Горан Благоев, специално за  Faktor.bg  

    Една случка от Балканското средновековие днес все по-отчетливо се откроява като ненаучен урок. По времето на цар Иван Александър в столицата Търново идват византийски пратеници и му предлагат коалиция срещу настъпващите османци като се създаде съвместен флот. Българите трябвало да подпомогнат неговото финансиране, а византийците да построят необходимите военни кораби. Типично по балкански обаче българите натирили с псувни византийските пратеници. Натрупаното през столетията недоверие между двете държави не можело да бъде преодоляно дори пред общата опасност. Накрая и двете държави си платили за късогледството – България по-рано, Византия – половин столетие по-късно. Но резултатът бил един и същ. И досега на много места из Балканите виждаме следите от него. 

     Един от тези резултати е съдбата на някогашната  Велика Христова църква „Света София“ в Константинопол, днешен Истанбул. След завладяването на византийската столица на 29 май 1453 г. тя е превърната в джамия. И така до 1934 г. когато 

Ататюрк цивилизовано я превръща в музей – достъпен за всички

 Откакто овладя властта в Турция Ердоган перманентно се заканва, че ще отмени този музеен статут и отново ще превърне „Света София“ в действаща джамия. Публичната молитва, която оглави в нея на 29 май тази година е само нагледна демонстрация, че този път възнамерява да доведе замисъла си докрай. Остават само две седмици, за да разберем дали това ще се случи. Затова църковни лидери, международни организации и отделни държави реагират така силно срещу намеренията на турския президент. За него и електоратът му повторното превръщане на „Света София“ в джамия може да е въжделена цел, но не и за християнския свят. Та тя е била църква много по-дълго, отколкото мюсюлмански молитвен дом. 

    Вселенският патриарх Вартоломей предупреди, че ако Великата Христова църква бъде превърната отново в джамия, това „ще обърне милиони християни по целия свят срещу исляма”. Архиереи от Гръцката архиепископия и гръцката държава също реагират остро срещу плановете на Ердоган. Подкрепят ги от Европа и отвъд океана. Защото въпросът има колкото религиозно, толкова културно-историческо, а също и геополитическо значение. Цивилизования свят от началото на XXI  век не споделя маниите на турския президент да възкреси османската слава отпреди седем века, да демонстрира превъзходството на една религия над друга – и то във време, когато светът все по-неистово се нуждае от единство и разбирателство, а не от конфронтации. Колкото до религиозното измерение на плановете „Света София“ отнова да стане  джамия – този акт неминуемо е свързан с нейното 

повторно поругаване

 Мюсюлманите не могат да се молят пред изображения. Ерго какво се случва с великолепните мозайки на Христос, Богородица и светците, не само на византийските императори и императрици? Ще ги замажат или ще ги закрият със завеси? При това иде реч за световен паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО. 
    И тук няма как да не направи впечатление все още липсващите  официални реакции на държави и църкви, които се величаят като стожер на православието и пазители на неговите ценности. Държави и църкви с претенциите да са Третят Рим.  
    Едва в деня, когато Държавният съвет на Турция даде да се разбере, че превръщането на „Света София“ в действаща джамия може да стане само с един президентски указ, от Москва най-сетне се чу коментар  по темата. Коментар, не официална позиция. Заместник-началникът на отдела за външно-църковни връзки на Руската патриаршия протойерей Николай Балашов каза, че предстоящото решение на Ердоган може да има непредвидими последствия и се надява на неговата мъдрост. Активиран от Кремъл проговори и бившият (!) главен мюфтия на Русия Талгат Талджуддийн (аропо, волжски българин) – най-добре било „Света София“ да бъде място за молитва и на мюсюлмани и на християни. Засега Москва реагира половинчато – като да отчете дейност. И мълчи официално. 

Мълчи  руският патриарх Кирил

 Може да се приеме, че и президентът Путин мълчи. Изявлението, направено от руското външно министерство вчера е твърде половинчато. На  Ердоган е даден знак, че каквото и да прави, то все пак трябва да бъде балансирано и да бъде в унисон с международно-правния статут за управление на обекти като „Св. София“. Нещо като нищо. Т.е. дори и музеят да стане отново джамия в нея да не спира достъпът на туристи. Само че тогава посетителите ще влизат в джамията „Св. София“, а не в музея „Св. София“ и то по график, съобразен с часовете за мюсюлманска молитва. Няма как друго да се очаква от Москва – реакциите и ще бъдат все така половинчати, за да не дразни Ердоган. С него Русия има стратегически бизнес-партньорства, докато патриарх Вартоломей силно възпрепядства руското влияние в Украйна и даде независимост на нейната църква. Още преди година Съюзът на православните журналисти в Русия прогнозира подобно развитие: „След всичко онова, което Фенер сътвори в Украйна, дали Русия ще предприеме някакви усилия да застави Ердоан да изостави своите планове. Този въпрос засега остава открит.“ В геополитиката личните интереси винаги стоят над принципите, затова и светът върви към самоизяждане. 
     
