Елизабет М.Ф. Гресмедър

Миналия месец украински изследователи и кореспонденти на "Политико" разкриха, че са идентифицирали близо 200 кубинци, които са се присъединили към руската армия през последните седмици, като възрастта на новобранците варира между 19 и 69 години. В интервюта кубинските новобранци разказват за редица руски тактики за осигуряване на нов персонал. Мнозина от тях посочват парични стимули и перспективата за руско гражданство - привлекателна атракция за младите мъже в страна, засегната от продоволствена несигурност и безработица.

Други кубински новобранци разказват по-мрачни истории. Някои от тях споделят, че са били примамени в Русия под фалшив претекст, като например са пристигнали, за да работят като шофьори, а вместо това са били призовани на фронта. Последвалите доклади от Хавана показват, че повече кубински граждани са били принудени или измамени да служат, отколкото тези разкрития предполагат. През септември кубинското правителство обяви публично, че е идентифицирало и разбило мрежа за трафик на хора, която е събирала новобранци за военните действия на Русия. Въпреки че Кремъл запази мълчание по отношение на съобщението на Хавана, през ноември той подписа ново споразумение за търговско и икономическо сътрудничество с Куба - ход, който може да изглади разбунените пера и потенциално да проправи пътя за продължаване на вербуването в бъдеще.

Това не са изолирани или необичайни събития. Търсенето на чуждестранни новобранци от страна на Москва по-скоро дава полезни сведения за състоянието на режима на Владимир Путин, неговата увереност и възгледите му за военните усилия на Русия - всичко това подсказва, че съдбата на управляващия мъж изглежда все по-отчаяна.

Търсене на подкрепа

Доказателствата за отчаянието на Москва далеч надхвърлят няколкостотин кубински войници. Всъщност Русия многократно и вероятно все по-често използва чуждестранни новобранци по време на войната си. Преди повече от година Москва използва юридически маневри, за да си осигури възможност за призоваване на украинци, попаднали в анексирана територия. Според сведенията, предоставени на "Телеграф", изглежда, че Русия е дала на украинските си наборници избор: да се бият или да бъдат хвърлени в затвора.

Набирането на руски военнослужещи в чужбина не е било само принудително. Месеци след началото на войната Путин публично даде одобрението си за набиране на военнослужещи от чужбина и скоро се обърна към сирийското правителство за предоставяне на работна ръка. Почти веднага Дамаск отговори, като отправи директен призив към ветераните в своята армия да се включат в конфликта в Украйна. През изминалата година Кремъл предприе подобни стъпки, за да събере доброволци и ветерани от Централна Азия, Либия и Сърбия. През последните седмици стотици доброволци от Колумбия и Непал - включително опитни военни ветерани - бяха подканени по подобен начин да облекат руски униформи в условията на ограничени икономически перспективи в родните им страни.

Според други доклади властите се опитват да мобилизират чужденци, които вече се намират в законните граници на Русия. По време на бягството на руснаците в началото на войната, гражданите на бившите съветски републики, работещи в Русия, също са избягали. Някои от тях се завърнаха у дома с разкази, че им е било предложено ускорено руско гражданство в замяна на служба. Сред тези, които впоследствие са се записали в армията, новобранците съобщават, че са получили големи бонуси като стимул за служба. Според други свидетелства руските власти са търсили и чуждестранни студенти на обмен, особено тези от Африка на юг от Сахара.

Вътрешната политика на чуждестранното набиране

Колко често държавите търсят войници в чужбина и какво ни казват, когато го правят? През последните два века съвременните правителства последователно набират чужденци за бойни части и тази практика само се разраства. Обикновено държавите набират чужденци в условията на един от двата вида натиск: външни териториални заплахи, които засилват нуждите им от бойни части, от една страна, и вътрешни фактори, които правят разширеното набиране на граждани политически опасно, от друга. Когато правителствата са изправени едновременно пред политически натиск и натиск върху сигурността, този тип набиране на войници става особено вероятно.

