Николай Василев, Фейсбук

Преди 24 години издадох книга наречена "Триумфите и катастрофите на българската дипломация". В нея описах тъжния алгоритъм на катастрофи, които следват почти всеки триумф и изразих надеждата, че това порочно повторение ще бъде прекъснато с интеграцията в ЕС и НАТО. Но не стана така... Днес преживяваме нова дипломатическа катастрофа по позната тема.... Македoния. И то след като постигнахме голям триумф! Появата на напълно независима Македония може да се сравни със Съединението, Независимостта и Връщането на Южна Добруджа. 

Димитър Попов, Филип Димитров и Желю Желев направиха чудо! Малцина си спомнят, как през 1991 г.  Гърция усилено работеше за това ЕИО (предшественика на ЕС) да признае независимостта на Словения и Хърватия, но и да положи всички усилия за запазване на една по-малка Югославия, която да включва Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина ... и "Скопие ( както гърците наричаха Македония)".  Разбира се не само България осуети такъв кошмарен развой, но позицията на София помогна за утвърждаването на независима Македония. За съжаление България не си даде сметка, че това (за добро или за зло) стана възможно само чрез (както много добре го описва Денко Малески) изграждането на македонска нация, или както се изрази (иначе силно недолюбващият българите) Дарко Митревски, чрез "изваждането на "македонские славяни" от българската етнонационална тъкан". 

Това е тежък, болезнен процес, който в последната си книга нарекох "Македонската гражданска война" и който разкъсва семейства и приятели... но в крайна сметка именно той, преодоля последствията от Междусъюзническата война и значително подобри българската геополитическа позиция. След 1991 основният императив на България бе как да направи македонскиата нация приятелска на българската. Нашите националисти твърдят, че това е невъзможно, защото тя била по дефиниция антибългарска. Наистина много от македонците, за които българщината беше ценност, бяха преследвани от режима в Югославия... Първият председател на БМОРК Христо Татарчев умря в Италия и никога не призна македонската република и нация за своя. Но след 1991, когато Гърция отричаше правото на Македония да се нарича Македония и на македонците да се наричат македонци, България можеше да спечели симпатиите на много от тях. Нужен бе не "компромис", а "катарзис".

Само че катарзис и у нас!  Това, че преди повече от сто години мнозинството от предците на днешните македонци са се определяли като българи е непроменим факт, но България няма прави на монопол над "всичко, което с било българско, в контекста на разбирането от онова време. Щом в Договора от 2017 пише, че имаме "обща история", която свързва страните и народите... това означава, че македонците са легитимни сънаследници и на българско по характер културно наследство, без това да омаловажава техния идентитет и право на исторически избор. Македонският идентитет бе изграден на база на съществуващия и към началото на 20 век македонски партикуларизъм, разглеждан от мнозинството като вътрешен за общобългарския народ, който в България по естествен начин постепенно губи своята сила, но който извън България, както поради репресивна политика, така и поради искрено разочарование от политиката на София води до формиране на нация. Колкото по-бързо този процес бъде осъзнат, толкова по-скоро ще престанат катастрофите! Новото правителство трябва незабавно да коригира политиката на Радев, на Каракачанов, на Джамбазки и Костадинов! Не в името на някакви "безродни ценности",а на българския национален интерес!