Владимир Перев, Скопие

Македония изобщо не се страхува от коронавируса. Нашият здравен министър ни убеждава, че няма такъв вирус, че той няма да дойде при нас, но ако го направи, ще имаме под ръка биохимичната лаборатория в Ниш и ще можем да направим първоначалния анализ там. Никой не се интересува от президентските избори в САЩ. Тръмп е подкрепен от ботовете на кибергрупата от Велес, той е близък с Путин, така че никой не може ни направи нищо. 

Дори не се притесняваме от изборите на 12 април, които трябва да се проведат в страната. вече дори врабчетата пеят по дърветата, че резултатът от изборите ще бъде приблизително равен за двете основни македонски партии, така че за щастие трите големи парламентарни групи ВМРО-ДПМНЕ, СДСМ и ДУИ ще си разделят местата в парламента и министерствата без никакви проблеми. Всички ще са щастливи и доволни.
 Междувременно обикновените хора ще се избият помежду си.

Остават само въпросите без отговор, какво ще се случи с Преспанския договор и разбира се Договора за добросъседство с България. 

О, България, това вече е проблем, а 

най-големият проблем е „архибугаринот“ 
Красимир Каракачанов

Той е човекът, за когото македонците смятат, че ако се случи най-лошото може дори да бъде обявен за български губернатор на Македония. В продължение на пет или шест дни името му не слиза от сутрешните контактни емисии на най-гледаните телевизии, а през нощта се насърчават „дебати“ за „ролята му в демакедонизирането и ребългаризацията“ на македонския народ. 

Той, Каракачанов, от години е основната звезда на македонските медии и никой, освен Тръмп, Макрон, Меркел и техният бог Тито, не може да му вземе първото място. Всички останали са мимолетни, променливи и смъртни, но ТОЙ е вечен и константен, той e необходимата предпоставка за проблематизирането на нашето национално и езиково съществуване. 

Гражданите на (Северна) Македония предлагат различни методи за неговото премахване и "елиминиране". Предложенията са чисто сюрреалистични, от забрана за влизане в страната до

 „да го лапне месечината“,

 а същo така и да бъде закопан „на две педи под земята“. 

Реалността е съвсем различна, много по-приятна. 

Битоля, 1 февруари 2020 г. Пладне. Приятен, слънчев ден в града на консулите. Каракачанов седи в кафене на Широк сокак в Битоля, в компанията на няколко битолчани, говори си с тях, смее се, сякаш те са най-щастливите хора в Македония и отвъд нея. Хората минават покрай тях, виждат ги, някои ги поздравяват и си тръгват, други просто отминават. Никъде не можете да видите нито един македонски полицай или охранител. Чиста демокрация. Няма ги дори онези надути и важни агенти на популярната УДБ-а, които да наблюдават, контролират и подслушват. Правят го, но тайно. 

Една баба от Йени махала в Битоля, известна като „Малката София“, пита дали Каракачанов е сам, или армията идва след него. Знае, че е министър на „военните“. Никой от присъстващите няма отговор на този въпрос. Тя иска да се поздрави с Краси, но двамата и внуци бързо пристигат, вземат леко ръката й и я изтласкат, „да не пречи“. А тя, бабата от  Йени махала  не пречи на никого. 

След това Каракачанов заедно със своята „свита“ и цялото семейство Църномарови се отправя към Културния център в града. Тук трябва да бъде представена книгата му за Тодор Александров и някои други творби. Седейки начело на масата, той се държи смирено пред  публиката, а телевизиите записват ли записват. В залата има повече от сто души, някои стоят прави, залата е малка и няма място за всички. Всички присъстващи, буквално от първия до последния, са 

членове и избиратели на ВМРО ДПМНЕ, 

а сдружението, което популяризира работата на Краси, носи символичното име „Иван Михайлов“, също така е ръководено от вечни членове на ВМРО ДПМНЕ. 

Каракачанов говори и всеки слуша в пълно мълчание, сякаш е първият „от нас“, който е говорил. Той казва вече известни неща, но когато "губернаторът" говори, това тежи повече за нас македонците, отколкото това което казват нашите политици. 

Това се отнася както за тези, които са съгласни с него, така и за тези, които го отричат. Такива сме ние, македонците. Когато той говори пред медиите и отново чуваме известните тези за пътя на Македония към ЕС, медиите са толкова добри, дори няма неудобни въпроси от страна на журналистите. Тогава „управителят“ си тръгва, всички го поздравяват, сякаш приятелски го молят „върни се“. 

И двете страни го обичат, първите, защото наистина са съгласни с неговите възгледи, а другите защото искат да бъдат мили "така или иначе". Човек не знае какво може да се случи тук на Балканите, затова е по-добре да имаш приятел или познат като Каракачанов.
Честно казано, само един глас се противопостави на „губернатора“. Това беше гласът на един  битолски „музикант“ с известните тези за „българските фашисти“ и че Гоце се борел за Македония, а не за фашистка България. Участниците мълчат, а злополучният демонстрант, е защитен от Каракачанов в „имперски“ стил, коментирайки, че "всеки има право да пита“. 

Някой тихо предложи на Каракачанов да попита следващия път музиканта за разликите между нежната музика на Чайковски с тежкия и брутален стил на Бетовен. Вероятно ще има стабилна дискусия, която ще се излъчва по телевизията. Цяла Македония ще види и ще даде своето мнение за дискусията.
Боже, къде е полицията, къде са УДБ-ашите, никой не ги видя... a Каракачанов дойде "без армията" …