Виждате ли тази снимка – паметникът се намира на центъра на български град. Отбелязани са две години – 1923 и 1944 г. Явно, че политическият строй, поръчал и положил този монумент, не просто ги е смятал за важни, но е изисквал и
преклонение
Всички знаем какво е станало през 1944 г., но за да си отговорим на някои въпроси, е хубаво да погледнем към 1923 г. - датата, която не е натоварена с толкова емоции.
Причината да бъде изсечена в камъка, е т. нар. „Септемврийско въстание“. Преди 1989 г. „другарките“ (учителките) ни говориха с патос за него и очакваха от нас благоговение.
Какво обаче представлява това „въстание“. Много мога да кажа, но за да не бъда обвинен в пристрастност, ще цитирам един от най-отявлените комунисти за времето си – Илия Стоянов. Според него „Септемврийското въстание и атентатът в „Света Неделя“ са авантюра на Сталинско-Димитровско-Коларовската фракция, която принесе в жертва хиляди борци, с чиято памет кощунства сега“.
Стоянов не е сам във вижданията си по тази гореща тема. Крайнолевият троцкист Петър Искров-Ради заявява, че „под развалините на черквата ще погребем партията“. Двамата червени идеалисти Илия Василев и Петър Искров са
ликвидирани от Сталин по искане на Георги Димитров
След 1944 г. имената на Василев и Искров не са припомнени и остават в забвение. Причината за това вероятно е, че повече са вярвали в своя идеал, отколкото в това, което са им разпореждали от Москва. За сметка на това слугите на Сталин, които станах причина за погубването на много червени идеалисти, бяха сакрализирани. А тялото на единия от тях – Георги Димитров – беше изложено и няколко поколения ученици бяха водени под строй в мавзолея му и принуждавани буквално да се кланят на мумията му.
Какъв е изводът ли? Че в България не е имало управление на комунисти в най-чистия смисъл на тази дума. В България след 1944 г.
на власт са инсталирани слугите
на вражеска на Родината ни държава и идеология.
Затова и тези слуги избиха интелигенцията; затова и забравиха и се правиха, че не помнят за червените идеалисти; затова ни караха да се кланяме на слугите на поробителя; затова и построиха из България множество паметници, в които се славят две години: 1923, когато направиха сериозен опит да погубят България и 1944 г., когато тя беше завладяна.
Често от ляво се говори, че трябва да има помирение. Аз съм десен човек, не обичам комунизма и няма да го обичам. Но съм съгласен да има помирение – такова, при което аз изразявам уважение към тези комунисти, които не са убивали и които са се борили за това, в което са вярвали със законни средства. Не мога да се „помиря“ обаче с личностите на Георги Димитров и лакеите, които (за разлика от идеалистите) се прекланяли пред Сталин и са се борили за поробването и унищожението на България. И именно в борбата си за постигане на тази цел са избивали всички несъгласни, включително комунисти, които първо искаха да бъдат българи.
Коментари (0)