Разгледах повече от 230 случая през последните 200 години, в които правителствата са набирали "легионери". Подобно на членовете на прочутата френска бойна единица, легионерите са войници, които се записват в армията на държава, в която не са граждани, и по този начин се различават от другите видове лица, които се включват в конфликти в чужбина. За разлика от "чуждестранните бойци" - термин, който учените и политиците използват за лицата, които се присъединяват към терористична група в чужбина - легионерите са членове на въоръжените сили на дадена държава. И за разлика от частните военни контрактори (които могат да бъдат както граждани, така и чужденци), легионерите работят директно за държавата по силата на членството си в армията. Между тях и командната верига няма фирма или дружество. Всъщност една от причините, поради които легионерите са толкова привлекателни, особено за правителствата, които се нуждаят от бойни единици, е, че държавата ги контролира пряко и може да определя как да бъдат използвани точно както всеки гражданин-новобранец.

Съвременните държави обикновено набират легионери в един от двата случая. Някои от тях, като Украйна, са изправени пред нашествие или се страхуват от перспективата за завладяване. Тези държави често призовават международната общност на помощ в най-мрачните си часове и когато набират легионери, това представлява решимостта на правителството да се пребори с най-лошата възможна катастрофа. За тези държави легионерите са възможност за укрепване на отбранителния фронт без забавяне или политически действия, които могат да забавят реакцията на съюзниците. И както Украйна установи, привличането на чужденци може да бъде привлекателно средство за мобилизиране на глобална подкрепа за каузата.

Има и втори лагер от държави, като Русия на Путин. Това са държавите, които привличат легионери поради натиска и опасностите на вътрешната политика. Тук нещата стават наистина интересни.

Когато вътрешната динамика стимулира набирането на легионери, лидерите провеждат тази политика, страхувайки се, че по-нататъшното разширяване на наборната служба на гражданите рискува да създаде нетърпима опасност за бъдещето им на поста. Когато държавниците ръководят държави с неотдавнашна история на въстания, опити за или успешни преврати, политизирани етнолингвистични разделения или остър недостиг на работна ръка (да не говорим за комбинация от тези фактори), те са склонни да се замислят дали новите граждани-новобранци или наборници са наистина лоялни и дали бъдещето им на поста може да бъде застрашено. В съчетание с кръвопролитията на една неуспешна война лидерите са изправени пред вътрешнополитическа катастрофа, ако разширят набора на граждани.

Като се има предвид неотдавнашният опит за преврат на "Вагнер" и съпротивата на гражданите, която Русия вече е изпитала при опитите си да попълни редиците си, Кремъл има основателни причини да се съмнява в надеждността и ангажираността на националните си войски. Точно тук се появяват легионери като руските кубински новобранци: те представляват усилие на правителството да запълни разликата между бойните единици, от които се нуждае на бойното поле, и войниците-граждани, които смята, че може безопасно да мобилизира, без да предизвика преврат, загуба на избори или въстание у дома.

Прогнозата на Путин

С приблизително 300 000 жертви досега, външното набиране на Русия изглежда само набира скорост. Всъщност от юни насам - труден месец за Путин, белязан от началото на украинската контраофанзива и опита за преврат на Евгений Пригожин - Русия удвои призивите си за доброволци от съседните страни

На този фон британското разузнаване за отбрана предупреди през септември, че Кремъл вече гледа към около шестте милиона работници мигранти в Русия като към неизползван източник на работна ръка за фронтовата линия. Местната преса съобщава, че някои от мигрантите вече са събрани и притиснати да служат - тенденция, която има тъмни паралели с трескавата мобилизация на чуждестранни работници в Германия през последните месеци на Втората световна война. Тази тенденция е особено тревожна, тъй като, както показват моите изследвания, когато държавите започнат да използват принудителни тактики за привличане на чужденци на служба, те са склонни бързо да разширяват тези дейности.

