Военният министър подготвя терена за налагане на прокремълска позиция

Иван Сотиров

Вчера в интервю по БТА Стефан Янев заяви: "Това не е национална позиция все още и от тази гледна точка не би трябвало да има спекулации, че това е официална позиция на България към този момент." Обясненията му са по повод негово твърдение, че Русия не е заплаха, а в България няма нужда от натовски войски. От вчерашното изявление на Янев става ясно, че изразената от него "лична" позиция или неин редактиран вариант може да стане и национална позиция. Тук играта с "все още" и "към този момент" 

напомня опита за шикалкавене на ментора му Радев

с това, че бил казал за Крим "В момента е руски, какъв да е?". 
В това интервю Янев развива още една теза, която заслужава сериозен коментар: "България е активен член на НАТО и като такъв не може да бъде обект на чужди решения, а по-скоро българските политици трябва да се научат, че трябва да действат като субект от гледна точка на необходимостта от защита на националния интерес, от гледна точка на прокарване на този национален интерес в съзвучие с общия интерес на ниво НАТО с оглед на колективната сигурност. Това е моят апел и едно подсещане към българските политици, защото в последните години е създадено усещането, че участието на България в този тип решения е едва ли не някакъв вид "гумен печат" на утвърждаване на чужди решения, взети някъде другаде - дали в Брюксел, дали в други столици - няма значение. Но всъщност апелът ми е националната позиция да бъде достатъчно добре аргументирана, съобразена с националния интерес, и разбира се, в съзвучие с общите интереси за колективната сигурност на НАТО. "

Да, България трябва да бъде субект при решенията на въпросите за колектовната сигурност в рамките на НАТО. Нещо повече, България с оглед на конкретната ситуация в нашия регион и с оглед на трагичния ни исторически опит трябва да бъде изключително активна в настояването си за разполагане на допълнителни войски на НАТО в България. Именно така ние ще защитим нашия национален интерес и мира в региона, като поддържаме тезата за военен паритет, а не като адвокатстваме в полза на Кремъл отстоявайки неговата военна доминация. Мирът и националният интерес се гарантират само с военен паритет, а не като разчиташ на "братски" чувства и чуждо благоволение. Очевидно е, че паритет само със собствени сили не можем да осигурим, колкото и да развиваме нашите отбранителни способности. Да, трябва да развиваме нашите отбранителни способност, но не като алтернатива, а като част от системата за колектвна сигурност. Що се отнася до политиката на гумения печат, това е характеристика за поведението на Румен Радев, който въпреки международния си лобизъм и гръмки изявления за вътрешна консумация в полза на Кремъл, подписва безропотно и безусловно всички документи, които му поднасят на форумите на НАТО. 
Очевидно е, че и с "личната" си позицията, отпреди няколко дни, както и с това свое интервю военният министър 

подготвя терена за налагане на прокремълска позиция

 по въпроса под егидата на Президента, защото Янев никога не е изразявал лична позиция и винаги е действал като подставено лице на Радев. 

Със страшна сила стои въпросът - защо Правителството и Премиерът нямат позиция за увеличението на руския военен потенциал и дейностите по източния фланг на НАТО? От голям обществен интерес е и въпросът, защо никоя от системните медии не смее да попита Кирил Петков за това? Показателно е и 

мълчанието на медиите, които се угояват за сметка на Конгреса на САЩ 

и на ф-я “Америка за България”. И още един въпрос, някоя от изброените медии успя ли да изкопчи от Премиера думите “Крим е украински”?