и вилица в ръце – при това сме някъде между „украинския борш“ и „полските кнедли“ – лек ордьовър преди голямото плюскане (или пляскане). И за това нека стане ясно на всички, че в този анализ става дума не за сигурността на Украйна, а за НАШАТА сигурност, за сигурността на България.
За да не сме в менюто на Кремълският или други людоеди, има само един начин: да имаме, макар и не голяма, но категорично и безусловно боеспособна армия, готова да се бие и да ПОБЕЖДАВА. Нашият войник е бил велик, не защото е бил измокрен, гладен и уморен – а защото е побеждавал, което значи:
Имал е духа, способностите, командването и волята за победа.
Винаги и навсякъде, където го е пращала волята на суверена.
Срещу когото се налага – без изключения!
В защита на Отечеството и националните интереси. 
И ако някой си мисли, че воюването е лесна работа и е като да си играеш на компютъра “Battlefield 4” или “Call of Duty”, нека го отрезвя: НЕ,  НЕ Е! 

Воюването е болка, кръв, кал, умора до смърт 

и смърт – твоята или на врага. Воюването е това, да се опитваш да натикаш обратно вътрешностите на бойният си другар в опита си да му помогнеш да оживее, или да видиш как някой пищи, изгаряйки жив в бойната си машина. Или самият ти да умреш. Войната е твърде нелицеприятно мероприятие, много различно от парадите на 6-ти май и, за съжаление, участието в нея не е нито доброволно, нито по желание. Затова въпросът, който трябва да стои в началото на какъвто и да е разговор или анализ на тема „Българската армия“, е: МОЖЕ ЛИ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ДА ВОЮВА СЕГА, СЛЕД ПОЛОВИН ЧАС, ДНЕС; И ЩЕ ПОБЕДИ ЛИ?
Ако трябва, прочетете още веднъж горния параграф. Че дори и два пъти! Защото той не е просто някакво емоционално отклонение, а нещо, което никога не бива да забравяме и нещо, което трябва често да повтаряме и да си напомняме един-другиму, така че да поддържаме буден разума си, за да можем да гледаме към Българската армия поне малко по-сериозно и по-загрижено, отколкото това се прави у нас през последните 20-30 години, а виждаме – и днес.
Ще попитате „Какво значи сериозно?“ Ето какво:
В НАТО съществува задължителна процедура, наречена AAR - After action review, която като цяло, отговаря на три въпроса: „Какво се случи и къде сгрешихме?“, „Защо се случи?“ и „Какво трябва да променим, за да се случват нещата по-добре в бъдеще?“ 
Нека приложим процедурата към заявеното ни политическо намерение за родна батальонна бойна група в текущата, намираща се пред прага ни, военно-политическа криза:

1. Какво (недобро) се случи? Както разбрахме от предишните две части, ситуацията в Република България остава „без изменения“. И не само, ами ни беше дадено и уверение, че ще правим „НЕЩО ГОЛЯМО“, макар че за това, за което ни е нужно, то ще бъде едно „ПОЧТИ НИЩО“.
2. Защо се случи? По редица причини, зависимости, опити на правителството хем да успокои избирателите, които са за ЕС и НАТО, хем да не подразни Матушката Рус и нейната пета колона у нас. Моите писания са предназначени основно за първата група, защото не всеки разбира, нито е длъжен да разбира от въоръжени сили. Но пък е добре обществото да се поддържа информирано на разбираем език за базисните неща, защото който не е информиран, бива окраден и обиран.
3. Какво трябва да се промени, за да може в бъдеще този тип правителствени решения да имат реално нужната стойност и смисъл по същество? Първо трябва да направим уговорката-припомняне, че ние, обикновените граждани, няма как да разполагаме с цялата гигантска експертиза, която е 24 часа на разположение на министъра, на премиера и на народните ни представители – сигурно около 1000 експерта – военни и цивилни, в министерството на отбраната, сигурно още толкова в министерството на външните ни работи, няколко хиляди военни офицери, сума ти от които са завършили Военна академия „Раковски“ и други престижни военни академии по света, стотици от тях с докторски и по-високи научни степени. Само като се замислим за тази академична и експертна „армия“, за тази „лавина“ от знания, умения и опит, които могат да залеят министъра с най-актуална и най-компетентна информация, анализи, прогнози и предложения, става ни трудно да си обясним като как се случи да чуем от премиер и от министър тази логически нечленоразделна декларация за намеренията. Ние от наша страна, базирайки се само на здравия смисъл и на дългогодишния си опит ИЗВЪН администрацията на Републиката, можем разумно да предложим следното:

3.1. Правителството трябва да предложи и Парламентът да гласува започването на процедура за придобиване на още 8 броя F-16, за да нямаме само „половин кон“. По същия начин, максимално експресно трябва да бъде решен въпросът за 3D-радарите, да се помисли за ЗРВ (зенитно ракетните войски).
3.2. Правителството трябва да предложи и Парламентът да приеме програма за ускорено превъоръжаване на Сухопътните Войски, като бъде даден мандат това да става не с тромави и бавни процедури, а с директни „G to G“ (междуправителствени) преговори с цел максимална прозрачност и бързина и минимални корупционни рискове и с обвързване със съюзниците ни в НАТО. Сухопътните войски от своя страна трябва да се избавят от свенливостта си и да започнат да говорят на висок глас и честно и открито – какви и колко сили и средства са им необходими – и към политиците, и към обществото. И да вземат най-после да си сменят Бойния устав. Не „за да не се срамуваме пред чужденците“, а за да могат да воюват и да побеждават – където трябва, незабавно щом трябва и винаги да се завръщат като победители.
3.3. Да се продължи развитието на флота и особено на бреговата отбрана, където е желателно да се закупят съвременни ракетни комплекси. 
3.4. Да продължи развитието и модернизацията на Специалните Сили (един жокер от мен към управляващите – това може да е шестица по лесен предмет пред партньорите от НАТО), с цел България да стане по-трудна мишена на „хибридните“ атаки. Неколкократно съм казвал че ако през 2014 г. Украйна разполагаше с тези Сили за Специални Операции, каквито има в момента, ако не Крим, то поне Луганска и Донецка област нямаше да бъдат окупирани. А и Крим щеше да е доста кървава операция с вероятно много по-различен край. 
3.5. Развитие (правилно) на темата с резерва и териториалната отбрана/национална гвардия. Писал съм и преди по тази тема и ако трябва ще го напиша пак.
3.6. А през това време, докато всичко гореописано се превърне в реална бойна способност и готовност, да поискаме съюзнически сили и средства за охрана на въздушното пространство, за усилване на ПВО и за брегова отбрана. Това ще бъде значително по-леко и по-лесно от разполагането на сухопътни войски на САЩ у нас.
Да това може да изглеждат „много пари“, но в новата ни история България нееднократно е теглила „ военни заеми“ за превъоръжаване на армията си.
А Народното събрание така ще контролира Министерството на отбраната, че този път парите да бъдат похарчени разумно, без подаръци на Русия и без корупция – като най-после преструктурират така това министерство, че да го имунизират срещу тази гангрена в българската администрация. Разбира се, парламентът трябва да „имунизира“ и себе си.
Инак сме осъдени да чуем, за кой ли път, „без изменения“. Но стига! Няма повече накъде.
Благодаря за вниманието. Или както се казваше в казармата – „доложих“.

* Авторът е военен експерт с дългогодишен опит в доставките и в оперативните и технически характеристики на широк спектър най-съвременни въоръжения и бойна техника и в бойната подготовка на съвременните армии.