Васил Данов

На 27 януари 1973 г. в Париж е подписано известното мирно споразумение, подготвено от Хенри Кисинджър, за прекратяване на войната и възстановяване на мира във Виетнам.

Според клаузите на документа, Въоръжените сили на Съединените щати са задължени да прекратят бойните действия срещу армията на Северен Виетнам и частите на Виетконг, като се изтеглят от територията на Южен Виетнам не по-късно от 60 дни след датата на споразумението.

Северен Виетнам се задължава да освободи американските военнопленници. „Гордостта“ на Хенри Кисинджър не предвижда нито изтегляне на северновиетнамските войски от Южен Виетнам, нито условия за прекратяване на военната помощ от комунистически Виетнам за партизанските части на Виетконг.

След като американските войски напускат Южен Виетнам, а Конгресът на САЩ приема резолюция, с която забранява на президента да оказва помощ на правителството в Сайгон(?), армията на Северен Виетнам нарушава примирието, прегазва демилитаризираната зона и нахлува в Южен Виетнам. Войските на Севера са напомпани с огромно количество оръжие и техника от СССР: 2 000 танка, 1 700 бойни машини на пехотата (БМП) и бронетранспортьори (БТР) и 7 000 оръдия. За всеки случай в настъплението участват и 6 500 военни „съветници“ от Червената армия, предимно генерали и старши офицери, които помагат на командирите и щабовете на виетнамците, предават им разузнавателни данни и координират получаването на нови военни доставки от СССР. 
В предишните години на войната Северен Виетнам получава значителна материална и военна помощ и от комунистически Китай.

Южновиетнамските войски оказват упорита съпротива, но без американска подкрепа и деморализирани от предишните поражения, отстъпват пред по-силния и по-многоброен противник.

На 21 април 1975 г. след огромни загуби, хаотично отстъпление на войските и паника сред населението, президентът на Южен Виетнам Нгуен Ван Тхю подава оставка. В драматичното си прощално слово президентът Тхю обвинява правителството на САЩ и лично Хенри Кисинджър в предателство: «...нашият  велик съюзник и лидер на Свободния свят Съединените Щати не удържаха думата си, постъпиха нехуманно и безотговорно.

САЩ не изпълниха обещанието си да се сражават в името на свободата във война, в хода на която самите те загубиха 50 000 свои синове. В момент, когато ние се сражаваме срещу СССР и Китай, сме принудени да молим за помощ, сякаш сме просяк на пазар. Вие, американски воини, бяхте 500 000 на виетнамска земя. Никой не можа да ви победи, но вие избягахте от бойното поле...
Никога не бих могъл да си представя, че държавният секретар Хенри Кисинджър ще подготви договор, който ще се окаже смъртоносен капан за нас».

Евакуация на американци и на виетнамски бежанци от покрива на американското посолство в Сайгон на 29 и 30 април 1975 г.

На 27 април 1975 г. започва финалното настъпление срещу Сайгон. Стотици хиляди южновиетнамци се опитват да се измъкнат от горящата столица. Никой не храни илюзии, че ако остане, ще избегне смъртта. Още от пролетта на 1968 г. всеки жител на Южен Виетнам знае за събитието, станало известно като «клането в Хюе». Тогава американски и южновиетнамски войски освобождават гр. Хюе, окупиран само за 26 дни след вероломно настъпление на комунистите по време на религиозния празник Тет.

През 26-дневното си господство другарите от Северен Виетнам са избили по предварително съставени списъци (като след 9 септември 1944 г. в България) около 6 000 южновиетнамци. Сред жертвите са чиновници, пленени и болни военнослужещи, полицаи, чужденци, свещенослужители и учители, симпатизанти на САЩ и по-образовани хора, имали нещастието да не подкрепят комунистите. Избити са не само „виновните“ мъже, но и семействата им, без да се гледа възрастта на децата. По телата на мнозина от жертвите са оставени следи от чудовищни мъчения.

Рано сутринта на 29 април летището на Сайгон е подложено на ракетен и артилерийски обстрел, след който самолетната евакуация става невъзможна. След няколко часа американците започват най-голямата си операция „Поривист вятър“, в хода на която само с  хеликоптери евакуират повече от 7 000 дипломати и служители от американското посолство, виетнамски  и чуждестранни граждани.  

