24 Ноември, 2024

Шумен издигна паметник на героя, избрал смъртта пред позора да предаде оръжието си на съветските окупатори

Шумен издигна паметник на героя, избрал смъртта пред позора да предаде оръжието си на съветските окупатори

подпоручик Петър Петров-Пиер

Героят подпоручик Петър Петров най-сетне ще има паметна плоча в родния Шумен

Капитан I ранг о.р. Васил Данов,
Член на УС на Атлантическия съвет на България

По инициатива на началника на Военното окръжие в Шумен подполковник Георги Георгиев и с подкрепата на кмета на Община Шумен Любомир Христов в центъра на големия гарнизонен град ще бъде издигната паметна плоча-барелеф, посветена на подвига на подпоручик Петър Петров-Пиер.

До излизането на книгата „Подпоручик Петър Петров“ за него се знае твърде малко. Умишлено и тенденциозно името му е премълчавано и покривано с пепелта на забрава.
На 9 септември 1944 г. съветските окупационни войски пристъпват към разоръжаване на Българската армия, която по заповед на правителството на ОФ не оказва съпротива при нахлуването на Червената армия в страната ни. Предателската БКП и съучастниците й от ОФ призовават войската и населението да посрещнат като освободители сталинските мародери.

В 18.30 ч. дежурният офицер по ескадрон в 10-и конен полк подпоручик Петър Петров-Пиер отказва да предаде пистолета си на съветските окупатори и с думите "Български офицер не предава оръжието си!" 

Застрелва се пред смаяните руснаци

Потресени, съветските командири докладват на старшите началници. Вестта за гордата саможертва на младия българин стига до заместник-върховния главкономандващ на Червената армия маршал Жуков, който разпорежда да бъде прекратено отнемането на личното оръжие от българските офицери.

Саможертвата на младия българин не е акт на отчаяние или ход на самовлюбен фанатик. Син на опълченец, възпитаник на Военното училище и треньор по конна езда, подпоручикът знае и предусеща какви жестоки дни идват за страната ни. Преди години достойният шуменец е напуснал военното училище след конфликт с помощник-началника, стария превратаджия подполковник Дамян Велчев. И точно на 9 септември дежурният по ескадрон подпоручик узнава от радиото, че новият министър на войната се казва Дамян Велчев.

petar_petrov2_1_.jpg

След раздялата с Военното училище 20-годишният Петър Петров завършва прочутото Кралско висше училище за телесно възпитание в Будапеща и след завръщането си в България става преподавател по гимнастика в Шуменския учителски институт.
Подпоручикът е ужасен от

наглото нахлуване на съветските войски

 в пределите на невоюваща България, от подлото държание на съветските офицери, които предната вечер уреждат банкет с българските си колеги, пият до припадък, а на следващия ден идват при тях със заповед да предадат даже личното си оръжие.
Хорската мълва и доклади по военна линия вече са разпространили вестта за престъпни деяния на съветските „освободители“, за убийства и грабежи, за изнасилени жени и девойки. Като в Полша, Унгария, Чехия, Румъния. Като сега в Украйна. Като навсякъде.
В главата на офицера се блъскат тревожни спомени и още по-тревожни предчувствия за съдбата на Отечеството. Същите тези „освободители“, техни бащи и по-големи братя през 1916 г. отново са в Източна България. Сеят смърт и разрушения в китна Добруджа, избиват пленени български войници, канят се да затрият Царство България, защото било „предало славянската идея“ с победите си срещу разбойническа Сърбия.
Синът на опълченеца не иска да се прави на славянин. Не му е нужна „вечна дружба“ с вечните окупатори и мародери. Решението му назрява бързо, но е предопределено от целия му неспокоен, богат и пълноценен 34-годишен жизнен път. Осиротяват съпругата Мария и 5-годишната им дъщеря.

Когато авторът на книгата Борис Войнов тръгва да търси почти заличените следи от живота и делото на подпоручик Петров, излизат множество факти и имена за не толкова благосклонното отношение на българските офицери към съветските „братушки“. Свидетели и документи разказват за отказа на командири и щабове да сложат оръжие, за доблестните воини от 5-и артилерийски дивизион, които обръщат оръдията срещу портала и отказват да предадат оръжието си на съветските окупатори. По-късно командирът им е изправен пред т. нар. народен съд и осъден на смърт за

 „груби фашистки прояви“

Вечерта на 9 септември командирът на 4-а пехотна преславска дивизия призовава господа офицерите да почетат с едноминутно мълчание паметта на подпоручик Петър Добрев Петров, запазил честта си на български офицер. Покрусените колеги събират парична помощ за вдовицата на героя.
След смъртта на Петров-Пиер 85-годишният му баща е съкрушен. Старият учител и опълченец умира на 8 януари 1945 г.
На погребението на подпоручика се стича половината град. Повечето шуменци го помнят като млад и напет мъж, участвал в Балканските игри в Атина през 1934 г. При заминаването си шуменските спортисти преминават в тържествен марш през центъра на града. Петър Петров-Пиер носи знамето на делегацията.

petar_petrov1_1_.jpg

Когато през 2013 г. излезе книгата „Подпоручик Петър Петров“, Съюзът на офицерите от резерва „Атлантик” и Съюзът на военните на Н. В. училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство предложиха в родния му град да бъде издигнат паметник, посветен на подпоручик Петър Петров. Изпратени бяха писма и призиви до държавни институции и неправителствени организации, състояха се срещи и разговори, бе обявена подписка за събиране на средства. 
Учтиви бюрократи от Министерството на отбраната направиха и невъзможното добрата идея да потъне в забвение.
Ръководството на Атлантическия съвет на България изпрати благодарствени писма до кмета на Община Шумен и до началника на Военното окръжие с благодарност за възкресената инициатива, като предложи помощ и подкрепа за осъществяване на замисъла.

Сподели:

Преди 35 години 100 000 души излязоха на първия свободен митинг

Организирането му е обръждано от определен кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и член на БКП преди 9 септември 1944 г.

С манипулативен референдум кметът на Казанлък Галина Стоянова иска да изпере престъпния комунизъм

Видната русофилка Галина Стоянова никога до сега не е почела жертвите на тоталитарния комунистически режим в България

80 години от бомбардировките над София, разрушили голямата книжарница на Чипеви

През декември 1944 си отива и Т. Ф. Чипев, основателят-патриарх на книгоиздателството.