На 1 август 1990 г. — Желю Желев е избран от Седмото Велико народно събрание за председател - президент на Република България. За младата българска демокрация отвоюването на този пост от комунистите преди 23 г. вероятно е бил равен на победа, но от дистанцията на времето с него се слага началото на големите задкулисия и договорки, зад гърба на избирателите. Така идва и краят на честната политика. Претенденти за поста са били и лидерът на социалдемократите д-р Петър Дертлиев и бившият външен министър Виктор Вълков. И двете кандидатури обаче са отстреляни на тъмно.

Ето два интересни коментара за това важно събитие.

Писателят Георги Данаилов:

„Докато бях в Англия, дойде вестта, че Желю Желев е избран от Великото народно събрание за президент. Зарадвах се и веднага след това здравата се озадачих. Същият този, дето го показваха, че поздравява по хитлеристки, избран за президент в едно народно събрание, в което комунистите имаха абсолютно мнозинство! Компромисът бе очевиден. За Желев бяха гласували 284 депутати, а това означаваше, че около половината комунисти са били за него. Обяснения - много. Първа възможност - подкрепяме Желев, за да направим мили очи пред света, че наистина сме демократи, а то всъщност президентът няма почти никаква пряка власт. Не обичам думата правомощия, защото ми изглежда съчетана от право и мощи. И тъй, втора възможност - от опозицията Желев е най-сговорчив, той не само е неин водач, но е и най-миролюбив, нищо че в нощта на изборите нарече организаторите на избора в Пазарджик: „Престъпници!“. Това го чух с ушите си, миг преди телевизията да прекъсне предаването. Трета възможност - Желев е подставено лице, той си има „комунизма в кръвта“, нищо че бе написал „Фашизма“. Четвърта възможност - комбинацията Желев - президент, Луканов - министър-председател, е най-сполучливата за социалистите. Единият дисидент, другият в основата на заговора срещу Живков и по мое предположение срещу Младенов”.

Писателят Николай Хайтов:

„През цялото време, докато играеше ролята си на опозиционен лидер и дисидент, Желев поддържаше необявени връзки с власт. Луканов също пазеше тези връзки в тайна. Той например скри от нашето семейство втората си необявена среща с Желев. А веднъж след като тръгна кампанията по въздигането на Желев за президент, аз му казах, че дъската, на която стъпват, е много гнила. Тогава Луканов отговори „Все пак Желев е за предпочитане, той е наш.“ И странно, същото заяви Желев. Веднага след избирането му за президент той каза по телевизията, че е и си остава марксист. Надявам се, че мнозина ще си спомнят за тази мигновена, но показателна Желюва изповед. Кандидатурата на Желев за президент бе вдигната внезапно след едно негово завръщане от Париж. Там бяха двамата с Луканов.

За мене не беше изненада, че Желев е човек на властта и че цялото му дисидентство е една най-обикновена рутинна игра. Иначе как може да си обясните, че прочутата компилация на Желев за фашизма беше издадена от комсомолското издателство по личното писмено нареждане на Людмила Живкова? Последвалите след излизането на книгата уволнения, наказания и пр. бяха чиста маскировка. Инак как да си обясним, че след всичките тия скандали Желев неочаквано се появи в Окръжния народен съвет в Смолян и сключи контракт за написването на някакъв си научен труд? Взе си аванса и повече не стъпи в Смолян. Нито изпълни подписания договор, нито пък върна добрата сумичка. Мисля, че преписката по този договор се намира в архивите на ОНС. Ако не са я смотали.

Докато Желев беше президент на България, у нас бяха положени основите на голямата разруха. Тогава минаха законите за обявяването на народната банка за „самостойна“ и бе открит 

пътят на банковия грабеж

Да не мислите, че той не е знаел какво се крои? Разузнаването беше в негови ръце, преди да го разруши. Защо не върна закона след като имаше това право? Защо не гъкна? Не излезе в печата, а си мълча като бълха в гащи. Та нали по негово време бе извършено второто родопско „потурчване“ с помощта на самото Президентство. Тогава се положиха предпоставките за обявяване на помаците за малцинство.”

24 години по-късно българските историци проспиват шанса да изяснят механизмите за избора на първия демократичен президент, за задкулисните договорки и компромисите, които създадоха тази уродлива демокрация. Точно заради нея сега българите вместо демократичен възход изживяват поредната политическа и икономическа криза.