Сред корабите, които участват в евакуацията, е и самолетоносачът «Мидуей», върху чиято палуба на всеки 45-60 секунди кацат спасителни хеликоптери.
На 29 април над „Мидуей“ са надвиснали ниски облаци, видимостта  е ограничена до 150 м, силен вятър хвърля капки дъжд в лицата на моряците. В този момент над кораба прелита двуместен самолет «Чесна» («Bird Dog») с включени светлини за кацане. Самолетът е управляван от майор Буанг Ли, офицер от ВВС на Южен Виетнам. Сутринта Буанг Ли е натоварил съпругата и петте си деца на летището на о. Кон Со в Южнокитайско море и е поел огромния риск да търси американски самолетоносач в открито море.

«Мидуей» през април 1975 г.

При лошата видимост, страничния вятър и дъжда кацането става изключително трудно. Палубата на «Мидуей» е претъпкана с хеликоптери. Американците се опитват с жестове да подскажат на пилота, че би било по-безопасно самолетът да се приводни близо до кораба, чийто катери бързо ще извадят офицера от водата. Но скоро дежурните наблюдатели докладват, че в двуместната „Чесна“ са натъпкани поне петима души, така че приводняването се оказва невъзможно. Самолетът би потънал твърде бързо преди да излязат съпругата и децата на пилота. Опитите да бъде установена радиосвръзка също се провалят.

След три неуспешни захождания за кацане южновиетнамският офицер успява да хвърли върху палубата поясока и кобура си, в който е сложил кратка бележка до командира: «Моля ви, преместете хеликоптерите от главната палуба, за да мога да кацна. Имам гориво за не повече от час. Моля ви да ни спасите! Майор Буанг, съпругата и петте им деца».

Командир на «Мидуей» е не кой да е, а капитан I ранг Лари Чембърс, първият афроамериканец в историята на САЩ, комуто е поверено командването на самолетоносач. По-късно той става и първият чернокож американски адмирал. Капитан Чембърс нарежда всички хеликоптери, които възпрепятстват кацането на „чесната“, да бъдат изблъскани в морето. 

Най-старши офицер на борда на «Мидуей» е командващият американската военноморска групировка в Южнокитайско море адмирал Уилям Харис, който обръща внимание на капитан Чембърс, че едва ли ще може да разчита на успешна кариера офицер, наредил да бъде хвърлена зад борда толкова скъпа бойна техника.

Но по закон и по традиция командирът на кораба е първият след Бога и екипажът изпълнява заповедта на капитан I ранг Чембърс хеликоптерите UH-1 «Иерокез» с обща стойност 10 млн. долара да бъдат изхвърлени от главната палуба. После командирът развръща кораба срещу вятъра и вдига скоростта до 25 възела (46 км в час), за да облекчи кацането на майор Буанг. Докато трае подготовката, на „Мидуей“ кацат още пет хеликоптера с евакуирани. След като хората слизат от летателните апарати, те също са блъснати в морето.

Доброволци от екипажа на «Мидуей» изблъскват хеликоптери от главната палуба, за да освободят място за кацане на майор Буанг

Миниатюрната «Чесна» елегантно каца в средата на огромната палуба, посрещната с бурни овации от свободните от задължения моряци, летци и технически персонал. От самолетчето слизат майор Буанг, жена му и четири от децата. Най-малкото, още ненавършило година, лежи увито в ръцете на майка си. Капитан I ранг Чембърс, започнал службата си в морската авиация, поздравява храбрия летец и го нарича «най-мъжествения човек, когото съм срещал през живота си».

Бъдещият адмирал Лари Чембърс

Екипажът е толкова впечатлен от смелостта и майсторството на виетнамския пилот, че събира солидна сума, която позволява на майор Буанг и на семейството му да започнат приличен живот в Съединените щати.

През 2010 г. на тържествено честване, посветено на 35-годишнината от най-невероятното кацане на палубата на «Мидуей», който вече се нарежда сред най-посещаваните музеи в Сан Диего, запасният майор Буанг Ли още веднъж благодари на страната, която спасява семейството му от гибел и съобщава на американския народ, че семейство Буанг се е отблагодарило на Съединените щати по възможно най-достойния начин. Трите дъщери на летеца са станали лекари, а двамата му сина вече са генерали от Военновъздушните сили на САЩ!

Част от щастливото семейство Буанг през 2014 г. Майор о. з. Буанг Ли (най-възрастният) е в средата с бадж на ризата

Точният брой на южновиетнамците, избити в превзетия от комунистите Сайгон през април 1975 г., все още не се знае.
Според някои историци, са били изклани не по-малко от 200 000 души.

Видеозапис от кацането на майор Буанг: