26 Март, 2025

Има ли български принос за победата на 9-ти май, а къде са паметниците на нашите жертви?

Има ли български принос за победата на 9-ти май,  а къде са паметниците на нашите жертви?

Гробище на български войници край град Харкан, Унгария - тук лежат телата на 1450 българи, загинали през ВСВ

Години наред Кремъл цинично третираше жертвите, които е дала българската войска като жертви на Съветската армия!

Светлозар Раянов

9-ти май – Денят на Европа, денят в който през 1945 г. европейските народи разбират по болезен начин, че войната не е средство за решаване на конфликти. Че войната трябва да бъде осъдена, загърбена и изхвърлена от международните отношения. Благодарение на това разбиране и на тази поука в продължение на почти 80 години се радвахме на мир на стария континент. Не такова обаче е разбирането в руските политически среди. За тях 9-ти май си остана ден на победата на Съветска Русия над „фашистка Германия”(както те нарекоха национал-социалистическата диктатура на Хитлер). А в руската психика 9-ти май остана 

доказателство за превъзходството на широката и праведна руска душа над покварения и загниващ Запад

 И победата се чества така, сякаш е единствено тяхна! Никой не оспорва, че СССР понася големите щети през Втората световна война и дава най-многобройни жертви – над 25 милиона! Поклон пред паметта им! Дълбок поклон!

Но у нас някак угоднически на Москва се замитат под килима не само заслугите на САЩ и Великобритания за победата, но и нашите собствени заслуги! Та нямаме ли ние принос за 9-ти май? Разбира се, че имаме и той не е маловажен. И този принос се мери не само по броя на жертвите, които сме дали по бойните полета от септември 1944 до май 1945. Този принос се състои и в това, че България до 1944 г. води де факто антивоенна политика – въпреки, че се присъединява към Тристранния пакт на 01.03.1941 г.(когато Германия и СССР са все още съюзници), нашата армия не изпраща войски на нито един фронт. Правителството и Царят Борис III не само не се поддават на неимоверния германски натиск за директно участие във войната, но дори поддържат дипломатически отношения със СССР. В резултат на това в разгара на касапницата през ВСВ България не дава почти никакви военни жертви с изключение на стотината храбри летци, които защитават родното небе срещу англо-американските бомбардировачи. 

За конкретните сражения и участието на българската войска в бойните действия в Югославия, Унгария и Австрия от октомври 1944 до май 1945 всеки може да прочете в историческите хроники или просто да отвори Уикипедия. Информативни са и филмите „Тримата от запаса”(1971) и „Зарево над Драва”(1974) на режисьора Зако Хеския, въпреки идеологическата им обремененост. 

Ще се спрем по-конкретно на броя на жертвите, както и на 

опазването на паметта за тях

 По преценка на различни „историци” те варират от 10 до 30 хиляди. През 2015 г. доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви”, обявява цифрата 12 587 загинали на базата на надлежните документи. Като прибавим към тях и „безследно изчезналите” ще получим приблизителната численост от грубо казано 20 000. Двадесет хиляди живота! Та малко ли са те за малка България? Да не говорим и за хилядите ранени, загубили крак или ръка и останали инвалиди за цял живот. И идва въпросът: как съхраняваме и почитаме паметта на нашите жертви във ВСВ? Как оценявяме и тачим ролята на Българската армия в тази война? 

 Засега в София има само една улица в квартал Орландовци (край гробищата) с името „Първа българска армия”. 

А има ли паметник на тази армия? 

Къде са паметниците на загиналите български войници в Северна Македония, Сърбия, Унгария и Австрия за тяхното освобождение от нацистите? Защо трябва да слушаме наглите твърдения на руската посланничка, че „паметниците на Съветската армия в България съхраняват едновременно и паметта на българските жертви във ВСВ”? Това ако не е връх на цинизма!

На кой от 185-те паметника на Съветската армия в България има изобразен български войник или на плочата му е написано нещо за българския принос? А всъщност странно ли е това, че няма? От руска и от русофилска гледна точка – НЕ! Защото в момента, в който Червената армия стъпва на българска земя, тя смята всичко за свое – дори и кокошките в курниците на селяните. Какво чудно тогава, че смята и българската армия за „своя”? И след като българската армия се бие на страната и под командването на Съветския съюз, значи тя е част от ... Съветската армия! Следователно и жертвите, които е дала българската войска, са всъщност жертви дадени от Съветската армия! И затова в България трябва да има само паметници на Съветската армия!?!  Има „логика”, погледнато от „другата гледна точка”, нали?

P.S. И като послеслов, тъжен послеслов, ще добавим, че въпреки отказа на България да изпрати войски на Източния фронт, въпреки 20-те хиляди жертви, дадени за разгрома на нацистите, въпреки насаденото от Москва у нас марионетно правителство след 09.09. 1944, на мирната конференция в Париж през 1947 г. с решаващия глас на СССР България не е призната за „съвоюваща” държава, а е третирана като победена и са ни наложени тежки репарации...

Честит 9-ти май – денят на Европа!
Сподели:
Как чатът на Майк Уолц се оказа пробит, та се получи теч като от клозетния канал на съседите

Как чатът на Майк Уолц се оказа пробит, та се получи теч като от клозетния канал на съседите

Най-хубавото в цялата история е коментарът на американския президент: „О, не знам нищо за това. Не съм голям фен на "Атлантик“, но май върви към закриване

Паролата на Центъра е - "огромната сила на Русия", но кой ще бъде на масата и кой - в менюто

Паролата на Центъра е - "огромната сила на Русия", но кой ще бъде на масата и кой - в менюто

Тази митология за режима в Кремъл на четвъртата година от унизителното им фиаско в Украйна не може да заблуди дори и най-наивните потребители на хибридна пропаганда - включително в България 

Как България да противодейства на руската хибридна война - стратегически тезиси 

Как България да противодейства на руската хибридна война - стратегически тезиси 

Да се подготвим за реална политическа борба - без силен политически проект, дори ако обществото се пробуди, енергията ще бъде отново уловена от популисти