Мълчи и София – столицата на България,

 страна в която по конституция православието е традиционна религия. Константинополската църква „Света София“ също е православна светиня. Но между двете очевидно българските институции не правят връзка. От президента Р. Радев позиция няма как да се очаква. Парламентът също мълчи, въпреки че се обитава и от депутат, прочут с православната си ревност. Поне това демонстрира, когато се черкува в „Св. Александър Невски“. Правителството също няма да реагира – току-виж Ердоган запушил някоя и друга газова тръба, а може и да поотприщи емигрантския поток към българската граница. Защо да си разваляме дослука заради някакъв си византийски храм, та бил той и най-великата светиня на православието? Какво от това, че Външното министерство на Франция, същата тази Франция, чиито кръстоносци някога участваха в оплячкосването на Константинопол, сега се застъпва за музейния статут на „Света София“. Но Франция няма обща граница с Турция и може да демонстрира цивилизованост колкото си ще. Ние обаче си налягаме дрипелите, щото не се знае падишахът как ще ни нарита. 

     Обяснимо е и мълчанието на Главно мюфтийство. Връзките с Дианета в Анкара, министерството на вероизповеданията в Турция са много трайни. Та по тази причина мюсюлманското ръководство у нас предпочита да си запуши ушите за предупрежденията, отправени от авторитетни ислямски богослови в арабския свят, че Ердоган няма право да превръща „Света София“ в джамия, защото нито е султан, нито е халиф – т.е. не е държавен глава с религиозни прерогативи според ислямското законодателство.

Най-оглушително обаче е мълчанието на Светия Синод

 Да приемем, че и той има основание, защото е обиден на патриарх Вартоломей заради нетактичното му отношение към Българската църква през последните години, включително и заради ината му да бъде премахнат паметникът на екзарх Антим в Одрин, който му боде очите. Защо й е на БПЦ да се застъпва пред Ердоган за „Света София“, която е в диоцеза на Вартоломей? Защо й е на православна България да заяви подкрепа за Вселенската патриаршия?
    Всъщност в синодалната палата в София мълчат не поради накърненото историческо достойнство на БПЦ от страна на Вартоломей. Не. Архиереите на съвременната Българска църква не веднъж са ни убеждавали, че нямат чувствителност за такова достойнство. Иначе нямаше да провалят БПЦ като Църква-майка на Македонската архиепископия преди няколко години. 
     Светият синод мълчи за съдбата на „Света София“, защото мълчи и Москва. А когато Москва мълчи за Църквата в България е опасно да има позиция. 

Мълчат и иначе гръмогласните русофил-православци от „Атака“ и „Възраждане“

 Тяхното православие не предполага загриженост и реакция за най-голямата някога православна светиня. Тя не е нито руска, нито българска, нито славянска. Тя е на „фанариотите“. Какво от това, че в нея е оправял молитви и св. Кирил-Константин Философ, черкували са се български принцеси и аристократи. Какво от това, че един малоазийски диктатор е на път да върне историята.  
    Мълчанието пред предстоящото повторно превръщане на „Света София“ в джамия означава съгласие с козните на Ердоган, белег на страх и съучастие на държава, която още не си е научила урока от Иван-Александрово време. Позицията срещу тези Ердогановите козни е израз на цивилизованост и на силна дипломация. Израз и на съпрачастност към светския характер на съвременна Турция, който все повече ерозира. Съзнаваме или не, отношението на България към съдбата на „Света София“ се оказва поредния лакмус за нашето реално цивилизационно позициониране. Лакмус за нашето достойнство като европейска държава. 

Лакмус до колко истинска и действена е нашата православна вяра

 Лакмус дали православния свят има силата да загърби противоречията и враждите си и да протегне ръка на Вселенската патриаршия. 
    Истинският християнин е великодушен и опрощаващ, особено когато другият е в нужда. Ако не може да прости и да протегне ръка, вярата му не е нищо повече от декларация, брошка на държавния ревер и пленница на геополитиката. Тогава всуе е цялата ни ревност по православието. Да му мислят всички онези, които претендират че защитават чистотата на православието, а всъщност лицемерничат по фарисейски. Бог няма как да излъжат.