Властите у нас са зависими, но не една от друга, а от невидим общ център на власт

Доц. Момчил Дойчев

Всичко описано е част в по-широк план от т.нар. "планирана безотговорност" на служителите в институциите. Съчетана с наследената от съветския комунизъм "кръгова поръка" на /без/ отговорни овластени чиновници - всичко това води неотменно до

 провал на парламентарната демокрация

 В още по-широк план виждаме как функционирането на нашата "република с парламентарно управление" боксува за разлика от класическата парламентарна република, например в Германия. 

Всъщност ние имаме пореден посткомунистически парадокс - от една страна по конституция властите са разделени и независими една от друга, но от друга стана те са обединени и зависими - доколкото повечето по конституция произтичат от волята на суверена в парламента. Но в същото време така разделените и независими власти, макар и произтичащи предимно от законодателната власт - и правителството и съдебната власт са зависими от парламента и отчасти от волята на президента - не могат да действат в синхрон и ефективно. 
Защото разделени по този начин функционално са в същото време зависими, но не една от друга, а от сякаш 

невидим общ център на власт

 Така разделението и независимостта на властите е в кавички. Те са "зависими независими", защото не са разположени така, че взаимно да се контролират чрез системата на "checks and balances" - принцип на управление, според който отделните клонове на власт са упълномощени да предотвратяват злоупотреби от другите клонове на властта и така законодателят, правителството и съдът са подтикнати да споделят властта без да са напълно независими едни от други. 
При нас системата е такава, че там, където отделните власти трябва да са независими, за да вземат спокойно самостоятелни управленски решения - те са зависими от други власти, а там, където задължително трябва да са контролирани от другите власти - те са почти напълно безотговорни. 

Така всяко управленско решение на правителството трябва да се съгласува с парламента, президента, службите, а понякога дори и прокуратурата - така то няма да бъде взето нито лесно, нито ще бъде бързо и ефективно. Обратно - липсата на реален парламентарен контрол, както и почти пълната независимост и фактическата безконтролност на властовите органи, веднъж избрани води, до 

корупционни практики,

 които изглеждат непреодолими. 

От трета страна нашата република с парламентарно управление е затормозена допълнително от ролята и разширените функции на президента - особено видимо в настоящата политическа ситуация. Оказа се, че страната се лута между двете крайности - полу-премиерска и полу-президентска република, съчетавайки недостатъците и на двете. 
Оттук и неефективността на управлението. 
Ясно е, че всяка система на управление има предимства и недостатъци. Но когато в системата влезе бъг под формата главен прокурор, президент, премиер или когато поначало "дълбоката държава" и задкулисието фактически управляват процесите в институциите - тогава провалите са неизбежни и всичко става за сметка на парламентарната демокрация. 
Като добавим към всичко това олигархичният характер на посткомунистическата демокрация - т.е. върховенството не на правото и закона, а на волята на тези, които са си разпределили властта и собствеността в държавата - положението започва да изглежда трагично. Затова промяна е необходима. Стига тези, които говорят за промяна да я разбират и знаят какво правят.