Илиана Славова

Финалът на стоте дни от мандата на столичния кмет Васил Терзиев дойде и отмина делнично, почти незабелязано на фона на тектоничните събития в националната и световната политика. Ако не броим дежурното интервю за национална медия, в което така и не постигна съответствие с патоса на предизборната си кампания въпреки благонравното отношение на водещите към него. 

Нямаше фойерверки, но пък станахме свидетели на скандално събитие, за което собствените му гласоподаватели биха му поискали оставката, ако бяха запазили санитарната доза критичност. Как да тълкуваме разрешението посланик Митрофанова и хората ѝ да честват публично деня на руската/съветската армия, ако не като 

звучен шамар

за онези, които го избраха? Кметът, получил властта с евроатлантически гласове, няма нищо против да бъде чествана армия, според чиято доктрина НАТО е враг и следователно България е потенциална цел. Армия на окупатори и военни престъпници, избиваща невинни в Украйна. 

Разбира се, с типичната за ДС-клановете безпардонност Терзиев се опита да прехвърли отговорността за това решение на външното министерство. Само че то няма правомощия да разрешава или забранява такива събития – може само да препраща  заявките на посолствата към местните власти. И у нас, и по света в подобни случаи решенията се вземат от местната управа.  И няма как кметът да не го знае. Просто постъпва в унисон с тежненията на средата, от която произхожда, вместо да представлява нейната противоположност.  Желанията на излъганите да пуснат бюлетина за него са без значение. По ирония, с изтичането на политическия меден месец изтече и годността на прозападната му опаковка.

След изборите известен културолог и медиен експерт написа, че победата на Терзиев ни е спасила на косъм от промяна в геополитическата ориентация. Е, с реверанса си към Митрофанова кметът се потруди да направи тезата му за смях. Културологът обаче се оказа прав за друго – че Терзиев е спечелил битката „срещу своите“. Доколкото гласувалите за него може да бъдат определени по този начин. Първо ги подлъга да му дадат подкрепа, а после се подигра с тях. С което показа, че всъщност не са „свои“.   

Когато един политик отказва да представлява избирателите си, той 

бламира самата идея за демокрация

Оттук нататък всеки друг политически грях изглежда вторичен, макар да не е маловажен.  

В кампанията си Терзиев опитваше да демонстрира екипност, диалогичност, посветеност на гражданите.  В споменатото интервю за стоте дни зад поизхабените пиар клишета се видя овластеното его. 

Твърде много „АЗ“

„МОЯТА администрация“ – а не беше ли на гражданите? „МОЯ преценка“ (за назначаването на неправоспособен заместник-кмет по правните въпроси и уволняването на квалифицирани юристи) – а къде отиде претенцията за спазване на законите? 

Новоназначеният заместник-кмет имал диплома от британски университет и магистратура от американски. Само че всяко национално право е специфично и за да работи у нас е нужно да познава българската правна система, съответно да докаже своята правоспособност.  Не случайно има нормативно изискване за това. Кметът може да преценява и назначава, но само в рамките на закона.  

Впрочем, какво стана със заявката на Терзиев, че идва с готов екип от квалифицирани хора?  

При справянето с най-баналния проблем – снеговалежите, не пролича управленска готовност. През ноември от 2354 сигнала за съборени от снега дървета на петия ден бяха обработени малко над една трета. Но, да кажем, че точно в тази ситуация – броени дни след встъпването си в длъжност, кметът има известно оправдание. Януарският сняг обаче също го свари неподготвен.  Улиците на София се превърнаха в ледени пързалки.  И на много места останаха така докато ледът не се стопи.

В стоте си дни Терзиев се сблъска и с първата стачка – на служителите от градския транспорт, които поискаха 30% увеличение на заплатите. И реши проблема като обеща 15%, а за другите 15%  изпрати протестиращите да си ги търсят от Министерството на финансите. Само че не е работа на държавата да се занимава със заплатите на общинските фирми. За това е общинският бюджет, има децентрализация на средствата – нали точно за това пледираше Терзиев в кампанията си? Дали ако всяка закъсала общинска фирма реши иска пари от МФ ще останем в рамките на планирания бюджетен дефицит, от който зависи влизането ни в еврозоната?  Какво демонстрира с поведението си столичният кмет – незнание как функционира държавата или неглижиране  на държавността?    

По една от темите с най-голям обществен интерес – изразходването на средствата, Терзиев стана обект на тежки упреци.  Заместник-председателят на СОС Георги Георгиев го обвини в безстопанственост, по-точно в нанесени щети за 9 милиона лева и 

6 милиона лева напълно изгубени европейски средства

До момента кметът не е дал адекватен отговор на обвиненията. По-скоро се създаде впечатление за опит темата да бъде заглушена чрез генериране на медийно събитие по друга тема – за лошото състояние на гробищата и енергично изложените идеи за подобряване на ситуацията. 

За съжаление през стоте дни на Васил Терзиев пиар подходите служеха за заместител на липсващото лидерство.  СОС остана блокиран близо три месеца, без избран председател. Формално кметът няма ангажимент за конституирането на общинския съвет, но като мажоритарно избрана фигура би могъл да зададе конструктивен тон, с който да улесни процеса. За това обаче е нужно истинско, отговорно лидерство, не претенция за власт с доминираща „АЗ“-форма. 

Терзиев изрази недоволство от разпределянето на постовете в комисиите, при което неговата коалиция ПП-ДБ-СС получи само две от председателските места, като упрекна всички останали за създаденото положение. Според него е било редно да се следва пропорционалният принцип – съобразно тежестта на всяка политическа сила. Би било нормално да е така, но не и когато победилата формация влиза в тежка конфронтация с всички, а същевременно няма мнозинство.  И отново по ирония ситуацията в СОС се оказа почти огледална с тази в правителството, където победилата коалиция получи само едно министерство и вицепремиерски пост – с тази разлика, че в случая първата политическа сила съзнателно направи крачка назад в името на държавността.          

„На заложник няма да ме превърнат“, закани се кметът, пропускайки да забележи, че гражданите са тези, които бяха превърнати в 

заложници на политическия инат

Сред поредните изобилни обещания за бъдещето кметът отчете и нещо свършено: по-бързо придвижване на преписките и сигналите, и по-добре регулиран трафик към Витоша. Дано да е както казва, макар че е твърде скромно постижение за сто дни. 
А оттук нататък накъде? Зависи от избирателите – да го накарат да поеме отговорност или да се оставят да бъдат шамаросвани.