Стив Ливайн, Quartz

Компанията Газпром продава на Европа около 30% от природния газ, доставян на континента, и владее над 50% от пазара на всяка от 8 страни от Централна и Източна Европа, изброени в исковия документ.

Компанията е обвинена, че злоупотребява с монополното си положение на пазара, включително изисквайки „прекалено висока цена от страните от черния списък” или на страни, които нямат как да се съпротивляват на монополното положение, а в същото време е правила намаления за държавите, които подкрепят Русия.

Към държавите, които плащат най-високите цени за руски газ се отнасят основно тези държави, които внасят по-голямо количество газ от Русия.

В списъка на най-уязвимите от натиска от страна на Русия, 

на първо място е България, следвана от Латвия, Естония и Финландия, 

които купуват от Русия 100% от природния газ, необходим на икономиките им, а също така Литва, Румъния, Словакия, Чехия, Гърция и Унгария.

Главната цел на Еврокомисията е да принуди Русия да продава по пазарни цени газ на всички страни без изключения, и без да го използва като средство за „поощрение или наказание”.

Но в основата на иска лежи фактът, че през последното десетилетие Газпром се превърна в главно оръжие за провеждане на руската външна политика в Европа. И макар че това не е залегнало в иска - това важи с особена сила и за бившите съветски републики - Украйна и Грузия.

В същото време Газпром е и едно от най-уязвимите места на Путин: компанията осигурява около 5% от националния бюджета, и 60% от своя газ продава на Европа.

Настоявайки Газпром да се отнася еднакво към всички страни-купувачи, ЕС всъщност иска Путин да изостави едно от ключовите си оръжия.

Според експертите, обаче, ще минат много години, преди руският лидер да отстъпи по този въпрос.

Джон Робъртс, експерт по въпросите на енергетиката в Атлантическия съвет, смята, че Русия понякога е прилагала и насилствени методи, за да получи „своето” в сделките по продажба на природен газ.

На конференция в университета „Джон Хопкинс” на 22 април тази година, Робъртс припомни, че от 2006 до 2009 година „необясними взривове” са прекъсвали доставките на газ и електричество в Грузия, Молдова, Турция и Туркменистан и то точно по време на енергийни или дипломатически кризи с Русия.

Русия е опасна, 

още повече, сега, когато изпитва недостиг на средства”, смята Робъртс.
В Европа една от главните мишени на Путин стана независима Литва, която до скоро нямаше друг изход, освен да купува целия газ от Газпром. В хода на арбитражното дело в Стокхолм правителството на Литва заяви, че Газпром ги е изнудвал да платят 1,6 милиарда долара повече в периода от 2004 до 2012 година.

И това не е всичко: когато през миналата година Литва подкрепи Украйна във войната и с Русия, Москва отговори със забрана за внос на литовска продукция.

Полша също се намира на мушката на Русия. През 2012 година тя плащаше на Газпром 526 долара за 1000 кубически метра газ, докато Великобритания –която се намира значително по-далеч и имаща и други източници на газ плащаше само 313 долара.

Ако делото на ЕК срещу Газпром успее, то на това поведение на „тояга и морков” ще бъде сложен край.

Но, коментира Робъртс, най-вероятно Путин ще намери други начини да натрапва на Европа външнополитическата си програма.

Превод: Анелия Димитрова, Faktor.bg