Скопие демонстрира политическо безбожие и желание за открита конфронтация с ЕС

Адв. Станислав Станев

Всяка година, на 06 май военният мемориал в Ново село, Македония събира стотици хора от всички точки на двете държави, за да почетем паметта на тези, чиито кости лежат там. Инициативата има 17-годишна история и може да бъде посочена като

 образец за ценностна система и достойнство

 Затова и всяка година събитието се уважава от дипломати. Сега обаче „владата“ в Скопие се опита да се погаври с паметта на покойниците (много от които, родени на територията на днешна Македония). Много добре знаейки, че Милен Врабевски и Андрей Ковачев отиват именно, за да отдадат почит на покойниците, Македония реши да ги спре на границата. Актът е скандален, а оправданието – нелепо и зад него прозира желанието на 

Скопие да се конфронтира с ЕС

 Андрей Ковачев е член на Европейския парламент. Човек с демократични виждания, умерен и дипломатичен изказ. Той никога и по никакъв начин не е отричал съвременната идентичност на хората, които живеят в Македония, напротив. Това, което иска, е да помогне на държавата да погледне смело в ЕС и да влезе там с достойнство. Забраната именно той да влиза в държавата, показва нейното желание за открита конфронтация с ЕС.

 Д-р Милен Врабевски е филантроп, човек, който полага много усилия за реализиране на благородни каузи от двете страни на границата. Да, точно така, и от двете страни, включително в Македония. Недопускането му в западната ни съседка на събитие, което представлява почит към покойници, е демонстрация на политическото безбожие. Демонстрация, с която управляващите в Скопие заявяват, че имат конфликт именно с умерените и толерантни хора. Именно те представляват заплаха за комнитерновския начин, по който държавата продължава да се управлява и потъва. Като вторичен резултат от това явно се целеше проваляне на събитието и дискредитиране пред военните аташета, дошли да уважат паметта на жертвите. За нещастие на политиците това не се случи, но пък даде повод за пореден път да се замислим по какъв начин се управлява съседната ни държава, с която ни свързва не само история, но и кръв и роднинство. Най-точното определение го даде един местен българин, който ми каза „е, сега вече видяхте ли как живеем ние тук“. 

С недопускането на Милен Врабевски и Андрей Ковачев за пореден път лъсна истината, че

 Македония е нереформирана държава,

 чиито политици имат югославско мислене и облъчват поколенията с такова. За съжаление, с този начин на мислене и с липсата на обществена реакция в Македония, отрудените и изстрадали граждани на държавата нямат друга перспектива, освен да вегетират в нереформиран постюгославски концлагер, в какъвто духовните наследници на Тито превърнаха прекрасната земя. 
В цялата тази скандална ситуация обаче има и нещо позитивно – маските паднаха и там, но и тук. Позорното мълчание от страна на тукашните „демократи“, които настояват да „разберем“ Македония, всъщност ни помогна да разберем в какво „вярват“ и за какво се борят. Остава да предполагаме естеството на стимулите за тази „вяра“ и борба.