Светозар Гледачев, финансов анализатор

И това е корупцията. Реформаторите внесоха закон срещу нея, който се отхвърли или поне отложи за три месеца.Намесиха се и посланици, стана международен въпрос. Дипломатите се разлютиха, но... без ефект. Единствено политиците могат да използват опита за антикорупционен закон като ПР за предстоящите избори. Виждате ли: „Ние сме борците за ред и закон!” Значи всички ние сме тези, които мразим корумпираните. Дано им помогне такава пропаганда за събиране на гласове. Проблемът е, че не този, а и който и да е друг антикорупционен закон няма да реши проблемът. Да си внесем и 10 прототипа на Моника Маковей, пак няма да стане, защото кучето не е заровено в закона. Много и много различни са факторите, от които зависи борбата с корупцията, но това, че тя никъде не е изкоренена говори, че за нея има почва във всички, независимо как организирани общества. Защо? Нека да тръгнем от там. Къде е най-ниско нивото й, та то да ни е за пример. Първо в развитите страни, и второ във северните, защото не само степента на богатство на държавата е важна, а и народопсихологията и трето - нивото на развитие на демокрацията. Това са трите основни групи фактори.

Да се върнем хилядолетия назад във времето, през първобитно-общинния строй. Етапа на племето. Жрецът и вождът са цялата власт и този, който я застраши бива убит или изгонен. Без помощта на другите, без племето той е обречен. Сам срещу природата. Но някои са оцелявали. Приспособявали са се. И са създавали свои племена и общества, като са еволюирали. Понеже животът е възникнал в тропическия пояс, то изгонените са се отправяли на север, където условията на живот са били по-сурови. 

Ново племе, нови закони, нови вождове

и жреци, но пак има изгонени. Изобщо инакомислещите и част от прогресивните винаги са били гонени и преследвани. И те се предвижват на север. Няма другаде къде. Само там има свободно място, защото е трудно и негостоприемно.Така естествената многовековна селекция е изпращала на север "другите", които за да оцелеят създават нови по-развити общества с по-развити производителни сили, по-развити социални отношения, защото трябва да подчинят по-неблагоприятна природа, а това води до развитие на науката и прогреса. Так естествено северните народи стават по-развити, но и по-демократични. Има богати южни райони, но те са по-скоро или изцяло зависими от ресурсите, туризма или външни фактори. На север не стига, че измисляш нови материали, отопление, строителство, т.е. твориш наука за да оцеляваш, но и отначало се бориш сам и така после зачиташ правата и на другите като теб и развиваш демокрацията, като форма на свободно съществуване.

Както селектираме животните, така цивилизционната селекция е довела до това, че корупцията има и генетичен характер - на юг гледаш да се подмажеш и носиш нещо на вожда. На юг и сега тя цъфти, разцъфтява и се смята за нормална в някакви граници, а и борбата срещу нея няма никакъв ефект, а на север изобщо не е така. После общество и степента му на организация, и накрая богатството и развитието на производствената база на държавата. Така се формират три групи фактори, с много неизвестни и променящи се величини в тях. Ако случайно не знаете, то корупция има и при някои животни, живеещи на семейства и стада. Първият фактор, който ни пречи на нас е това, че живеем на юг и 

никога не е съществувало в България общество без корупция

Откакто се помним и има история, от траките до сега. Южните страни, макар и развити, като Италия, Испания Гърция са изтъкани от нея. Те даже ни превъзхождат! И социалистическата тежка репресивна машина на БКП: милиция, ДС, доносници, вестници и масмедии, заедно с цялата сила на държава , не можа да изкорени рушветчийството за цели 45 години борба, напротив – превърна се в неизменна черта на мечтания комунизъм. Та сега ли ще успеем да преборим корупцията? Тогава или сега държавата е по-силна? Може ли изобщо да става сравнение? Щом комунистите и ударната им сила ДС тогава не успяха, нямаме никакви шансове да успеем сега, ако се действа по същия начин. Трябва друг подход, а не този. Та те искаха да влезнат в главите и да контролират мислите на хората, но не се пребориха. За вицове се лежеше в затвора. А сега какво? Искат с един закон да изчистят метастазите. Не! Няма да стане и даже е вредно.