Анализът на Лондон на движещите сили на руската политика показва, че режимът на Путин изпитва много от същите видове натиск, които аз определих като водещи до разширяване на набирането на легионери в други войни: "Русия вероятно иска да избегне по-нататъшни непопулярни мерки за вътрешна мобилизация в навечерието на президентските избори през 2024 г. Използването на чужди граждани позволява на Кремъл да се сдобие с допълнителен персонал за военните си усилия в условията на нарастващи жертви."

Между неотдавнашния бунт на Вагнер и проблемите с вербуването, които тормозят мобилизацията на гражданите на Русия от ранните дни на войната, историята показва, че Путин се чувства притиснат в ъгъла. Въпреки че проучванията на общественото мнение показват, че близо 70 % от руснаците подкрепят "специалните операции" на правителството в Украйна, броят на гражданите, които се включват в тях, продължава да изостава от броя, необходим на Москва за поддържане на войната - дори въпреки рекламната кампания, целяща да привлече повече граждани на служба. В същото време Кремъл се стреми да предотврати повторното възникване на каквито и да било предизвикателства към управлението на Путин, включително, както се съобщава, чрез национализиране на останалите бойци на "Вагнер" и поставянето им под пряк държавен контрол.

Но макар тези инициативи да помагат в периферията, като успокояват Путин за личната му сигурност, те не решават трънливия въпрос, който само се изостри по време на руската кампания: откъде да се вземат хора, желаещи или не, които да поддържат конфликта. С оглед на намаляващата увереност на Путин и възможностите му за маневриране при мобилизирането на гражданите, чужденците във и извън Русия може да са сред малкото останали възможности на Кремъл. Привличайки легионери, Путин не само се сдобива с нови войски за размиване на конфликта в Украйна, но и може да натрупа войници, които да използва за защита от заплаха от страна на елитите в бъдеще.

Със сигурност подробностите за набирането на чужденци в Русия са оскъдни. Изглежда, че досега във военните усилия на Москва са били привлечени само няколко хиляди чужденци, а оскъдните данни за тези политики затрудняват определянето на тенденциите в усилията на Русия. Но дори и скромните мерки за набиране на войници, съчетани със сложните методи, които Москва използва, за да осигури тези допълнителни войски, разказват история, която опровергава усилията на Кремъл да излъчва увереност относно траекторията на войната. Русия съкрати договорите за служба на чужденците от пет години на кратка едногодишна командировка, а в някои случаи предлага заплащане, което не само съвпада, но и надхвърля това, което получават руските граждани. Фактът, че Русия предприема такива необичайни стъпки, особено ако възвръщаемостта им е скромна, показва високия политически залог, който кара Москва да търси войници не само сред своите граждани.

Заключение

Добрата новина е, че историята на набирането на чуждестранни служители показва, че Путин усеща жегата и не очаква скорошно подобряване на условията. За украинското правителство, което се опитва да поддържа контранастъплението си и да задържи западните съюзници, предоставящи необходимата военна помощ, тези събития са положителен показател. 
----------------
Съществува обаче и причина за предпазливост. Съществата, притиснати в ъгъла, лесно могат да се превърнат в гадняри. Знаем, че лидерите, които се чувстват под прицел у дома и в чужбина, понякога удължават дори губеща или скъпоструваща война с надеждата да останат на поста си - похват, известен като хазарт за възкресение. В такъв контекст мигрантите и другите чужденци в Русия лесно могат да се превърнат в пушечно месо за едно правителство, което е извън всякаква грижа за международната цена или порицание.

*Елизабет М.Ф. Гресмедър - доктор на науките, асистент-професор по национална сигурност в Университета Дюк, сътрудник на Института за съвременна война в Уест Пойнт (2022-23) и старши външнополитически анализатор в правителството на САЩ. Анализ за War on the Rocks