Тодор Филипов Чипев  е роден 1867г. в Копривщица. Баща му бил овчар и джелепин. В семейството са 6 момчета и 6 момичета, Тодор е най-малкият. През една много лоша зима всичкият добитък  на бащата измира. Той не може да преживее това, разболява се и умира. Майката Рада, сломена от това нещастие, останала с толкова много челяд, едва не дала малкия Тодор в друго семейство. Той е тогава на 7 години. Започва да носи дърва от гората  помагайки на майка си. Завършва втори клас в  родния си град и отива в Пловдив  да работи като пътен книжар. Кръстосва България  и продава книги като ходи  повече пеша, даже там, където вече е имало железница, за да може да обходи повече населени места и да спести някой лев, като истински спестовен копривщенец.  Работи при братята си,  докато в 1891 г. основава собствена книжарница и издателство в столицата. Това издателство има свой звезден миг в 1894 г., преди 125 години, когато Т.Ф.Чипев издава за първи  път в книга романа „Под Игото“ на Иван Вазов, а в следващите години и други творби на този класик.

Тодор Ф. Чипев се оженва за своя съгражданка Нонка Куйлекова, която  в продължение на 25 години довежда на тоя свят 14 деца; две  умират преждевременно и родителите отглеждат 11 сина и една дъщеря. След като завършват средно, а някои от тях и висшето си, образование, те всички  се завръщат и заработват на книжовната „нива“ на баща си – в книжарницата му.

Продават книги, учебници, канцеларски материали и постепенно  поемат цялата работа от вече не така енергичния си баща. Възрастта си казва думата. Той пак е всеки ден на бул. Дондуков, където  е многоетажният дюкян. Посреща познати писатели, художници и клиенти, разговаря, с някои пие кафе. На снимката от 1932 година  виждаме вече един застарял човек, а той е едва на 65 години. 

А челядта му  действа вече самостоятелно  по различните направления от дейността на издателството. На „Дондуков“ има на практика две книжарници. Голямата предлага на партера българска литература. С това се занимава братът Луко. Над нея – на първия етаж, са били разположени чуждестранните издания. Този отдел го завежда  братът Доко. Имало е и руски отдел с книги. Книгите, пристигащи от Съветска Русия през Берлин са обект на строга цензура и конфискация на поръчки с инкриминирани съветски книги.  За да избегнат това, братята започват да ги внасят през Белград и Лисабон. Това правят въпреки големите финансови загуби вследствие конфискациите. Използуват същия път, за да доставят дори и през войната московски поръчки за немски издания  До втория етаж се отивало по дървена стълба. Разположената в съседно помещение втора книжарница е била за канцеларските материали, пишещи машини, писалки, за които отговарят  братята Петко и Рашко. 

В годините преди Втората световна война  съдбата започва  да  нанася безмилостните си удари върху семейството на Т.Ф.Чипев. Първо на 17 години си отива  най-малкият им син Методи, а в 1938 г. ги напуска и майката Нонка. Това е голям удар за съпруга й. По думите на негови приближени „станал друг човек“. Той се затваря в себе си, оттегля се от работата като предоставя всичко на синовете си. В писма, които пише по Коледа, не пропуска да  спомене колко много  жали и му липсва  вярната му спътница, с която  повече от 40 години отглеждат децата и в усилен достоен труд отдават себе си. След  три години пак млад си отива и синът му Рашко. 
Идват бомбандировките над София и на 30 март преди 75 години  книжарницата е разрушена и опожарена. Фасадата обаче оцелява заедно с двете емблематични  бухалчета. Стотици хиляди книги и друга стока изгарят или са унищожени. Това включва 30000 заглавия на български книги, 6000 заглавия на чужди езици. Преди бомбандировките в книжарницата са се намирали рафтове, попълнени с книги с обща дължина над 2000 метра. Температурата  при пожарите е толкова висока, че златните писци за писалки в металната каса  се стопяват.

Въпреки това, като феникс от развалините, книжарницата не загива,  братята не падат  духом  и  ремонтират, доколкото могат, магазините (снимката вдясно).  Не се отказват  от дейността на издателството  въпреки деветосептемврийския преврат. За това им помага фактът, че  между двете войни те имат търговски обмен със Съветския съюз. Те са представители на издателство „Международная книга“ - Москва. Започват да издават руски и съветски автори, както и детска литература. Поради новите  идеологически ограничения загубват възможността да печатат стабилно печелившите учебници. На фона на тези дейности през декември склопява очи на 77 годишна възраст и патриархът на фамилията Т.Ф.Чипев. Девет сина, една дъщеря и много внуци понасят и съпровождат ковчега му към последното убежище. 
Фирмата продължава да съществува още цели пет години. Въпреки отрицателния финансов баланс, дейността стоически продължава. Успяват да покрият загубите и да са с печалба за 1946 г., което личи от протокол на о.о. Дружество „Братя  Чипеви“ от август 1947 г. На  30 април 1948 г. записват в протоколната тетрадка, че са покрити задълженията към „Международная книга“ Москва и изд. „Народна Култура“. Нещата изглеждат  донякъде перспективно. Но след седмица идва трагичната смърт на съдружника Петко, блъснат от неспрял на спирката си трамвай. Решават да се предприеме ликвидация на издателството. Това става 57 години след основаването му. 
Изостаналите книги  запълват две-три антикварни магазинчета на улица Лавеле, но не могат да създадат поминък на останалите без работа братя Чипеви. Години наред те ще се мъчат да получат някакви пенсии, цитирайки актива си като представители на съветската книга в България по времето на „фашизма“. Не успяват да им помогнат и левичарските им приятели от преди 9-ти. След 1989 един от внуците - Тодор Минков Чипев, издава една детска книжка, в плах, но неуспешен опит да  възкреси издателството.Така завършва историята на едно от най-големите книгоиздателства от миналото – „Т.Ф. Чипев“.
Тодор Ф. Чипев е чедо на Балкана, оттам е и добротата му, за която знаят всички, които са имали случая да се срещнат или работят с него. Неговата дейност е придружена с изключителна скромност и чувство за дълг- прекрасен пример за идните поколения.