Ние сме убедени, че корупцията е ежедневие от най-ниските до най-високите етажи на властта. Всеки месец се дават над 150 000 подкупа. За да има получаващи трябва да има и даващи. Т.е ние всички сме част от проблема. Съществуваме в единство като полюсите, като Ин и Ян. Махни единия полюс и другият сам ще изчезне. Как да се борим срещу себе си? Българина масово участва в корупция, но неистово го е яд, защото дава, а иска да получава. Не иска да я изкорени, а да си смени местата в схемата. Вероятно малцина знаят, но Наказателният кодекс на България предвижда наказание за този, който дава подкупа. Или ако трябва да цитираме чл. 304: „Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

За сега има в затвора само двама депутати, един кмет и един прокурор. Те ли са най-големите вредители?

Искаме да вкараме някой или няколко човека в затвора, да ги разпънем и линчуваме, а ние сме давали или получавали, ама по-малко. В тази игра няма такъв критерий. Няма дребна и едра кражба. тя си е кражба и подкуп. Големите риби няма никой да ги хване. те никъде не са хванати, само, че някъде им викат лобисти, а другаде си съществуват като адвокатски, консултантски и посреднически фирми, законно плащащи данъци, а с това и напълно легални. Дребните играчи или тези "другите", които не са от управляващата олигархия са изкупителни жертви.

Ами, ако сте Вие?

Румънците, които ни дават постоянно за пример в тази област имат две думи за корупция: МИТА- за голямата , едрата, която организира нагласени конкурси, изгодни сделки, постове и т.н. и СПАЙДА - за дребната, по-известна у нас като рушветчийство. Между другото в Румъния борба има, много вкарани политици в затвора има, но корупцията не само, че не е изчезнала, а е илюзорно да се каже, че е намаляла. Хиляди си взимат, малко ги хващат. Представете си, че може да откраднете няколко милиона евро или да ви ги дадат, скривате ги, но ви осъждат на 5-8 години затвор. Излизате на свобода след 3 години, и какво ще решите да правите със скатаните пари? Няма ли да си ги харчите, след като вече сте ги излежали? Или ще си стоите на една малка заплата и ще сте цял живот беден? Има много случаи, включително и в България, за такива подобни примери. Ако си спомняте един охранител обра пратката, която трябваше да пази, скри я и след няколко дена се предаде. След 2,5 години ще излезе. А това е само за 1 милион лева. А за много повече хората правят чудеса. В много държави като Китай корупцията се наказва със смърт. Но там тя е дори по-висока от България. Една от най-високите в света. Хората умират, но като им предлагат пари взимат. Представете си, че сте фактор в някакво министерство и в някакво кафене, някой ви подаде куфар с 5-10 и повече милиона лева, ще го вземете ли? Колкото и да се страхувате, че това е постановка на ченгетата и могат да ви арестуват 99% ще го вземат, такава е човешката природа.

Сега тези методи са канализирани и отработени, цивилизовани и подобрени. Вие не се показвате никъде, но някъде там някой прибира от ваше име парите, че дори се оформят и като хонорар, сделка, влог, изследване, прочуване. Работи се примера на Ахмед Доган, който за милион хонорар стана хидролог. Но така не се решават проблемите. Те само благоприлично и обществено се замазват и замитат под килима. Където загнояват, миришат и разлагат обществото. Законите не борят корупцията. И никога не са я борили. И хората не могат да я преборят. Нито Сталин, Хитлер нито друг тотален диктатор не е успял. Как тогава ние да успеем, или поне да я намалим в прилични граници? Толкова, че да не пречи на икономическото ни развитие, както сега. В човешкия фактор, живеещ на юг тя генетично си съществува. Него не можем да го премахнем. А като няма условия за нейното развитие в организацията на обществото. Няма условия - няма проблем. На полюса защо не растат банани? 

