Бернар-Анри Леви*, Le Point 

Украйна, Белорус, Казахстан… Европейските лидери и кандидати за президенти са длъжни сериозно да възприемат заплахите на Москва.
До първия тур на президентските избори във Франция остават по-малко от 80 дни. Но предизборната кампания продължава да игнорира проблeмите на международната политика. 
А днес те са решаващи. 
И, в частност, без внимание е оставен един от най-важните въпроси - за отношението към 

имперските попълзновения на нова Русия

И аз вече не говоря за действията в Мали на наемниците от "Вагнер", които директно засягат интересите на Франция. Не говоря за превърналите се в рутина обстрели на Идлиб, тази сирийска "Герника", на която вече никой не обръща особено внимание.
Ще пропусна и тактическия съюз на Русия с новия султан Ердоган, а в Азия — дружбата му с тези, които тъгуват по китайските династии. 
За всичко това не се уморявам да крещя с пълно гърло през последните пет години.
Но сега високо заявявам за "новия ред", който цари в Алма Ата в Казахстан, откъдето пристигат снимки с руски танкове, досущ като онези от Будапеща през 1956 година и от Прага от 1968-ма. 
Аз заявявам на всеослушание, че 150 хиляди руски войници, съсредоточени на границата с Украйна, които с помощта на 480 танка, 20 бронетранспортьора и неизвесетн брой зенитно-ракетни комплекси "Бук" 

държат на прицел европейците на "Майдана"

Освен Казахстан и Украйна, аз засягам въпроса за проекта на договора, изпратен на 17 декември на САЩ и НАТО, който както пише Франсоаз Том, Москва смята за "реален ултиматум".
Ако Западът се намеси в Украйна, по думите на руския заместник-министър на външните работи Александър Грушко, ще му се наложи да си има работа с "военно-техническа алтернатива и европейският континент ще се превърне в театър на военен конфликт".
"Колкото по-дълго Западът протака разглеждането на нашите предложения, толкова по-голяма е вероятността да получи изпреварващ удар", предупреди генерал Андрей Картаполов, бивш заместник-министър на отбраната, председател на комисията по отбрана в руската Държавна дума. 
А за тези, които не са разбрали "цялата сериозност" на шантажа, сложен на масата от Кремъл, неговият официален представител Дмитрий Песков коментира изстрелването на руската хиперзвукова ракета "Циркон" на Рождество: 
"Надявам се, че сега нашите предложения са по-убедителни".
Официални лица никога преди не са се изказвали в такъв тон. Никога по-рано Владимир Можжегов, когото Sputnik представя като политолог-американист", не си е позволявал да се шегува, като обясни, че "най-сигурните съюзници на Русия са ракетите "Циркон", които могат "да разцепят всеки военен кораб като орех" и, че те умеят да стрелят "по неповратливите самолетоносачи сякаш са консервни кутии".
А близките до руския режим медии никога не са си позволявали, както прави това руското издание SVpressa, да говорят за това, че в случай на ново разширяване на НАТО "Русия ще погребе цяла Европа и две трети от САЩ за тридесет минути".
Подобни крайности ме удивляват само наполовина. 
Те са ми познати откакто през август 2013 година Барак Обама изведнъж реши да поговори за това как би изглеждал светът, ако Америка беше останала в "доколумбово" състояние.
И напълно ги осъзнах през 2016 година в Амстердам, когато имах възможността да наблюдавам публичен дебат с участието на Александър Дугин, един от идеолозите на Путин и евразийството. 
Но би било добре, ако това осъзнаваха и тези от нашите кандидати за президент, които упорито виждат в господаря на Кремъл "приятен събеседник", заобиколен от зли западни страни и отстояващ правото си на "лично пространство".

Трябва да се събудят и глухите,

 които отказват да чуят руския военен експерт Константин Сивков, който говори за руския ядрен потенциал, достатъчен за "физическото унищожение" на Европа. 
Чуйте Сивков, който ви обяснява, че в края на ядрената война, почти няма да има оцелели.
И може само да съжаляваме, че сред представителите на нашето като цяло просветено обществено мнение все още има толкова много безумци, които не виждат очевидното: че в действията на Русия има порочна последователност.
Всичко се развива по приблизително такъв план: отначало анексиране на Крим, за да се избегне анексиране на Украйна, след това нахлуване в Украйна, за да се избегне нахлуване на Балканите, след това  подчинение на Балканите, за да се избегне "финландизацията" на Прибалтика, след това неутрализация на Полша или даже вземането под руска опека на великите и древни страни от Западна Европа.
Така вече веднъж се развиха събитията след сговора от 1938 година в Мюнхен.

Путин е обявил война на Европа,

 и това е самата истина.
Разбира се, студена война. Желязна завеса, която в момента се спуска над украинската фронтова линия. 
Но, въпреки това - война. 
Война, която открито говори за себе си и нейният подпалвач вече носи огромна отговорност пред лицето на историята за това, че нарушава табуто, което осигуряваше мир на два пъти опустошавания от война континент.
Сега няма по-тревожен въпрос от този. 
И отново повтарям, че най-горещите дискусии трябва да бъдат посветени на това, по думите на Милан Кундера, "ново похищение на Европа".

*Бернар-Анри Леви е един от най-уважаваните съвременни френски философи, водещ представител на Nouveaux Philosophes (Нови философи), движение, което остро критикува марксизма и социализма, които доминират във френския интелектуален живот след Втората световна война.
Той е известен журналист и режисьор, признание Бернар Анри Леви получава за първи път през 1977 с есето си "Варварщина с човешко лице". 
Оттогава насам е публикувал десетки книги. 
Леви е преподавал в Лицея Робърт де Лузаршес, Университета в Страсбург и в École Normale Supérieure.