Политическата програма на Радой Ралин и политическите реалности на прехода

Гроздан Караджов*

„... Изстрадали сънародници, неосъществени, зачеркнати три поколения. Всички ние сме смазани от режима на плутокрацията ...“
Така започва речта си пред участниците в митинга на 18.11.1989 г. Радой Ралин. Осем дни след дворцовия преврат, който свали дотогавашния диктатор Тодор Живков от ръководството на държавата, опозиционно настроени интелектуалци свикаха митинг на площада пред храма „Св. Александър Невски“. Развълнуваното от вятъра на промяната българско общество избухва – площадът ври и кипи от граждани. Организаторите на митинга ще имат различна политическа съдба. Сред тях са както създателят на опозиционната антикомунистическа коалиция – „Съюз на демократичните сили“ философът Желю Желев, така и режисьорът, сценарист и писател Анжел Вагенщайн – останал докрай верен на левите си убеждения, намерил мястото си сред реформаторите в Българската комунистическа партия, преименувала се през следващата година в БСП. Верен на себе си е и всенародно признатият дисидент Радой Ралин. В своето изказване, той се опитва да очертае една политическа програма:
"...Виждам там един лозунг: „Смърт на червената буржоазия!“. Това не беше червена буржоазия, защото буржоазията стана класа с труд и с производство. Защото буржоазията не печелеше от властта, а властта печелеше от данъците, които взимаше. А

 червената плутокрация – това беше властта на забогателите от власт

 Това паразитно малцинство, което искаше да ни управлява доживотно и което сведе човека до животно...
Власт абсолютна – средновековни и азиатски владетели. Милиардерите не си позволяваха такъв лукс. Но повече от всичко бяха тяхните престъпления, които закриваше и скриваше от народа една огромна охрана..."
Това, което Радой Ралин преди 30 години наричаше „плутократи“, 

днес наричаме „олигарси“

 В случая терминологията не е толкова важна, Ралин предвиди още в началото най-уродливите черти на българския преход. При това сатирикът излезе пред българския народ със своята политическа програма преди всички:
"... Затова първата задача на народа ни е да направи свободни избори при многопартиен плурализъм. Да не хитруваме! Еднопартиен плурализъм няма. Тъкмо еднопартийният режим е основа на диктатурата и тоталитаризма. Това е ясно. И аз искам да го повторя, както влюбеният повтаря на любимата си: „Обичам те!“. Няма шаблон, няма тавтология, когато казваме: Свобода! Демокрация! Плурализъм и човешки права. Трябва да бъде възстановен и БЗНС на Никола Петков – жертвата на Сталин и на Вишински. Трябва да бъде възстановена малката благородна, демократична, Либерална партия. Трябва да бъде възстановена и Демократическата партия, в която бяха и Алеко и Пенчо Славейков. Партиите трябва да съществуват не само да взимат властта, а да носят отговорност за народните съдбини. И в една малка партия могат да израстнат личности, могат да се развиват идеи ..."

Припомням. Думите на Радой Ралин звучат само осем дни след дворцовата смяна на Тодор Живков, която според намеренията на извършителите има за цел да реанимира комунистическата партия и да я пригоди към новите условия на перестройката. Дори един от центровете на неформалната опозиция срещу режима на Живков, събрал дисидентите сред българската интелигенция носеше името „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството”. Наистина избухналото народно негодувание показа и на комунистите реформатори, и на интелектуалците дисиденти, че са си направили сметката без кръчмаря. Но Ралин говори, че са необходими 

революционни промени и нова конституция 

още преди опозицията да е представила своя политически проект на организираната по късно Кръгла маса:
"... Така, че очистителните процеси трябва да стават ежедневно, ежечесано необходими. Трябва ни нова конституция без сталинска закваска. Ние трябва да потърсим най-хубавите черти от духа на Търновската конституция. Чл. 61 от Търновската конституция гласи: „Никой не може нито да купува, нито да продава человечески същества. Всеки роб от какъвто пол, вяра, народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия..."
Припомням политическата програма изречена от поета и сатирика преди 30 години, за да я сравня с политическата реалност на българския преход. Запазихме ли нещо от неговия завет? Преценете сами!

Б.Р. Вчера, чтвъртък, 7 ноември 2019 година от 17:00 часа в Държавна Агенция Архиви, ул. "Московска" №5.  бе открита изложбата: "Радой Ралин в огледалото на времето". Тя представя рисунки, шаржове, епиграмите на Радой Ралин, както и текста на речта му на първия демократичен митинг на 18 ноември 1989.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.