Хранителната среда на корупцията

са всички комисии, комитети, лицензионни и други режими, които са над 1200 в България. Повечето от тях създадени само за това да бъдат точно така корупционно, с пари и с много пари преодолявани. Тях кой ги създаде? Кои правителства? Всички! И какво постигнаха? Раждането на нов, пореден орган за борба с корупцията, който ще създаде нова схема за справяне с неудобните хора. С пари под масата ще си решават проблемите вторите, за да си затворят очите органите , които не трябва да си затварят очите. И той ще защитава другите – нашите, най-вероятно тези, които са го създали. Т.е. всеки разрешителен или лицензионен орган е оръжие на едни икономически интереси срещу други. А ясно ли е, че ДПС тайно и полека, но за сметка на това целенасочено и устремено завзе всичките ешелони в съд, прокуратура и министерствата до ниво зам. министри? Без тях вече нищо не може да се реши. Те са фактор като гравитацията. Ти си мислиш, че я преодоляваш, а после винаги падаш. И за това състояние сме виновни всички. Премахването на само 4 лицензни режима ще доведе до няколко милиарда лева спестени от бизнеса. До растеж на икономиката, на работни места, на заплати и т.н. Но всеки предпочита да получава сега, а не да мисли за бъдещето. Лицензионните и разрешителните режими са като 1 200 въжета, които ти стягат тялото и не можеш да дишаш. Ние харчим време, пари, енергия за да се справяме с изкуствено създадени трудности и пречки, само защото за някой това е неговото разбиране за лесен бизнес. И понеже има политическа власт и партии зад гърба си прекроява така законите, че да може да печели вечно и даже да не могат да го хванат и съдят. А дори и тези, които трябва да го направят са "негови" хора. Да сложиш бариера в полето и да събираш, събираш...Къде е разликата от рекета? Представете си държавата като пирамида. Тя цялата е пропита с корупция от основата до върха. От долу дребната, рушвета, 20 лева на катаджията, докато се стигне до десетките и стотици милиони разкешвани на върха. Сумарно може би милиарди. Има ли власт и орган в България, за който да не смятате, че е корупционно обвързан? Парламент? Съд? Прокуратура? И т.н. Значи, ако се приеме какъвто и да е закон той ще бъде одобрен от НС и прилаган от съда и прокуратурата.На тях всичките ние нямаме никаква вяра. Три четвърти от българите смятат, че те са корумпираните. Как смятате, за да мине този закон, той ще се бори ли срещу одобряващите го? Вие ще гласувате ли срещу себе си? А това значи, че в тази корупционна пирамида чертата ще бъде сложена някъде, но така, че да се бори срещу корупцията под нея, т.е. дребната, но да защитава тази над нея – едрите играчи. Това единствено значи преразпределяне на пазара на милиардите от подкупите, борба срещу по-малките в полза на по-големите.

В криза всички пазари се стесняват. На корупцията също. Явно, че на големите им трябват нови по-големи пари от рушвети и те искат да вземат от пазара на по-малките. Не да се борят срещу нея, а да завладяват нови икономически територии и печалби. Всички ние им помагате в това начинание, а си мислим, че сме борци за свобода, братство и равенство? Борци срещу корупцията. СПИН-а на съвременното ни общество. Но проблемът не се решава, а даже се задълбочава. Той преминава в друга по-изтънчена и обществено благоприлична фаза. Спомнете си мистър Мулти - Илия Павлов, който каза, „....че гущера трябва да си отреже опашката.” И мутрите станаха „добре облечени бизнесмени”. Но какво се промени? Започнаха да печелят по по-приличен и обществено недразнещ начин, не с бухалки, но си останаха същите бандити на прехода. Сега ще стане същото, но законодателно уредено. Лицензионните режими защитават точно големите лапачи. Така, че трябва да се борим срещу това да няма условия за корупция, за изсветляване на икономиката, за свободна конкуренция, все неща, които са само в зародиш. Задушени, смазани и потъпкани. Когато няма „почва” каквито и семена на корупция да засееш-реколта няма да получиш. Всичко друго е прах на вятъра и празни думи обслужващи корпоративно корупционни интереси.

Стендал: „Овчарят винаги се стреми да убеди овцете, че неговите и техните интереси съвпадат”.