Проектът „Петков-Василев“ има крайна цел - обединение с БСП по схемата „няма ляво, няма дясно“

Цветанка Андреева

Стратезите, които разработиха прототип за президент по поръчка на Решетников, а впоследствие със съдействието на БСП инсталираха успешно Радев в президентството, днес рекламират политическото бъдеще на Асен Василев и Кирил Петков в нов проект и като част от демократичната общност.

Симптоматично е, че се търси място на новия проект „Петков-Василев“ в демократичното пространство, въпреки че те са ясно обвързани с левия президент Радев. Проектът им неслучайно трябва да се инсталира в дясно, а не в ляво. Първо, за да делигитимира и обере вот от протестните формации и второ, за да изглежда техен съмишленик, чрез който после лесно 

да се обединят с БСП

 по схемата „няма ляво, няма дясно“. Същото неидентифицирано идеологически мнозинство би избрало и Радев за втори президентски мандат.

Проектът „Петков-Василев“ е под егида и обслужва стратегията за разширяване на властта на Радев по типа Путин - президент, Медведев - председател на путиновата партия „Единна Русия“.
Няма никаква друга логика проектът „Петков-Василев“ да бъде изигран като самостоятелен партиен субект, освен разширяване влиянието и фокуса на властта на Радев в законодателната власт.

Партия в добре функциониращите демократични системи не се създава защото някои имат положителен рейтинг за три месеца. Партията представлява определена социална група, която ясно се идентифицира с икономически очаквания и социално-културни нагласи. Партията има система от политически възгледи и идеология. Тя има организация и структури. Проектът „Петков – Василев“ не може да е партия в политически и социален смисъл. Това са просто едни успешни образи в краткосрочен властови период, които ще бъдат експлоатирани с политически цели, но няма да създадат трайна политическа организация в българската партийна система. Ще имат временно присъствие, без трайна партийна следа.

Проектът „Петков-Василев“ не носи 

никаква идеология

 Въпреки че са /Кирил Петков/ учредители на една от ярките протестни формации, те не остават в нея, а заслепени от временното си величие тръгват да сформират нов, пореден проект. Това говори две неща: 
1. Не разбират и не спазват механизмите и политиката в демокрацията.
2. Обслужват с образите си друг център на власт.
Как точно ще постъпят любимците на Радев предстои да видим, но една е сигурната прогноза – обществената любов ще се стопи в трудностите на властта, защото харесването не означава дългосрочно доверие за управление. Вероятността Радев да ги употреби така, както се опита да използва протестните партии, е съвсем реален вариант.