Крум Благов, специално за Faktor.bg

Иде Коледа и се запитах къде ли е сега Дядо Мраз, който носеше подаръците, когато бях дете? По онова време Бъдни вечер и Коледа бяха работни дни, защото, както е казал Ленин, религията е опиум за народа, а Коледа, както е известно, е Рождество Христово. По тази причина от 1929 г. в Съветския съюз Рождество става делничен ден, а до 1935 г. там е било забранено дори коледното дърво. Елхата била реабилитирана чак на 31 декември 1935 г., когато в Двореца на пионерите в Харков украсили една за Нова година и така

започва подмяната на коледните празници

с новогодишните. Дядо Мраз се появява малко по-късно – през 1937 г. Като Дядо Коледа и той се захваща с доставка на подаръци, но на Нова година, а не на Бъдни вечер. От 1942 г. го печатат на съветски новогодишни картички, където гони фашистите. През 1944 г. той дори пуши лула като Сталин и носи автомат и мешка (вид раница) като воин от Червената армия. Любопитното е, че на мешката се вижда американският флаг – намек, че и САЩ помагат в битката срещу Хитлер като доставчици на оборудване.

След войната обаче отношенията на съюзниците се развалят и Дядо Мраз е преквалифициран в боец на Студената война, само че задачата му вече не е да се бори с фашистите. Ресорът му става антирелигиозната пропаганда, а целта – да измести Дядо Коледа и по този начин да се забрави християнската традиция. Пропагандното менте (напоследък срещам нова дума за ментетата – реплика) за известно време успя, защото като деца ние не бяхме чували за Дядо Коледа. Именно Дядо Мраз беше добрият белобрад старец, който идваше в детските градини и училищата. За него бяха написани стихове и песни, които трябваше да заменят коледните. Една от тях си спомням досега:

С червените ботушки потропва Дядо Мраз.

Дечица веселушки, шейната спрях пред вас!

Подаръци ще има за всички от сърце!

За Новата година да люшнем ний хорце.

Дядо Мраз, поне официалният, се движеше не с еленска тяга, а с тройка коне в духа на руската традиция. В Съветския съюз той от самото начало е придружаван от Снегурочка, която у нас се превърна в Снежанка. Но не оная от приказката на братя Грим, дето била по-хубава от мащехата си, не. Оная произхожда от тази Германия, която тогава наричахме Западна, защото в замъка Лор в едноименния град на р. Майн и сега се пази Говорещото огледало, високо 1,60. На руски тази героиня се нарича Белоснежанка. Но тя беше западно влияние. Снежанка, дето вървеше комплект с Дядо Мраз, е

Снегурочка – персонаж от руския фолклор

Тя е момиче, което двама бездетни съпрузи направили от сняг и то оживяло. През 1873 г. драматургът Александър Островски пише пиеса по този сюжет, която е поставена в Болшой театър. После композиторът Римски-Корсаков създава опера, която има огромен успех. За нея се сеща съветската пропаганда в края на 30-те години на миналия век и превръща Снегурочка във внучка на Дядо Мраз (явно той е имал семейство, но за жена му и децата му не се споменаваше нищо, сякаш са загинали в ГУЛАГ). Снегурочка го придружава и му помага в раздаването на подаръците. Тя беше внесена у нас като челен съветски опит.

В България Дядо Мраз полека-лека изчезна след края на Студената война. Първо направиха Коледа пак официален празник, после започнахме да си подаряваме отново коледни подаръци вместо новогодишни, а там, разбира се, съветският воин вече нямаше работа. Така дядомразовците се преквалифицираха в Дядо Коледи. Снежанките обаче останаха поради смесването им с едноименната немска героиня.

В Украйна смятат Дядо Мраз направо за руски агент. Там подаръците раздава Св. Миколай (Св. Николай), нещо като Санта Клаус. Само че при украинците като в руската църква празниците са 13 дни по-късно, така че Св. Николай се отбелязва на 19 декември. В нощта срещу този ден той носи дарове, които се наричат миколайчики, но не ги слага в чорапи, а под възглавниците на децата. От 2004 г. той има резиденция в с. Пистин, а преди месец кметът на Киев Виталий Кличко даже го включи в новогодишните празненства, за да изтласка оттам Дядо Мраз като

идеологически остатък от съветската епоха

В Русия Дядо Мраз също е в отстъпление. Последната марка с неговия лик е от съветско време – 1991 г. Обаче той не е изчезнал съвсем, на няколко места се опитват да привлекат туристи с негова помощ. Дядо Коледа, както знаем, тръгва от далечния север, от Лапландия, но тя е разделена между четири държави – Финландия, Норвегия, Швеция и Русия. Още в началото на 90-те години на миналия век по инициатива на съветския комсомол за резиденция на Дядо Мраз е определен Архангелск. После на Колския полуостров, който е в Руска Лапландия, му правят втора. Бившият кмет на Москва Юрий Лужков пък по туристически проект му изгради трета и даже му определи рожден ден – 18 ноември. През 2011 г. му спретнаха четвърти дом в северното пристанище Мурманск.

Белоруският Дядо Мраз обаче удари руските в земята – той приема гости целогодишно. Настаниха го в Беловежката гора, която е резерват на европейските бизони – зубрите. За пет години са го посетили 340 хиляди туристи от 70 държави. Двубоят с конкурента Дядо Коледа продължава, но вече като туристическа битка. Така Дядо Мраз остана последният оцелял герой от Студената война.